Днес сме решили да ви разкажем за един много полезен и в същото време много красив зеленчук от семейството на зелетата. Става дума за листен родственик на добре познатото ни главесто зеле, което българинът така тачи, особено през зимния период от годината.

Кейлът у нас е известен отскоро и провокира смесени чувства. От една страна е красив и много интересен. Без проблем се вписва както в декоративната, така и в зеленчуковата градина. Отглежда се изключително лесно от семенце почти през цялата година. От друга страна, той е изключителна нутри бомба. Твърди се, че помага за подмладяването на организма, заздравява косата, ноктите, а също и костите. Дава енергия и чувство за ситост за дълго време, а в 100 грама има само трийсетина калории, тоест, помага, ако искате да отслабнете. Консумацията на кейл намалява риска от сърдечни заболявания и високо кръвно налягане, може да намали инсулиновата резистентност. При редовна консумация работи като отличен детоксикатор. Има си и антиоксидантни свойства.

Но! Винаги има „но" и в този случай то е свързано с вкуса. Кейлът много наподобява зелето на вкус, може би е мъничко по-горчив. Текстурата му е плътна, ако листата са по-стари, дори груба. Избирайте само млади листа.

Нямаме навик да го хапваме и често пъти, първото преживяване ни отблъсква. Кейлът не е нещо, което ще се прияде на всеки, както шоколадът например. Факт е обаче, че ако искате да се храните здравословно, включването му в менюто ще подобри диетата. Друг факт е, че можете да превъзпитате вкусовите си рецептори и да започнете да харесвате кейл, само за три месеца.

Листното или къдравото зеле, както често наричат кейла е известно от векове. Първоначално е използвано като лек, а едва по-късно за директна консумация или в преработено състояние.

Кейлът намира място в ястия

с месо, риба, сметана

Може да се пече, пържи, вари и каквото още се сетите. С негово участие се приготвят още смутита, песто и други.

Най-лесната рецепта е тази за чипс от кейл. Дръжката и централната жилка се отстраняват, петурата се накъсва на парченца. Те се овалват в олио или друга мазнина, посоляват се, прибавят се подправки на вкус и се пекат. Не бива слоят от листа да е много плътен. Печенето да е на ниска температура (около 150 градуса), за да не се загубят полезните свойства. Чипсът е готов, когато листата започнат да хрущят.

Обича студено

Кейлът е хладолюбив зеленчук. Най-добре се чувства през по-студената част от годината. Предпочита слънчево изложение и се отплаща богато при добро напояване и грижи. Консумират се връхните листа от розетката, докато още са млади. Може и под формата на микрогрийнс или бейби лийфс.

Семенцата на кейла поникват за по-малко от десетина дни. Разсадната фаза трае около месец. Младите растения нарастват бързо, без много усилия.

Сортовете, които могат лесно да се

намерят у нас са:

Curly – идеален за чипс и консумация в свежо състояние. Компактно растение с декоративна стойност. Оцветяването на листата е в зелено-сиво-синята гама, светли и крехки, с безброй къдрички, както подсказва името.

Nero di Toscana – стройно растение с тъмен, почти черен цвят. Листата сякаш са формирани от сапунени мехури. Казва се, че колкото по-тъмен е цветът на листата, толкова повече полезни вещества се съдържат в тях. Е този сорт е сред най-полезните тогава.

Red Curly – червено-виолетовото оцветяване и насечената листна петура правят този сорт изключително интересен и ценен както за кухнята, така и за градината.