Използването на качествени и добре почистени семена е превенция срещу опасния вредител

 

Във време, когато зърнопроизводството е изключително скъпо, икономиите стават ключов фактор за оцеляване на стопанствата. Те, разбира се, могат да доведат до негативи, респективно и до по-ниски добиви. С някои практики обаче не трябва да се прави компромис. И засяването на качествени семена е една от тях.

Не е тайна, че има практика да се засяват каквито и да е семена, често, както се казва, от „преметения" хамбар. Един от рисковете на „случайните" семена е да са заразени с опасни вредители, като например пшеничната нематода – Anguind tritici. Видът се отнася към нематодите със специфичен ефект, който се изразява в образуването на гали вместо зърна.

Реална опасност

Въпреки че нематодата е позната от столетия, тя не се счита за проблем в зърнопроизводството. А истината е, че не трябва да се подценява. Особено опасна е на полета, където пшеницата се сее монокултурно, както се прави на много места у нас през последните години.

Намаляването на „бдителността" по отношение на пшеничната нематода се дължи на добрите практики, които налагат използването на качествен посевен материал, на съвременни семепочистващи машини, както и на правилна ротация на културите. При занижен контрол на тези фактори, опасността от вредителя обаче е реална.

Пшеничната неметода има много гостоприемници – пшеница, тритикале, ръж, а също и различни сродни треви. Видът не напада ечемик. Към момента няма сортове пшеница, които да са толерантни на нематодата.

Симптоми

  • Растенията, заразени с нематода, се развиват по-бавно.
  • Стъблата са скъсени.
  • Листата са силно накъдрени, включително и осилите при осилестите сортове.
  • Класовете остават по-къси, те са спаружени и зелени. Ако се отворят, се виждат галите, които първоначално са зелени, а по-късно стават кафяви.

За вредителя

Развитието на пшеничната нематода е едновременно с развитието на житната култура. За една година развива едно поколение. Зимува като ларва втора възраст в галите, които се намират в почвата или в зърнохранилищата.

За развитието на ларвите е необходимо почва. Нематодата обаче се размножава в растението.
При сеитба на заразени с гали семена ларвите попадат в почвата, като при благоприятни условия през пролетта – при повишаване на температурата и наличие на влага, те се активизират и продължават развитието си.

Ларвите нападат младите растения, като остават в основата им до фазата на изкласяване. След това се придвижват по стъблото към формиращия се клас. Вследствие на вредната им дейност вместо нормално зърно се образува късо и дебело зърно, което всъщност е гала. В галата ларвите нарастват и стават възрастни нематоди – женски и мъжки. След оплождане женската нематода в продължение на месец и половина снася между 200 и 250 яйца. Излюпването на ларвите съвпада с периода на зреене на житната култура. Те изпълват вътрешността на зърната.

В едно зърно може да се установят от няколкостотин до няколко хиляди ларви, а в един клас да има до над 60 гали. Ларвите остават жизнеспособни в галите от 6 до 35 години според условията на съхранение на зърното. При неподходящи условия те са в състояние на анабиоза. Съответно при попадане на ларвите в почвата, те възстановяват жизнения си цикъл.

Контрол:

  • Засяване на здрави и качествени семена.
  • Почистване на семената със съвременни машини, които отделят галите.
  • На площи, на които е установена зараза от нематода, пшеница или друга култура, която е гостоприемник, може да се отглеждат чак след 3 години.