11° C, ясно небе
Награди получиха 4 ферми с млечни крави-стотонници
Най-доброто от българското животновъдство показаха фермери и научни институти от цялата страна по време на националното изложение край Сливен. Събитието се организира от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие".
„Интересът на производителите на храни към изложението е голям, затова решихме тази година събитието да се проведе под наслов „Ден на българския производител", каза за „Български фермер" Георги Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).
Поради епизоотичната обстановка и необходимостта от превенция срещу разпространението на болести по дребните преживни животни акцентът тази година бяха едрите преживни животни, основно говеда и биволи, както и коне, зайци и кучета.
Участие взеха всички развъдни асоциации в областта на говедовъдството, както и Асоциацията на месопреработвателите, Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, Националният съюз на градинарите, Националният браншови съюз на хлебари и сладкари, Добруджанският овощарски съюз.
Рекорд: 4 кравеферми-стотоннички
„На изложението тази година показваме както малки 14-15 месечни телета, така и крави, общо между 15 и 20 животни. За първи път създаваме традиция и ще наградим 4-те ферми от нашата асоциация, които са постигнали крави от млечната порода Българско черношарено говедо, всяка със 100 тона млеконадой в пожизнената си млечност. Това е огромно постижение за хората, които работят на терен и е стимул за всички останали фермери. Такива стопанства се развиват в продължение на години, в тях работят различни видове специалисти – зооинженери, ветеринарни лекари, организатори на производство, работници поддържащи селскостопанските сгради и много други", подчерта пред „Български фермер" Галин Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на Черношарената порода говеда в България.
„Много трудни са времената, в които работим. Въпреки това има хора, които инвестират времето, здравето и парите си, за да развиват висококачествено животновъдство. Това ни дава надежда, че животновъдството в България ще го има", допълни браншовият представител.
Важните въпроси за животновъдите
Асоциацията на българските биволовъди (АББ) показва млади животни и малакини от породата Българска мурра от елитни стопанства в селата Лозенец и Васил Левски. Фермата на Никола Кулов се представя с висококачествена млечна и месна продукция, която по традиция се предлага също на фермерския пазар пред Министерство на земеделието и храните в София. Негова е и уникалната млечна напитка газиран квас, произведена със специална гъба.
Най-важният въпрос за всички животновъдни ферми е този за плащанията, които предстоят до края на 2024 г. и които закъсняха много, категорично посочи д-р Марина Цекова, председател на АББ. „Независимо, че беше обещана помощ заради войната в Украйна, тя беше разбита на два транша. Една част от фермерите получиха помощта, друга част ще я получат през ноември. Всички фермери се интересуват дали ще има de minimis, който ще помогне за изхранването на животните. Интересуваме се кога ще бъдат изплатени средствата по преходната помощ ПНДЖ 1 за референтната 2018 г. Конкретно за биволовъдите очакваме подкрепата за застрашени от изчезване местни породи животни по мярката „Агроекология и климат". Интересуваме се какви ще бъдат ставките, защото всяка година климатичните условия стават все по-трудни за животновъдите", отбеляза браншовият представител.
„Малцина са биволовъдите, които успяват да изнасят продукцията си, тъй като за това се изисква да затворят производствени си цикъл и да изградят мандра – това е голяма инвестиция", каза още д-р Марина Цекова и допълни: „Такъв затворен кръг имат във фермата във варненското село Аксаково, както и в село Манолско конаре. Тези стопанства успяват да продадат продукцията си изцяло на местния пазар и на тях не им е необходимо да изнасят. За такова производство обаче е необходима инвестиция от около 100 000 лв., която е непосилна за повечето биволовъди. В Северозападна България има над 3000 животни, но мандрите дори отказват да изкупуват млякото, а ако изкупуват цената е 70-80 ст./л. Има ферми, които са давали мляко, а не могат да си вземат парите и водят дела в продължение на години. Това е голям бич за биволовъдството. Необходима е намеса от страна на държавата, защото това е бутиков продукт. Най-важното е да се спре или поне да се намали безмитният вносът на евтини млека, който убива родното производство. Производителите на мляко в страната категорично са в състояние да задоволят търсенето."
Сирене и кашкавал по БДС
Земеделският институт Стара Загора се представя с разплодни животни - кафяво говедо, черношарено говедо и Симентал, както и със зайци- хибриди за месо, които се получават при кръстосване на породите Бял Новозеландски и Калифорнийски. Висококачествени храни - прясно и кисело мляко, кашкавалена извара и яйца от кокошки на подово отглеждане - също не липсваха, а от месните продукти се предлагаше пуешко и заешко месо, произведени в цех на института.
„Показваме новата ни стокова продукция - кашкавал и сирене от краве мляко, произведени по БДС. Поради увеличаване на продуктивността на животните вече преработваме млякото в сирене и кашкавал. От скоро имаме магазини на пазарската улица в центъра на Стара Загора и на портала на Земеделския институт. В тях се предлага цялата гама от продукти, които се произвеждат от института", разказа за „Български фермер" проф. д-р Магдалена Облакова, зам. директор на Земеделския институт Стара Загора.
Коментари