Защо си струва да бъдат отглеждани

Въпреки че десетилетия наред изследванията потвърждават ролята на боровинките за здравето, новите проучвания продължават да разкриват още повече потенциални ползи.

В новосъздадения цифров справочник The Berry Best Guidebook се прави задълбочен анализ на най-новите изследвания, за да се открият най-мощните, научно подкрепени ползи за здравето от червената боровинка, точно навреме за сезона на прибиране на реколтата.

„Ползите от ежедневната консумация на червена боровинка за превенция на инфекции на пикочните пътища са добре установени в многобройни мета-анализи на клинични проучвания", заявява Ейми Хауел, доктор на науките, асоцииран научен сътрудник (пенсионер) от Университета Рутгерс.

„Изследванията обаче показват, че червената боровинка може да има положителен ефект върху редица други важни здравни цели, включително подобряване на чревния микробиом и намаляване на рисковите фактори за стомашни язви и сърдечни заболявания," допълва тя.

Най-добрите горски плодове

Известна у нас и под името брустница като билка червената боровинка може да се намери на каменисти горски поляни и в иглолистни гори. Среща се в Стара планина, Витошкия район, Западните гранични планини, Беласица, Родопи (Западни и Средни), Рила, Средна гора и Пирин. За храна се използват плодовете, които са особено популярни в Северна, Централна и Източна Европа.

Тъй като плодовете на червената боровинка са много кисели, те рядко се ядат пресни, а по-често се подслаждат и от тях се приготвят компоти, сокове и сладка. Също често суровите плодове се смилат на пюре и се смесват със захар, която запазва вкусовите качества и хранителните вещества. Така получената смес може да се съхранява и при стайна температура в затворен съд, но по-добре се съхранява замразена. Тази смес, а също и компот от червена боровинка, освен за директна консумация, се използват и като гарнитура за дивечево месо и ястия от черен дроб.

Всички форми на боровинките (сок, пресни, сос или сушени плодове) са здравословни и могат да се ползват целогодишно. Червените боровинки са богати на полезни биоактивни съединения, включително полифеноли като проантоцианидини, антоцианини и флавоноиди.

Високото им съдържание на проантоцианидини ги нарежда на първо място в списъка на горските плодове, които трябва да се избират заради ползите им за здравето. Всъщност, в сравнение с други горски плодове, богати на антоцианини, е доказано, че антоцианините от червената боровинка са най-достъпни за организма.

Свойства за предотвратяване на инфекции

Полифенолите на червената боровинка помагат за предотвратяване на образуването на биофилм, което е от полза за здравето по много начини, тъй като държи лошите бактерии настрана. Биофилмът е слой от бактерии, който се разраства и полепва по дадена повърхност. Това може да се случи по време на ранните етапи от развитието на инфекция в организма.

Някои лоши бактерии могат да образуват биофилми върху повърхности в тялото, като например пикочния мехур, които могат да приютят бактериите, предпазвайки ги от антибиотици, и да служат като резервоар за нови бактериални инфекции.

Подпомагат чревния микробиом

Доказано е, че червената боровинка подпомага здравето на червата. Обширен литературен преглед на здравословните храни включва червената боровинка като важна храна, която е от полза за цялостното здраве и чревния микробиом. Здравият чревен микробиом помага за защитата на организма от микроби и спомага за поддържането на цялостното здраве и имунитет.

Полезните биоактивни съединения и фибрите в боровинките помагат за поддържане на здрава микробиота в червата, която подпомага разграждането и използването на полезните за здравето съединения в храните.

Помагат на чревната микрофлора

Червените боровинки, боровинковият сос и сушените боровинки съдържат фибри, които могат да помогнат за производството на метаболити, подпомагащи чревната микрофлора. Полифенолите от червени боровинки са потенциални пребиотици, за които се смята, че помагат за подобряване на състава на чревната микрофлора.

Важни са за производството

на здравословни метаболити

За разработването на хранителен индекс за здравословна чревна микробиота е използвана оценка на данните за храната, събрани от повече от 3800 души чрез Националното изследване на здравето и храненето в САЩ. Изследването определи боровинките като част от кратък списък с храни, за които е установено, че благоприятстват разнообразието на чревната микрофлора и производството на късоверижни мастни киселини (SCFA) - метаболит, произвеждан при ферментацията на фибри от чревния микробиом. Все повече изследвания потвърждават ролята на късоверижните мастни киселини в борбата с възпаленията и поддържането на имунитета.

Как се отглеждат

Червените боровинки се засаждат основно през есента - октомври ноември, или през пролетта, когато се преминали големите студове. Когато растенията се закупуват в контейнер, това е възможно и през лятото.

Ако почвата е песъчлива, премахнете почвения слой на дълбочина около 20 см. Покрийте дъното на леглото с полиетилен, който не забравяйте да надупчите. Така ще можете да задържите влагата в леглото за по-дълго време.

Ако почвата е глинеста отново трябва да се премахне почвения слой на дълбочина 20 см, но в този случай нямате нужда от полиетилен на дъното.

Ако в парцела често се появяват къртици, поставете на дъното рапицова мрежа, която да ограничи нашествието. В противен случай къртицата може да повдигне растенията и ако не ги видите веднага, има вероятност те да загинат.

Накрая запълнете леглото с торопочвена смес. За успешното отглеждане е необходимо тази смеска да е с високо съдържание на органична материя /торф или иглолистна листовка, пясък/ и с ниско рН. Може да добавите и комбиниран тор с бавно отлагане на хранителните елементи.

Разстоянието на засаждане зависи от големината на растенията. Ако те са с добре развита коренова система, се засаждат на 40-50 см едно от друго. В този случай при добри грижи дължината на ластуните може да достигне до 2 метра за един вегетативен сезон и да покрие цялото легло.

Основната задача през първата година е да се опази леглото от плевели, т.е необходимо е редовно плевене. Необходимо е също така почвената влажност да не пада под 70%. Не бива да допускате пресъхване на торфената смеска в леглото. Това би довело до загиване на растенията. Преовлажняването за повече от 3-4 дни също не е желателно.

В първите две години е добре да подхранвате с азот, за да постигнете по-висок брой ластуни, които да покрият леглото. Но след втората година е редно да намалите дозата на азота, за да стимулирате образуването на плодните клонки. Така с по-малко тор, ще имате по-малък растеж на ластуни и повече плодни клонки.