Както знаем засаждането на лозите може да се извършва през есента или пролетта. Много стопани вече се осмеляват и го правят и през двата периода, но за да изберат по-подходящия, ще кажем каква е все пак разликата, с която да се съобразят.

Времето за есенното засаждане е ограничено

поради по-късното изваждане на лозите от вкоренилището, след което е възможно да настъпват неблагоприятни условия - валежи и ниски температури. Когато обаче есента е дълга и топла, това не е проблем.

На наклонени и отцедливи терени с леки почви засаждането на лозите през есента и дори през по-топлите зимни дни дава добри резултати, понеже по-пълно се използват запасите от почвената влага за началния растеж.

На тежки и влажни почви обаче засадените през

есента лози могат да се повредят от чернилка

Пролетното засаждане на лозите дава по-добри резултати, ако се извърши рано - през март. След този срок обаче процентът на прихващането и растежът на лозите намаляват. Ранното пролетно засаждане на лозите се извършва най-напред на южните склонове и на площите, където почвата е по-лека, по-топла и по-бързо изсъхва.

Стопаните получават непрекъснато съвети

да се използват първокласни вкоренени лози

Това не е случайно, защото създаването на лозе е твърде дълготрайна инвестиция и е важно какъв посадъчен материал влагаме за десетки години напред.

Тези лозички могат да бъдат едногодишни или понякога двегодишни, получени от повторно вкореняване.

След получаването лозовият посадъчен материал трябва да се преглежда много внимателно. Обръща се сериозно внимание на здравословното състояние на лозите.

Не бива да се допуска засаждане на такива, които са дори и леко повредени от чернилка, от гъбни болести, антракноза и др.

Преглеждат се и ликовата тъкан и дървесината, а корените и пъпките трябва да са напълно здрави и свежи.

Срастването между присадката и подложката да бъде много добро, без цепнатини. Спойката се изпитва чрез леко извиване на лозата в мястото на присаждането.

Узрялата част на едногодишната пръчка да бъде дълга най-малко 15 см, а когато пръчките са повече от една - поне по 12 см.

Присадникът и подложката да бъдат здрави

Много старателно трябва да се провери дали лозовият посадъчнен материал не е засегнат от болестта чернилка. Тя се появява по време на съхраняването на присадените лози. По дървесината на болните от чернилка лози се появяват тъмнокафяви до черни петна с продълговата или овална форма и големина от няколко милиметра до 2-3 см. Външно лозите изглеждат здрави.

За да се открие чернилката, трябва с ножче да се премахне мъртвата кора. Тогава при внимателно преглеждане се откриват характерните черни петна, пръснати на различни места по подложката. Тази проверка е важна, защото засадените болни от чернилка лози се прихващат, но впоследствие петната, особено тези под спойката, се разрастват, обхващат подложката от всички страни, прекъсват сокодвижението и лозите през втората до четвъртата година загиват.

В практиката се прилагат няколко

начина на засаждане

Може да се направи със садило, в ямки, с хидробури и с посадъчни машини. Садилото се е използвало в миналото главно при директно засаждане на лозите от резници. При втория начин на засаждане ямките се изкопават ръчно с права лопата или механизирано с ямкокопател. Дълбочината им зависи от дължината на подложката.

На леки песъчливи, по-сухи и по-топли почви

лозите се засаждат по-дълбоко, а на по-тежки,

влажни и по-студени почви – по-плитко

Ямките се изкопават със страни 25/25 см и с дълбочина 35-40 см. Когато ямките се копаят ръчно, едната им страна (тази откъм колчето) трябва да бъде отвесна, за да се запази очертаната права линия на реда. Почвата се изхвърля на обратната страна. На дъното на ямката се поставя рохкава почва.

Ако преди риголването не е торено, почвата се размесва с 1-2 кг оборски тор и 60 г суперфосфат. Когато площта не е риголвана предварително, заедно с изкопаване на ямките се прави едно локално риголване. За целта ямките се изкопават със значително по-големи размери - 50/50/60 см. Горният пласт от почвата (до 30 см) се отхвърля на една страна, а долният на друга. При засаждането се разменят местата на двата почвени пласта. По този начин се създават по-добри условия за първоначален растеж на корените на лозите.

При засаждането лозичките се

поставят малко косо,

така че стъпалото на подложката с корените да бъде към центъра на ямката, а мястото на спойката да попадне точно до колчето и да бъде наравно с повърхността на почвата.

След това ямката се запълва до половината с почва, която се притъпква много добре с крак и се полива с 2-3 л вода. С останалата почва ямката се напълва до горе и отново се притъпква.

От северната страна до засадената лозичка се поставя колче, след което лозичката се загрибва с рохкава почва 3-4 см над чепчето. Покриването се извършва, за да се предпази надземната част на лозичките от изсъхване и да се забави за известно време развитието на пъпките. С разрохкването на купчинките се улеснява покарването на летораслите.

Засаждането на лозичките е трудоемка работа

С използването на хидробура (водната сонда) се постигна частично механизиране на засаждането, облекчаване и намаляване на ръчния труд. Ямките се пробиват посредством силна водна струя. При добре подготвена почва пробиването става лесно и бързо. Агрегатът се състои от трактор и цистерна. От нея излизат четири маркуча, снабдени с по един хидробур.

Известен недостатък при засаждане на лози с хидробур е значителното (до 2-3 см) скъсяване на корените. В замяна на това обаче голямата влага, която се осигурява във всяка ямка и създаденият първоначален контакт на корените с почвата допринасят за увеличаване процента на прихващането и растежа на лозите след засаждането.

Хидробурът е вид водна сонда от тръба с дължина 1,30 м. На долния й край има накрайник, а в горния край на тръбата е заварена хоризонтална тръба, дълга 50 см, на която единият край е затворен, а другият има вентил или кран за регулиране на водата. Кранът е свързан с резервоар посредством каучукова тръба. Чрез натискане на хидробура с ръце, под налягането на водата, което е 2,4 атмосфери, се прави дупка, дълбока 28-35 см. Едновременно с дупката се прави и поливане с вода. Лозата се поставя 3-4 см. по-дълбоко, а след това се издърпва на определената височина, за да се изправят корените й.