Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на лозите?

На тези въпроси отговаря Надежда Шопова, асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН, инженер агроном по лозаро-градинарство.

Да, бутилките от различни реколти са различни

Това е така, защото без съмнение най-доброто вино се получава при оптимални условия на растеж и развитие на гроздето.

Развитието на лозата се определя от агроклиматичните ресурси на района. Но знаем, че климатично годините понякога доста се различават.

В рамките на една календарна година лозата преминава два периода - на покой през студеното полугодие, и на активна вегетация.

През зимата минимални стойности под минус 15-17 ℃ могат да доведат до повреди при пъпките й в различна степен. По правило устойчивостта зависи както от интензивността и продължителността на ниските температури, така и от много други фактори като например местоположението, наклона и формировката и др.

Корените на една лоза са много важна част. Между кореновата система и наземната част на лозата съществува ясна положителна връзка. При почви, богати на кислород, с влажност между 70%, пределна полска влагоемност (ППВ) 80% и температура между 25 и 30℃ се създават оптимални условия за растеж на корените.

С началото на сокодвижението (плач) напролет започва периодът на активна вегетация при лозите. Развитието им преминава през няколко основни етапа, които са обусловени от хидротермичните условия и най-вече от температурата на въздуха над праговата стойност от 10℃. До масово узряване

растенията се нуждаят от обща

температурна сума около и над 3500℃

Цъфтежът и оплождането през май и юни зависят от сорта. Цъфтежът продължава между 9 и 14 дни при различните сортове. Температури под 9 ℃ удължават този период, а стойности между 15 и 35 ℃ го засилват и намаляват продължителността му.
За процесите на оплождане и формиране на грозда е необходима температура над 15 ℃ през лятото.

Как климатичните фактори „правят" виното

В годините с наднормени валежи по време на зреенето, виното е по-нетрайно и с посредствен вкус.
Докато при суха и топла есен, то е с богато захарно съдържание и с превъзходен вкус.

Съчетанието между ниска влажност и висока температура може да наруши баланса между захарно съдържание и киселинност.

Кои наши райони за кои

сортове са най-подходящи

На територията на Дунавската равнина климатът е умереноконтинентален с горещо и слънчево лято и по-студена зима. Условията го правят подходящ за отглеждане на Мускат отонел, Гъмза, Каберне совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид. Там се произвеждат традиционни, с богати вкусове червени и бели сухи вина, както и класически пенливи вина.

По Черноморието, поради влиянието на водната площ, зимата е мека, а лятото най-прохладно със смекчени амплитуди и с по-висока влажност на въздуха. Есента е топла и продължителна. Това е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини, бели, полусухи вина. В този район виреят най-добре белите сортове грозде Димят, Ризлинг, Юни блан, Мускат отонел, Траминер, Совиньон блан. Районът е фаворит в производството на най-добрите сухи и полусухи вина, с приятен аромат и свеж и плътен вкус.

В Подбалканския район на юг от Стара планина виреят прекрасно Червен мискет, Ризлинг, Ркацители, Каберне совиньон и Мерло. Произвеждат се бели сухи и полусухи вина, но и червени и ароматизирани вина. Тези от местния сорт Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина.

В Горнотракийската низина климатът е умерено-континентален, с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Лятото е горещо, с чести засушавания, преминаващи в есента, а зимата – мека. Отлично се развиват червените сортове грозде Мавруд, Мерло, Каберне совиньон, Червен мискет, Памид и др. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятстват

получаването на богати, плътни,

запомнящи се червени вина от

сортовете Каберне совиньон и Мавруд

В Долината на Струма има силно изразен средиземноморски характер. Зимата е мека, обикновено безснежна, а есента – продължителна. Много добре се чувстват местният сорт Широка мелнишка лоза, както и Каберне Совиньон и Мерло. Получените вина се характеризират с топли, южни вкусове.

Това разделение е с общ характер, защото в рамките на отделните области също има подрайони, базирани на температурната сума. С оглед на климатичните изменения, специалистите смятат, че най-подходящи условия за отглеждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони. Освен това може да се очаква преминаване от една температурна зона в друга, като умерено горещите зони ще стават горещи, топлите – умерено горещи, а умерено топлите – топли.
Специалистите очакват още, че както в повечето страни от Югоизточна Европа така и у нас за в бъдеще

средиземноморското влияние

ще има доминиращ ефект върху условията

за растеж и развитие на лозята

Очаква се до 2025 г. повишението на температурата на въздуха да бъде до 1 оC за зимата, 1,1°C през пролетта, 1,4°C за лятото и 1,2°C през есента. Ще нараства времето, свободно от мраз. Есенният сезон ще става по-продължителен, сух и топъл, което ще влияе благоприятно върху процесите на натрупване на захари и багрила в зърното.

Да очакваме ли екстремни явления и болести?

В последните години учените констатират нарастване на глобалните екстремни метеорологични явления, оказващи неблагоприятно влияние върху лозата. Например през миналата 2021 г. в резултат на интензивни, пролетни мразове в много райони на Франция, за часове, в чувствителна фенофаза, бяха отчетени отрицателни температури, което провали за нула време в значителни размери реколтата от грозде.

Обилните валежи в чувствителните фенофази в съчетание с температури, близки до 20℃, може да увеличат нападението от икономически значими гъбни болести.

У нас зимите в последните години са по-малко снежни и с тенденция за затопляне. Това определено има положителен ефект върху лозята и свежда до минимум риска от измръзване на зимните очи. По-топлите зими позволяват по-широко отглеждане на ценни, по-чувствителни на ниски температури сортове.

Очаква се да се подобрят и условията за отглеждане на лозя в райони с по-висока надморска височина, защото намалението на температурата на всеки 100 м се проектира върху качеството на виненото грозде чрез намаляване на захарните проценти с 1% в положителна посока. В повече райони ще има условия за отглеждане на късните сортове.

Или иначе казано метеорологичното време наистина е затворено във всяка една бутилка и създава така ценната принадлежност към мястото на отглеждане.