12° C, ясно небе
Стопани плащат „такса спокойствие" на инспекторите от Басейнова дирекция заради нерегистрираните сонди
Тежката суша, липсата на вода за напояване и тромавите административни процедури за издаване на разрешително за сондаж повишиха градуса на напрежението за производителите от Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Тази година те отчитат спад със 100 кг в средния добив от малини, докато старите нерешени проблеми като незаконните сондажи и липсата на работна ръка продължават да ги притискат.
Членовете на БАМ-Я изпратиха писмо до земеделския министър Георги Тахов и до министъра на околната среда и водите Петър Димитров, с няколко искания, сред които: спешни мерки за намаляване на бюрокрацията при издаване на разрешително за използване на подземни и надземни води; повече мерки за изсветляване на нерегламентираните сондажи за напояване; достъп до субсидии за сондажи за напояване през следващия прием по подмерки 4.1 и 4.2 от Програмата за развитие на селските райони.
Повече комуникация и съвместна
работа между ресорните институции
Стопаните настояват да бъде облекчена административната тежест: „За да извади разрешително за водовземане чрез сондаж, бенефициентът трябва да обикаля няколко институции", посочи председателят на БАМ-Я Божидар Петков за „Български фермер" и допълни: „Нашето предложение е, всички документи, свързани с издаването на разрешително за сондаж да се издават на едно гише. Защото сега един фермер, който желае да направи сондаж, трябва да представи на Басейнова администрация уверение от „Напоителни системи" за това, че последните не доставят вода в съответния район и че бенефициентът не е абонат на „Напоителни системи". Този документ струва 300 лева. След като „Напоителни системи", едва ли не, са на подчинение на Басейновите дирекции, тъй като би трябвало да знаят къде е разположена мрежата на „Напоителни системи" - смятам, че е логично да има по-добра комуникация между тях. Чисто административна и финансова тежест е, да се изисква от бенефициента такава административна бележка.
Има ли смисъл да се чака толкова дълго?
Заради дългия период за издаване на разрешително за сондаж – от 6 до 18 месеца, стопаните се отказват дори да кандидатстват. Отказват се също от отглеждане на малини и ягодоплодни култури и се насочват към отглеждане на полски или зърнени култури, които на практика не се нуждаят от поливане. Голяма част от фермерите преминават в сивия сектор и правят нелегални сондажи. От това губи държавата, тъй като нелегитимно се използва държавен ресурс, без да се събират дължимите такси. Също така се създават предпоставки за корупционен натиск. Например, в цялата Тракийска равнина – от Първомай до Благоевград - има хиляди незаконни сонди, които са известни на експертите на Басейновите дирекции. Въпреки че това деяние е криминализирано – наказанието е финансова санкция от 2000 лв. и до 2 години затвор – на практика не е достатъчно и инспекторите притискат голяма част от земеделските производители и ги карат да плащат „такса спокойствие". Това се случва от години, но не се обсъжда, вероятно защото е източник на нерегламентирани доходи за една голяма група хора. Известно е, че в началото на лятото инспекторите от Басейновите дирекции „тръгват на лов", защото знаят къде са незаконните сонди, и по този начин си изкарват парите за една почивка.
Басейновите дирекции си затварят очите
От БАМ-Я настояват също така, докладите, които се изисква да бъдат подписани от инженер-хидролог, да бъдат подписвани от специалист, назначен от Национална служба за съвети в земеделието. „Тъй като тези документи са идентични, а само трима или четирима са тези специалисти в България и цените са монополизирани, ние предлагаме тези документи да бъдат разписвани само от един инженер-хидролог", посочи Божидар Петков.
„Сивият сектор изключително много изкривява пазарната среда, тъй като един земеделски производител, който произвежда ягоди в Северна България, плаща по 50 ст. за кубик вода, докато един фермер в района на Пловдив, който ползва нелегално водоизточници, не плаща тази такса. От тази разликата в цената на водата произлиза и неконкурентната среда", обясни браншовият представител и допълни: „Ако държавата в лицето на Басейнова дирекция и Министерство на земеделието си затварят очите, те създават напрежение. Мисля, че са необходими координирани действия между Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите, защото се получава така, че фермери, които получават субсидии, в същото време крадат от държавата. В България губещи винаги са изрядните платци."
Сушата и липсата на вода
се отразиха на добивите
Кампанията за прибиране на малини и ягоди в страната все още не е приключила и стопаните се надяват, въпреки трудните условия, загубите на добиви да са по-малки тази година в сравнение с миналата, когато поради срив на цената по-голяма част от предприятията спряха да изкупуват малини.
„Получи се дъмпинг на цените заради вноса от Украйна. Катастрофата тогава беше голяма, защото след като преработвателните предприятия спряха да изкупуват, малинопроизводителите спряха да берат, тъй като нямаше къде да продадат продукцията си. Тази година пък имахме изключително големи загуби от високите температура и продължителните суши. Така че всяка година има някакъв фактор, който тотално разбива плановете ни. Средният добив от малини тази година е около 360 кг/дка, което означава, че имаме загуба от около 100 кг/дка спрямо миналата година", посочи Божидар Петков.
Основен лимитиращ фактор за производителите на малини и ягоди в страната е липсата на работна ръка, категоричен е браншовият представител.
„Освен че ни притискат климатичните промени и това, че намаляват водните ресурси, липсата на работна ръка е много голяма при нас както в повечето части на България. За брането на ягоди в пика на сезона са необходими петима човека на декар, а за брането на малини са необходими трима човека на декар, едно малко стопанство с 50 дка трябва да разполага с 250 човека. Вие виждали ли сте скоро 250 човека на едно място? И когато тези хора ги няма, аз съм принуден да редуцирам стопанството до размера на най-слабото звено в него. Ако най-слабото ми звено е лимитът на водата, то аз трябва да редуцирам производството си до лимита на водата. Ако най-слабото ми звено е ограничението на работната сила – ако ми трябват например 100 човека, а имам само 60 или 40 души, значи ще трябва да намаля стопанството до рамките, в които мога да работя с тези хора, защото останалата продукция ще остане необрана, а разходите за нея ще трябва да бъдат компенсирани от другаде. Така че работата ни е изключително трудна", обясни още Божидар Петков.
Коментари