У нас се отглежда два вида чесън – зимен за зелена консумация и летен за производство на луковици. Летният чесън се засажда през втората половина на февруари.

Основната обработка на площите се провежда през есента, след прибиране на предшественика, на дълбочина 20-25см. Добри предшественици на чесъна са бобовите култури, пъпешите, дините, доматите, пипера, краставиците и др..

Чесънът не понася монокултурно отглеждане и на дадено място не трябва да се засажда по-рано от 4-5 години. Подходящи за отглеждане на чесън са глинесто-песъчливите почви.

С основната обработка на площите за отглеждане на чесън се внасят минерални торове (фосфорни и калиеви) и добре разложен оборски тор (чесънът не понася пресен оборски тор), ако не е извършено торене при предшественика. За площ от 100м2 се препоръчва наторяване с 4-5 кг суперфосфат, 2-3 кг амониев нитрат, 1-2 кг калиев сулфат.

Преди сеитбата се извършва плитка обработка на почвата (на дълбочина 10-12см) и се оформят лехи и редове. Разстоянието между лехите е 40-50см, между редовете – 15-20см

Посадъчният материал трябва да е преминал през период на яровизация (въздействие на ниски положителни температури (5-10°С) за да образува скилиди. Скилидките се отделят, сортират и засаждат на разстояние 8-10см в реда, на дълбочина 4-6см. За 100 м2, в зависимост от едрината им, са необходими около 9-10 кг здрави луковици. След засаждане площта се заравнява.

При благоприятни условия чесънът пониква след 10-15 дни. При формиране и растежа на листната маса растенията имат повишени изисквания към влагата в почвата. Оптималната температура за развитието на листната маса на чесъна е 15°С, а за луковици - 20-25°С (през периода на зреене).

Летният чесън се прибира обикновено в средата на юли. След изваждане луковиците се изсушават и съхраняват на сухо и проветриво място.

Зимният чесън се засажда в средата на октомври и се отглежда главно за консумация през пролетта (листа, стъбло).

Сериозни повреди по зимния чесън нанася чесновата муха. Възрастните индивиди са насекоми с дължина до 8мм с ръждивокафяво, силно окосмено, тяло. Чесновата муха има едно поколение годишно. Вредят ларвите на мухите. Те са бели с дължина до 11мм. Ларвите се вгризват в стъблото на растението. Повредените растения изостават в развитието си, листата им пожълтяват и увяхват. За борба с този вредител няма официално регистрирани препарати.

Срещу чесновата муха се препоръчва трикратно третиране. Първото се провежда в началото на летежа на мухите през най-критичната фаза на растенията – 2-3 лист, а следващите – през 10-12 дни. Срещу този вредител могат да се използват широкоспектърни инсектициди: Алтакор 35ВГ – 0,01%(валиден до 30.04.2025), Азатин ЕК – 0,1% (валиден до 31.08.2025) до , Ламдекс Екстра – 0,04%, Карате Зеон 5 КС – 0,02%, Оикос – 0,15% (валиден до 31.05.2025), Сиванто Прайм – 0,06%(валиден до 09.12.2026), Суми Алфа 5 ЕК – 0,02% и др..

Чесънът е едно от най-старите културни растения и неговите антисептични свойства са познати от дълбока древност. Той е богат на витамини (А,В1,В12,С), минерали (желязо, фосфор, германий), отличава се с високо съдържание на фитонциди, които унищожават редица патогени. У нас тази култура има широко приложение в народната медицина като имуностимулатор и природен антибиотик срещу вируси, бактерии и гъбички. Той е добре познато, ефикасно, средство срещу чревни паразити.

Литература
Зеленчукопроизводство – проф. Г.Генков
Специална ентомология – проф. Ст. Григоров