Лещата е студоустойчива пролетна култура. В началните фази от вегетацията си тя издържа без повреди минимални температури до минус 6оС, а в по-късните фази – до минус 8-9оС. В южните райони сеитбата на лещата се провежда при първа възможност в края на февруари - началото на март.

Лещата пониква при температура 4-5оС за около 10-12 дни. В началния стадий от развитието си растенията имат повишени изисквания към влагата в почвата. Устойчивостта на растенията към засушаване нараства, особено при дребносеменните сортове, в по-късните фази от вегетацията на лещата. Културата се развива добре на песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи варовити почви.

В България се отглежда едросеменна и дребносеменна леща. Дребносеменната леща е с по-добри вкусови качества. Тя е с по-къс вегетационен период (60-70 дни) от едросеменната (80-130 дни) и е по-малко взискателна към почвено - климатичните фактори.

Основната обработка на площите, предвидени за отглеждане на леща, се извършва на дълбочина 20-22сm. Предсеитбените обработки включват култивиране и брануване. Внасянето на минерални торове при лещата зависи до голяма степен от предшественика. Торене с азотни торове се налага само в случаите, когато лещата се отглежда на бедни на азот почви. При повишено съдържание на азот в почвата растенията развиват голяма вегетативна маса, цъфтежът се удължава, а узряването на семената протича неравномерно.

При отглеждане на леща на неплодородни почви се препоръчва торене с умерени дози фосфорни и калиеви торове (4-5 кг активно вещество на декар). Фосфорният тор (суперфосфат) може да се внесе еднократно през есента или на два пъти – половината с есенната оран, а другата половина – с предсеитбеното култивиране.

Лещата се засява при междуредово разстояние 10-12 см, на дълбочина 3см при дребносеменните и 5см при едросеменните сортове. Семена трябва да са с висока чистота, най-малко 96% и кълняемост – над 90%. Сеитбената норма за дребносеменната леща е 8-10 кг/дка, а за едросеменната - 12-14 кг/дка. За да се осигури едновременно и бързо поникване на семената след сеитбата засетите площи трябва да се валират. В периода от поникване до фаза цъфтеж се препоръчват 1-2 бранувания.

Лещата се прибира, когато узреят над 50% от чушките. За ограничаване на загубите от разпиляване (разпукване и ронене на чушките) се препоръчва прибирането да се извършва през по-ранните часове от деня.

Лещата е едно от най-старите културни растения. Тя е ценна бобова култура богата на протеини, витамини, желязо, фосфор, калций, магнезий и др.. Лещата обогатява почвата с азот и е подходящ предшественик на житните култури.

Литература
Растениевъдство – том II (Земиздат)