-9° C, ясно небе
Производството не изисква земеделска земя, не се налага да се използват пестициди
Водната леща, богато на протеини и устойчиво отглеждано растение, вече е официално одобрена като зеленчук в Европа. Тя може да допринесе значително за прехода към протеини и за справяне с глобалното предизвикателство в областта на храните. За да се постигне това обаче, е необходимо както производителите, така и потребителите да се запознаят по-добре с този иновативен зеленчук.
Повечето хора познават водната леща като патешка трева. Малките зелени растения, които плуват и бързо се размножават в застояла вода. В Тайланд и други азиатски страни водната леща се консумира, продава се предимно на местните пазари. Водната леща все още не е основна храна на Запад, въпреки че зеленчукът едва ли е нов. Още през 1644 г. в нидерландска билкарска книга се споменава за „Water Linsen oft Enden Groen" (водна леща или патешка трева).
Устойчиво отглеждане
Ингрид ван дер Меер за първи път се интересува от водната леща преди около десет години. Старшият изследовател и ръководител на отдел „Бионаука" в Университета във Вагенинген, Нидерландия смята, че това е „изключително интересно растение". „При него се наблюдават редица биологични процеси, които се различават от тези на другите растения. От научна гледна точка водната леща е много интригуваща". В хода на изследването впечатлението, което водната леща оставя у Ингрид, само се засилва. „Тя расте бързо, подходяща е за отглеждане в затворени помещения, а сухото ѝ тегло съдържа огромно количество протеини. Помислих си: защо да не ядем това"?!
В много отношения водната леща е идеалният зеленчук на бъдещето. „Тя е изключително устойчив зеленчук", обяснява Ван дер Меер. „Тя се отглежда във вода и не се нуждае от много хранителни вещества. Разбира се, водата е ценна стока, а в една обикновена оранжерия или вертикална ферма производителите имат възможност да я използват много ефективно". Производството на водна леща не изисква никаква земеделска земя, което означава, че тя може да се отглежда на закрито, дори в градовете. Освен това на производителите не им се налага да използват пестициди.
Най-голямото екологично предимство на водната леща е нейното производство. Изчисленията на Университета във Вагенинген показват, че от нея могат да се произведат над шест пъти повече протеини на хектар в сравнение със соята, която сама по себе си е богата на протеини култура. „Водната леща расте подобно на дрождите. Растението се разделя на две части на всеки три дни. След това те отново се разделят на четири растения и така растежът продължава експоненциално. За да се гарантират богати добиви, трябва да се прибира реколтата веднъж или два пъти седмично."
Здравословно и вкусно
Потребителите все по-често са призовавани да консумират повече продукти на растителна основа. Това е не само полезно за планетата, но и за нашето здраве. Листните зеленчуци са по-здравословни от ориза или царевицата например, а водната леща е много полезен листен зеленчук. Тя е богата на витамини, минерали и антиоксиданти и се отличава с перфектен баланс на незаменими аминокиселини.
А какво ще кажете за вкуса ѝ?
Според проучванията на Университета във Вагенинген участниците в дегустации със сигурност оценяват водната леща. Членовете на експертната група са опитали различни ястия, съдържащи водна леща, включително супа, яхния, равиоли и песто, и са реагирали положително на вкуса. Ентусиазираните готвачи експериментират с водна леща заради нейната универсалност. „Водната леща има растителен, леко ядков вкус и въпреки големината си има приятна хапка".
Преодоляване на пречките
Доскоро правните пречки възпрепятстваха развитието на водната леща. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) счита зеленчука за „нова храна", т.е. храна, която не се консумира често от хората. От 1997 г. насам новите храни се допускат на пазара, само след като задълбочени изследвания са доказали тяхната годност за консумация от човека.
„За да подадете искане за нова храна, трябва да предоставите пълноценно досие с научни и технологични изследвания и доказателства. Това отнема много време и средства. Това обаче беше препятствие, което бях решен да преодолея, за да може водната леща да се използва повсеместно, след като бъде одобрена", казва Ван дер Меер. С финансовата подкрепа, предоставена предимно от Welcome Trust в Лондон, а по-късно и от фондация Goeie Grutten, изследователите от Вагенинген се заемат със задачата си.
„Например трябваше да покажем, че можем да отглеждаме водна леща по такъв начин, че нивата на манган в нея да са равни на тези в спанака, и трябваше да го направим за пет различни партиди."
Водната леща ли е зеленчукът на бъдещето?
Тези малки растения, познати още като патешки водорасли, растат с експоненциална скорост, имат относително високо съдържание на протеини и могат да се отглеждат устойчиво. Според старши изследователката Ингрид ван дер Меер те могат да играят ключова роля в прехода към протеини. Тя се надява, че след десет години потребителите ще консумират супа, сирене и други продукти с водна леща.
През 2021 г. усилията им се отплащат. Изследователското звено на Университета във Вагенинген доказа, че водната леща Lemna е безопасна за консумация от човека. През 2021 г. Европейският орган за безопасност на храните вече одобри Wolffia - водната леща, която се консумира в Тайланд. Този вид се счита за традиционна храна от трета държава, което означава, че одобрението ѝ е било обект на много по-малко изисквания, отколкото при новите храни.
Прясна, замразена или в смути
Сега, когато водната леща е одобрена за консумация, е време да се преодолее следващото препятствие - да се привлече хранителната индустрия. Понастоящем водната леща не се отглежда с търговска цел никъде в ЕС. В Израел водната леща се предлага на пазара като вид зелен хайвер, а в САЩ стартиращо предприятие на двама холандци работи върху метод за извличане на протеини от растението. „Във Вагенинген имаме обширни познания за отглеждането и разработването на продукти, но сме изследователи. Сега водната леща трябва да бъде възприета от хранителната индустрия, за да могат потребителите да купуват и използват продукти, които я съдържат.
От 2022 г. насам Университетът Вагенинген участва в проект, който има за цел да обедини партньорите от цялата верига. Съвместните изследвания в рамките на този проект са насочени към устойчивото, безопасно и хигиенично производство на водна леща чрез методи като вертикалното земеделие. Вземат се предвид различни продукти. Водната леща може да се предлага на пазара под различни форми, включително прясна, замразена, готова или като протеинова добавка, например. Тя може да бъде опакована в пластмасови торбички с дупки, както марулята или прясната ендивия. Или като замразени кубчета, подобно на спанака. Хранителните компании могат да използват водната леща като съставка в тестени изделия, сирене, торти или коктейли, или като заместител на месото.
Познати зеленчуци
Междувременно Ван дер Меер и нейните колеги от Вагенинген разглеждат и другия край на веригата: „Трябва да имаме предвид потребителя. Това беше съществен аспект за нас: няма да продължим проекта, ако хората не искат да ядат водна леща". В сътрудничество с Wageningen Food & Biobased Research тя провежда обширни потребителски проучвания, включващи над 1000 респонденти. Чрез въпросници те бяха помолени да посочат дали биха консумирали водна леща въз основа на основна информация и изображения на продукта.
В други проучвания на доброволците действително е била предлагана водна леща. В рамките на едно интервенционно проучване доброволците изяждат голяма порция, за да се демонстрира освобождаването на протеини и да се установи дали има някакво въздействие върху здравето им. В друго проучване участниците са яли ястия с водна леща, като супа, яхния, киш и ризото. През първите два дни участниците трябвало да свикнат с вкуса, но след това реакцията им била положителна. Сравнението със същите ястия, съдържащи спанак, показало, че участниците харесват водната леща също толкова много. Всъщност супата от водна леща им харесала повече от тази със спанак.
Накратко, водната леща има огромен потенциал, но ще мине известно време, преди да завладее рафтовете на супермаркетите. Дали хранителните компании чакат заинтересовани потребители, или потребителите могат да усетят вкуса на този продукт едва след като хранителните компании го направят достъпен? „Това е ситуация на кокошка и яйце. Това, което знаем със сигурност, е, че на този зеленчук трябва да се обърне повече внимание", заключава Ван дер Меер. И ако интересът към водната леща расте толкова бързо, колкото и самото растение, това може да се случи по-скоро от очакваното.
Коментари