Винаги казваме, че есента е много интересен период. Навън цари меланхолия, а вътре – уют. Растенията заспиват, а ние искаме да останат. Какво правим тогава? Вкореняваме си резници. И пренасяме лятото в кухнята, спалнята, хола..., където имаме нужда от него и възможност да го настаним.

Вкореняването на резници може да се счита за сложна задача. Особено в първите седмици, процесът на образуване на корени е меко казано обезкуражаващ. Но това е само до момента, в който забележим първото листенце „навирило нос" на фона на тъжните си предшественици.

За да вкорените резници сега ще са ви необходими остри инструменти – градинарска ножица (лозарска или такава за цветя, но не и канцеларска), макетно или бръснарско ножче (а ако сте перфекционисти – скалпел). Инструментите трябва да се стерилизират, което може да стане и с обикновен, силен алкохол или на пламък.

От тук нататък следва най-вълнуващата част – подготовката на резниците.

Едно от най-важните условия за успешното им вкореняване е

майчините растения да са здрави и силни

Колкото и да ви се иска да си имате даден вид, ако растението е слабичко и дребно, ако има признаци на заболяване или е нападнато от наприятели, не се хабете в напразни надежди. Да, корени може и да се развият, но в повечето случаи болнавото майчино растение означава, че и новото ще е такова.

Избират се най-силните стъбла. Всяко трябва да има не по-малко от 4-5 възела. Отделянето от растението става на няколко милиметра над възел, за да може, ако започне съхнене, то да не засегне спящите пъпки в основата. Отрезът ще ги стимулира, те ще се събудят, а майчиното растение ще се разклони и разхубави, ако решите да го запазите.

Следващите отрези са на

няколко милиметра под възела 

Причината е същата – ако започне съхнене, то да не го засегне, защото именно в тази зона започва развитието на коренчета.

Листата по дължината на резника трябва да се отстранят, за да се намали изпарението на вода от тъканите. Оставят се само връхните 2-3 листа, а ако те са големи (например при хортензиите), петурата се съкращава на половина.

Според специалисти, подготвените резници се оставят за няколко часа, за да може раничката на отреза да се затвори. Така се избягва евентуален гнилостен процес. С най-голяма сила това важи за мушкатата и техните сочни стъбла.

Така подготвените резници може

да се обработят с растежни хормони 

или т.нар. вкоренител. Тези препарати се предлагат в търговската мрежа под формата на прах или течност. На етикетите има ясни указания как да се използват. Важното е да не прекалявате много с количеството, защото може да има обратен ефект. Също трябва да отбележим, че има специални вкоренители за вдървесенени или зрели клонки, както и такива за зелени резници. До тук ви разказахме как да подготвите зелени.

Резниците могат да се поставят във вода, което е най-лесният и чист начин за вкореняване. По-професионално и с по-добри резултати е да ги настаните във фин торф и в табла с отделни гнезда. Има специални такива. Те имат и прозрачен капак, който да запазва влажността.

Не взимайте лакомници 

Есента е подходящ момент да си вкорените зелени резници от най-различни цветя – мушката, сакъзи, фуксии, колеуси, кампанули и много други. Но най-удачен е периодът за вкореняване на зрели резници.

След листопада огледайте клонките на храстите и многогодишните растения в градината. ако искате да ги размножите, вземете силни резници, но не лакомци.

Типичен пример за вкореняване на зрели резници през този сезон са розите. Сега е достатъчно да си нарежете клонки, да ги поставите в рохкава, добре подготвена почва и отгоре да сложите прозрачен похлупак (буркан, туба или друго).

Напролет ще имате нови, силни и здрави растения.

Естествено, не можем да сложим всички растения под общ знаменател. Ако за розите този елементарен метод работи, то за лигуструма например си има повече тънкости, колкото и лесно да се отглежда въпросното растение.

Лигуструмите или живият плет си искат своето. Той се вкоренява най-успешно в пясък. Фин и постоянно подържан влажен, пясъкът улеснява образуването на корени и отдава достатъчно влага на резниците. Може да се заложат и директно в градината, но пак трябва да се прибави повечко пясък на мястото.

Напролет, щом спящите листни пъпчици се надуят и са готови да се разлистят, може да сте сигурни, че вкореняването е протекло успешно. Младите растения се изваждат внимателно, за да не се наранят или повредят коренчетата. Тук пясъкът отново е от голяма полза. Засаждането на постоянно място става след стандартна подготовка.

Размножете и иглолистни 

Сигурно ще ви изненадаме със следващата идея. Малко хора се наемат да рамножават иглолистни растения (бор, ела, туя, купариси и др.). А защо не опитате именно тази есен?

Резниците на иглолистните растения се подготвят по сходен начин, както описания при живия плет. Важно е да се премахнат всички иглички до 2/3-и от резника и да се оставят само връхните. Има специални вкоренители за тази група от растителното царство.

Подготвените резници се подреждат в пясък, ако ще са навън и в торфено-вермикулитна смеска, ако ще са в оранжерия или на закрито. Торфът да бъде за иглолистни или поне да бъде с кисела реакция (такъв за рододендрони, азалии и цитруси е подходящ).

Образуването на корени става малко по-трудно и бавно. Процентът на успеваемост е сравнително нисък, но си заслужава усилията, предвид цената на някои по-ценни видове като кониката например.

Как да си направите сами вкоренител? 

Намерете си върба. Дали ще бъде дива или културна форма, няма значение. Върбовите клонки съдържат много салицилова киселина, а тя е естествен хормон на растежа. Домашен и най-важното универсален вкоренител можете да си направите като нарежете върбовите клонки на малки парченца, поставите ги в съд и ги залеете с вода. Затворете съда и оставете поне за няколко часа да престои. След това използвайте извлека по предназначение. Салициловата киселина се отделя във водата и я насища.

Всеки резник от друго растение, потопен във върбова вода, поема салицил и образува корени по-лесно и бързо.

Излишното количество не съхранявайте дълго време. Вместо това го използвайте за поливане на саксийните цветя. Ще се изумите колко добре ще им се отрази малко „магическа" вода.

Има и проблеми, но не се отчайвайте 

Независимо какви растения се опитвате да вкоренявайте, трябва да знаете, че има безброй много проблеми, с които може да се сблъскате. От това да подберете правилно растителния материал и той да не загине до нападение от патогени или други вредители.

Най-често при резници се получава покосяване, сечене или т.нар. черна пета. Те са свързани с неподходящи условия на средата, както и при нестабилна влажност и температура. Следват патогени, които обикновено обитават почвата или такива, които поразяват листна маса с понижени защитни функции. При преовлажняване на субстрата, когато вкореняването става на закрито, понякога се появяват и досадните малки сциаридни мухички. Летящите форми не са опасни, но потомството им може да повреди резниците. Проблемът с тях се решава бързо чрез засушаване.