5° C, ясно небе
Събират се след листопада
Вкореняването на зрели резници е много стара лозарска практика, която от години е позната у нас. Тя разчита на резник, който е част от добре узряла едногодишна пръчка, която трябва да се нарязва така, че от нея да се получат повече резници.
Резниците могат да бъдат къси – тогава са с едно или две очи.
Могат да бъдат и дълги – тогава са с повече на брой очи.
За работата на любителя и в домашни условия обикновено се работи с по-дългите резници, които да бъдат с дължина около 35-40 сантиметра и да имат няколко коленца и междувъзлия.
Оптималното време за събирането на резниците е след листопада на лозите. След това трябва веднага да се подготвят за съхранение.
Винаги се избират силно развити и добре узрели пръчки. При нарязването им над най-горното и под най-долното коляно е редно да се оставят по 2 см от междувъзлията.
След това трябва да се почистят колтуците и мустаците и резниците да се вържат на снопчета за съхранение.
Опазване
Снопчетата най-добре се опазват в избено или подобно помещение, може и другаде, но температурата там трябва да бъде от 2 до 8 оС. Подреждат се вертикално, като се заравят до около 10 см от основата им в леко влажен пясък.
За да ги предпазим, трябва да се стремим да се поддържа именно тази температура. Ако времето е топло, тогава през нощта се отварят прозорци или врати, за да влезе по-хладен въздух, а през деня се затваря. При опасност от понижаване на температурата помещението трябва леко да се затопля.
Имайте предвид, че с тези резници не се създава лозе, защото няма гаранции за това, че то ще е качествено и с изравнени лози.
Тоест резниците не се засаждат на постоянно място, защото се смята, че там няма оптимални условия за вкореняването им. Ако се пробва, ще се види, че някои от тях загиват, а други се развиват слабо и ще се получи лозе с неизравнени по сила растения.
Затова резниците трябва да се засадят
за вкореняване – напролет
Това може да се направи, когато на дълбочина 15-20 см почвата се е затоплила поне до 12 оС.
Избира се подходящо място за вкореняването им, където почвата е най-добра – трябва да е дълбока, рохка и не суха, но и да има възможност за поливане.
Добре е мястото преди това да е наторено.
Подготвяме ги, като с ножче или ножица се премахват всички зимни очи по дължината на резника, с изключение на най-горното. Долният отрез се опреснява като се срязва на около 2 мм под възела.
Така подготвените резници се забиват в земята в редица през 10 см един от друг, и на дълбочина 20 см. Ако се направят повече от един – два реда, то разстоянието между редовете да бъде около 1,30 метра.
Резниците се загърлят с пръстта от междуредието, така че да се оформят тирове. Върховете им се покриват с рохка пръст, което става най-лесно на ръка, дебелината на този слой да бъде около 4-5 см.
От оставените връхни очи на резниците скоро се развиват филизи, които пробиват почвената покривка, крехките леторасли се показват над тира най-късно до месец.
Когато се появят първите мустаци от тях, тировете трябва да се разровят и да се изрежат всички коренчета по резника без най-ниско разположените.
После тировете внимателно
пак се възстановяват
Ще има нужда от още едно премахване на корените по резниците - то се прави някъде към средата на месец август. Тогава летораслите се оставят открити в основата им, за да се закалят.
За да се получат добри вкоренени резници, на мястото, където се вкореняват трябва редовно да се премахват плевелите, да се разрохкват тировете, за да не хващат почвена кора.
Необходимо е и редовно да се разрохкват междуредията и да се полива, но до средата на месец август, не и след това.
Добре е мястото да се подхрани през месец юни с 10-12 грама на квадратен метър амониева селитра.
Ако всичко се направи правилно, наесен се получават добре развити вкоренени лозички. Те вече са готови за засаждане.
Съвети на експерта:
Ако есента е суха, десетина дни преди да се извадят от вкоренилището, резниците трябва да се полеят, защото при суха почва изваждането е съпроводено с разкъсване на корените им.
Вторият вариант е по-сложен
В лозарската практика съществува и вкореняването на къси резници – те са с едно око, или с две очи, и с оставени по 1-2 см от съседните междувъзлия.
Към вкореняването на къси резници се прибягва обикновено, когато целта е бързо да се размножи някой нов или рядък сорт.
Тогава се постъпва както при пепиниерите – късите резници се поставят в саксийки и се отглеждат отначало при оранжерийни условия.
Когато пуснат добри корени, което става в периода май-юни, се засаждат на открито в добре подготвена почва.
От всяка зряла пръчка може да се получи един резник с пета. Петата се отрязва до самото начало на пръчката.
Коментари