На всеки хоби стопанин много често му се налага да работи с лозарската ножица, когато поддържа формировките и прави основни и коригиращи, както и санитарни резитби.

Това ще предстои и след приключване окончателно на беритбите и се налага да се направи почистване на лозите от паднали, счупени и болни леторасли.

С всяка резитба, знаете, че ежегодно нанасяме немалко рани на растенията, а тези рани и отвори малко или много дават своето отражение върху физическото състояние, здравето и съответно издръжливостта на лозите.

Затова е необходимо и любителят да се научи да прави отрезите правилно и професионално и това да става, така че да се намалят до минимум неблагоприятните последици от срезовете.

Как правилно да се постъпва

при различните пръчки и чепове

Според агрономите, майстори по резитбата, едногодишните пръчки, които се налага да се премахват, трябва да се изрязват до основата. При това трябва да се внимава да не се наранява старата дървесина.

Отрезът, който ще се направи, трябва да бъде перпендикулярен на оста на пръчката – това е така, защото тогава раната става най-малка и най-бързо заздравява и се затваря.

Перпендикулярно на тяхната ос е правилно да се изрязват и старите плодни пръчки. Това също се отнася и за излишните рамена, сухите части и други подобни леторасли.

При извършване на ранната пролетна резитба, например, отрезите на чеповете трябва да се правят на 1,5-2 см над горното око. Тези отрези обаче задължително трябва да бъдат с наклон, който е обратен на пъпката (окото). Обяснението в случая е логично – така ще се избегне мокренето на горното око от сока, който напролет доста обилно изтича при плача на лозата.

Когато обаче ще се режат частите на лозите през есента и късния есенен период, тогава отрезът на чепа се прави над диафрагмата на третото око, така че окото да се премахне. В този случай диафрагмата става спирачка и сама пречи на капките вода да проникват в чепа и да причинят загниването му.

Да не забравяме!

При резитбата трябва да се внимава раните да се нанасят само от горната страна на рамото или пръчката, а долната страна да се запази здрава.

Да набавяме ли мазило за раните?

Да, няма да е никак излишно направените рани да се замазват, когато са по-чувствителни.

Някои стопани предпочитат винаги да имат някакво мазило под ръка и да го използват, защото така са по-сигурни, че лозичките ще имат по-бързо възстановяване и ще е по-малък рискът от навлизане на неприятели или заразяване с патогени.

Разбира се, всяка замазка за направените рани по растението би била значително по-ефективна, ако съдържа и активна лечебна съставка, добавена към сместа.

Вече се предлагат по селскостопанските аптеки доста видове такива замазки и не е зле да са налице във всеки един двор.

Трябва да се има предвид обаче, че намазването с тях трябва да се прави само в сухи дни, така че раните да имат време да се запечатат добре. Да се знае, че раните са много по-податливи на инфекции във влажни условия