Международна група изследователи твърди, че 20 години изследвания са генерирали достатъчно знания за източниците и последиците от микропластмасите, за да могат световните лидери да договорят мерки за справяне с тях. Наред с другото, подобрените методи за изчисление могат да помогнат за получаването на по-ясна представа за екологичните рискове от микропластмасата.

В публикация в списание „Наука" (Science) експертите призовават за действия в световен мащаб за справяне с всички форми на пластмасови и микропластмасови отпадъци. Само националното законодателство е недостатъчно за справяне с това предизвикателство, а Договорът на ООН за замърсяването с пластмаси - който ще премине петия си кръг на обсъждане през ноември 2024 г. - представлява „осезаема възможност" за обединени международни действия, се казва в публикация на Университета във Вагенинген, Нидерландия.

„След 20 години изследвания има ясни доказателства за вредните последици от замърсяването с микропластмаса в световен мащаб. Това включва физически вреди за дивата природа, вреди за обществата и културите и все повече доказателства за вреди за хората. Към това се прибавя и фактът, че микропластмасата е устойчив замърсител и веднъж попаднала в околната среда, тя практически не може да бъде премахната. Все още има неизвестни, но през 20-те години след първото ни проучване количеството пластмаса в океаните се е увеличило с около 50 %, което само още повече подчертава неотложната необходимост от действия", казва професор Ричард Томпсън, ръководител на Международното звено за изследване на морските отпадъци в Университета в Плимут.

По-добро изчисляване на екологичните рискове

Микропластмасата е открита във всяко кътче на планетата. В храната и напитките, които консумираме, в човешкото тяло и в повече от 1300 водни и сухоземни вида в най-различни екосистеми. За да получим по-ясна представа за екологичните рискове от микропластмасата, групата на Барт Кулманс, професор по водна екология и качество на водата в Университета и изследователския център във Вагенинген и съавтор на изследването, разработи подобрени методи за измерване и изчисляване. Например, кои видове в дадена екосистема се предполага, че са засегнати от микропластмасата, колко и дали в резултат на това броят им ще премине критична граница?

„Това, което считам за голяма стъпка напред, е, че вече сме в състояние действително да изчислим екологичните рискове", обяснява Кулманс. „За да постигнем това, първоначално трябваше да намерим начин да се справим с огромното разнообразие на микропластмасовите частици, тъй като те се различават значително по размери, форми и състав. През последните няколко години стигнахме по-далеч и разработихме изчислителни инструменти, които помагат да се определи по-добре какъв процент от видовете в дадена екосистема са засегнати от микропластмасата. В момента разработваме подобни методи за оценка на рисковете за хората." Знанието за това къде, кога и защо възникват тези рискове е отправна точка за предоставяне на насоки за действие на политиците и за разработване на решения.

20 години изследвания на микропластмасата

Статията в Science е написана, за да се отбележи 20-годишнината от първото по рода си изследване - също публикувано в Science - в което е въведен терминът „микропластмаса", за да се опишат микроскопичните фрагменти от пластмаса в нашите океани. Съавтори на новата публикация са експерти в областта на морската биология, устойчивото развитие, екологичната психология, глобалната политика по отношение на пластмасите и оценката на риска от Университета в Плимут, Университета в Бангор (Обединеното кралство), Earth Action (Швейцария), Виенския университет (Австрия); Университета в Уолонгонг (Австралия) и Университета и изследователския център във Вагенинген.

От публикуването на първото проучване през 2004 г. досега са проведени около 7000 научни изследвания върху микропластмасата, които предоставят значителни доказателства за нейните източници и въздействия, както и за потенциални решения.