С най-ниска са полските култури поради липсата на дигитализация на административните услуги, сочи проучване на Института по аграрна икономика

Доброто управление на стопанството е и цел, и средство за успешна реализация на устойчивото управление. С други думи - да има висока управленска устойчивост. Именно тя е тема на разработката на проф. Храбрин Башев от Института по аграрна икономика – „Каква е управленческата устойчивост на селското стопанство в България“.

Анализът е ориентир както за частния сектор, така и за държавния, който може да помогне за подобряването на оценката и управлението на аграрната устойчивост в страната. Според автора този четвърти, подценен досега, управленски стълб - редом до икономическите, социалните и екологичните, е крайно нужно да бъде мислен и включен в академичната литература, в официалните документи на държавни, международни, професионални организации и да бъде подробно дискутиран и адаптиран към специфичните условия на оценяваните селскостопански системи.

Управленската устойчивост на българското селско стопанство показва, че тя е на

добро, но близко до задоволителното равнище,
сочи анализът. В по-обща картина принципът добри частни практики дърпа назад интегралната устойчивост на отрасъла, а принципите добра законодателна уредба и демократичност на управлението не се прилагат добре и са на границата с задоволителното равнище. За осигуряване на управленската устойчивост на българското селско стопанство най-много допринасят работещата аграрна администрация и работеща пазарна среда. По-подробни показатели обаче сочат, че прилагането на принципа работеща аграрна администрация се влияе отрицателно от недостатъчната ефективност на аграрната администрация и от неразвитата дигитализация на административното обслужване. По същия начин, най-важният фактор за непълното прилагане на принципа работеща пазарна среда е ниската възможност за увеличение на площите.

Ниските стойности на показателите

помагат да се идентифицират областите, които налагат подобряване чрез адекватни промени на институционалната среда, обществените политики, модернизация на аграрната администрация, колективни действия или нови управляващи стратегии на аграрните агенти. Като най-критични за повишаването на управленската устойчивост на селското стопанство на страната проф. Башев оценява фермерското участие във вземането на решения, ефективността на аграрната администрация, дигитализацията на административното обслужване, възможността за увеличение на площите, външния контрол на управителен съвет, ефективността на неформалната система, делът на субсидиите в дохода, степента на спазване на договорите, поносимостта на легалните плащания и концентрацията на земите.

От друга страна, високите равнища на определени показатели дават представа за предимствата на доброто управление и устойчивото развитие на родното земеделие. Най-важните сред тях включват: дял на производителите, участващи в различните органи, пазарна конкуренция, степен на конкурентно разпределение на обществените ресурси, степен на достъп до информация, степен на информираност и разходи за административни услуги. Но дори най-високите стойности на показателите не успяват да издигнат управленската устойчивост на българското селско стопанство и тя е сравнително ниска, е оценката на автора.

Дори и при смесените животновъдни производства – подотрасълът с най-висока управленска устойчивост, редица ключови показатели са на задоволително равнище. Например по отношение на ефективността на аграрната администрация или възможността за увеличение на площите. Това, което издига смесените животновъдни производства над другите сектори, е високата степен на конкурентно разпределение на обществените ресурси и на достъп до информация. Добри са още делът на производителите, участващи в различните органи; степента на спазване на договорите; пазарната конкуренция; трудностите за достъп до пазари; степента на прилагане на нормативната уредба; външният контрол на управителен съвет; степента на прилагане на политиките и на удовлетвореност на бенефициентите от политиките на ЕС.

След смесените животновъдни стопанства се нареждат секторите “Зеленчуци, цветя и гъби” и “Смесени растениевъдно-животновъдни”. Трите допринасят за поддържането на общата управленска устойчивост на българското селско стопанство.

В подотраслите “Тревопасни животни“, “Трайни насаждения” и “Пчеларство” тя е близка до средната за отрасъла. Смесените растениевъдни стопанства и полските култури понижават в голяма степен интегралната управленска устойчивост на българското селското стопанство. Липсата на дигитализация в административните услуги е причина № 1 те да са последни, както и конкурентното разпределение на обществените ресурси. Не можем обаче да не споменем, че подотрасълът има добра управленска устойчивост за пазарна конкуренция, дял на производителите, участващи в различните органи, трудности за достъп до пазари, степен на достъп до информация, разходи за административни услуги, дял на субсидиите в дохода, равнище на субсидиите спрямо средните за отрасъла и реално договаряне на цени.

Според по-горе представените принципи

законодателната уредба най-добре се реализира
в производството на зеленчуци, цветя и гъби и смесени животновъдни дейности, и най-лошо - в подотрасли „Полски култури” и “Тревопасни животни”. Принципът демократичност на управлението най-добре се прилага в смесените животновъдни производства, докато не е задоволителен в “Пчеларство”, “Смесени растениевъдни” и “Смесени растениевъдно-животновъдни”. Принципът работеща аграрна администрация се прилага ефективно в “Пчеларство”, “Тревопасни животни” и “Смесени растениевъдно-животновъдни”. Устойчивостта по отношение на принципа работеща пазарна среда е най-висока при “Смесено животновъдство”, “Пчеларство” и “Смесено растениевъдно-животновъдство”. Най-накрая добри частни практики най-добре се спазват в подотрасли “Смесено животновъдство” и “Смесено растениевъдно-животновъдство”, докато във всички останали подсектори те се прилагат само задоволително и особено слабо в “Пчеларство” и “Полски култури”.

Според различния юридически статут и размер на дейността полупазарните стопанства (които са най-често срещаните у нас), както и кооперациите показват най-добра управленска устойчивост. Въздействие за това дават добрата законодателна уредба, демократичност на управлението, добри частни практики, и други. Кооперациите умеят и да се справят и с трудности за достъп до пазари. На добро ниво са също физическите лица и средните ферми. В стопанствата, самоопределени като „по-скоро малък за отрасъла” управленскат устойчивост е на границата със задоволително ниво. Нещо повече, за агрофирми и големите ферми управленската устойчивост е на задоволително ниво. Принципът

недобре работещата пазарна среда е тяхна основна спънка,
както и индикаторите концентрация на земя и фермерско участие във вземането на решения.

Според агроекосистемите на страната землища в защитени зони и планински райони с природни ограничения имат най-добра управленска устойчивост. При агроекосистемите от предимно равнинен и непланински район с природни ограничения тя е под средното за страната.

Съществува и значителна вариация в равнището на управленска устойчивост и според основните агрорайони на страната. Най-висока е в Северен централен и Североизточен район на страната. Това се дължи до голяма степен на по-равномерното разпределение на индикаторите.

С Северен централен район тя е много добра по отношение на достъпа до информация, дял на производителите, участващи в различните органи, разходи за административни услуги, степен на прилагане и удовлетвореност от политиките на ЕС, равнище на субсидиите спрямо средните за отрасъла и външен контрол на управителен съвет.

В Североизточен район управленската устойчивост се характеризира с висока степен на конкурентно разпределение на обществените ресурси и най-високо равнище на външен контрол на управителен съвет. Доста добра е тя в информираността, трудности за достъп до пазари, пазарна конкуренция, дял на производителите, участващи в различните органи.

В Югоизточен район е на границата на задоволителното ниво, а в Южен централен е на задоволително, особено по отношение на фермерското участие във вземането на решения и външния контрол на управителен съвет.