3° C, предимно облачно
Как трябва да се постъпва при формирането на лозите
При резитбата, която се прави по формировката Кордон Роая на лозата трябва да се формират стъбло, което да е високо около 50-60 см, и едностранен хоризонтален кордон, който достига до съседната лоза.
Върху хоризонталния кордон, през интервали от 15-20 см, се формират малки рамена. Именно върху тези рамена ежегодно при резитбата трябва да се оставя по един чеп на две очи.
Като четете, ще забележите, че това по същество е един вид къса резитба, която е позната на много лозари. Чеповете при нея са разположени в една плоскост и по този начин запълват цялото пространство между двете съседни главини.
Названието си резитбата е получила от едноименно френско село, където е била въведена за първи път от един френски лозар.
Формировката Кордон Роая изисква
обезателно телена конструкция
Върху първия тел, който обикновено трябва да бъде по-дебел, се прикрепва хоризонталният кордон, а летораслите се привързват към втория и третия ред телове.
Защо формировката е станала много предпочитана у нас и много лозари я прилагат?
Първо – тя е лесна за прилагане и изпълнение. На второ място формираните по тази резитба лози имат много висока родовитост. Лозите се чувстват добре и имат много добър простор на растеж и развитие.
Освен това е много важно за узряване на летораслите, а и за узряването на гроздето, че се получава отлично проветряване, както и огряване на листата и гроздовете им.
Благодарение на това съчетание на фактори растенията се развиват отлично и плододават много добре. Такива лози дават много добри и качествени добиви.
Този вид резитба, за която говорим, е възможно да се прилага в райони, в които лозовите растения не се загрибват, а при студоустойчивите сортове - и там, където опасността от измръзване не е голяма.
Как във времето и по години трябва
да се формира френският кордон Роая?
През първата и втората година лозите трябва да се режат на чеп с две очи.
На третата година по-слабата пръчка от двете трябва да се премахне, а по-силната да се запази. Пръчката, която запазваме се извива и се полага хоризонтално на първия тел. Тя е редно да се изрязва на дължина 6-7 очи след извивката, за да може спокойно да се положи.
При извиването се получава естествено така, че половината пъпки остават от долната страна на пръчката, а другата половина – отгоре.
Но е важно крайната пъпка да бъде винаги долна.
След покарването на очите всички леторасли от основата до мястото на извивката и тези от долната страна по хоризонталната част на пръчката трябва да се премахнат.
Запазват се само летораслите, които са от горната страна, и то проредени през един. Запазва се и крайният леторасъл – това е важно, защото именно той ще ни послужи по-нататък за продължител.
На четвъртата година пръчките, които се намират от горната страна се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят на кордона - на 6-7 очи.
При филизенето през лятото, което е задължителна операция, трябва да се прореждат летораслите върху продължителя.
Ако е необходимо се оставя нов продължител на кордона, така че той да достигне пак до съседната лоза.
Внимание!
Да се знае, че този начин на постепенно формиране на кордона в продължение на 2 или 3 години е много подходящ и намира своето широко приложение при асмовидните формировки.
Предимствата му не са малко. Върху късия продължител покарват всички пъпки и може да се оставят чепове на желаните разстояния.
Има само един минимален риск, който трябва да не пропуснем да ви кажем. Той е в това, че ако се оставят дълги пръчки за продължители, средните пъпки по тях могат и да не се развият нормално и в такива случаи кордонът се оголва.
Коментари