3° C, разкъсана облачност
- Производителите да съобразят какви продукти да използват и дали да внесат нормата еднократно или на няколко части
- След 5 февруари земеделските производители имат право да внасят азотен тор на полетата с пшеница, ечемик и рапица.
- От 25 февруари е разрешено да се торят трайните насаждения – лозя и овощни, както и полетата, които се подготвят за пролетниците - слънчоглед, царевица и др.
Азотният тор е най-важният за културните растения. За да се постигне икономическа ефективност обаче, той трябва да е комбиниран с останалите макро- и микроелементи. Само така се постига балансирано хранене на културите, което да подпомогне сортовете и хибридите да развият потенциала, заложен в генетиката им.
Трябва да се има предвид, че азотните торове се повлияват изключително от факторите на средата, което налага приложението им да е съобразено с условията.
След внасянето им в почвата азотните торове са подложени на сложни преобразования, който могат да доведат до обратими или пък необратими загуби и това да се отрази на ефективността на торенето.
Естеството на процесите, които обуславят вида и размера на азотните загуби, зависи от редица фактори: почва, вид на торовете, норма и начин на внасяне, поддържане на почвената повърхност в критичните за това периоди и сезони и климатичните фактори.
Не всички торове, които се използват в практиката,
са лесно разтворими и достъпни за растенията
Размерът на загубите от различните продукти зависи от формата на азота в тях - нитратен, амониев и аминен.
Почвените характеристики, които имат значение за усвояването на торовете са мощност на почвата, механичен състав, почвена реакция (рН) и съдържание на карбонати, а също и наклон на терена, от който зависи повърхностния оток.
Високите торови норми обуславят по-големи абсолютни и относителни загуби. Затова честа препоръка, която дават специалистите, е торовата норма да се раздели на части, за да се намалят загубите.
А наличието на растителност върху почвената повърхност е важен фактор за размера на загубите, особено през зимния период.
В някои случаи загубите на азот са необратими, тъй като азотът излиза от системата почва-растения. В други – загубите са обратими. Когото например торовият азот е станал в недостъпна за растенията форма, но все пак той е наличен.
Какви са най-честите азотни загуби:
- Измиване на нитратен азот
Нитратите са съставна част на основния азотен тор, който се използва у нас, а именно амониев нитрат. Освен това амониевият азот, който се внася с минералните торове (карбамид, амониев сулфат и др.) и освобождава като резултат от минерализацията на почвеното органично вещество и растителните остатъци, е подложен на окисление с образуване на нитрати (нитрификация). Нитратите обикновено преобладават в състава на минералните форми на азота в почвите. Те не се поглъщат от почвата и са подложени на измиване чрез водата в почвата. Измиването на нитратите под коренообитаемия слой на есенните посеви (50-60 см) ги прави недостъпни за растенията поне в ранните фази на растеж и развитие на растенията, които са решаващи за добива. Измиването на по-голяма дълбочина често замърсява подпочвените питейни води.
Загуба на нитрати е възможна и при
наклонените терени след проливни
дъждове, или при топенето на снеговете
Измиването на нитратите се благоприятства от лекия механичен състав на почвата (песъчливи почви), малка мощност на почвения профил (плитки почви), близки подпочвени води, големи норми на азотно торене, липсата на растителна покривка и естествено - голямото количество на гравитационната влага от дъжд, топящ се сняг и поливане.
Измиването на нитрати е един от основните екологични проблеми на съвременното земеделие. Той може да се контролира чрез оптимизиране на азотното торене по норма и срок на внасяне в зависимост от релефа и мощността и механичния състав на почвата.
Високите торови норми през есента, когато няма развита растителност, почти винаги причиняват загуби на нитратен азот чрез измиване.
- Денитрификация на нитрати
При преовлажняване или наводняване в почвите се създават анаеробни условия, при които нитратите се превръщат до азотни окиси и елементарен азот, които не се поглъщат от почвата и излитат в атмосферата. Този процес, наречен денитрификация, се благоприятства и от наличието на растителни остатъци и повишена температура, които активизират размножението на специфични анаеробни бактерии.
Денитрификацията се получава най-често при
временното преовлажняване
на почвата рано напролет
с топенето на снеговете и след проливни валежи. Наблюдава се на равни терени с тежки глинести почви. Такива загуби са възможни също при наводняване на посеви и при поливане с високи поливни норми. Загубите са необратими и могат да се контролират чрез подходящи мерки за дрениране на почвите.
- Загуби чрез амонячно излитане
Тези загуби се дължат на превръщането на амониевия азот от азотните торове при взаимодействието им с почвата в газообразен амоняк, който излита в атмосферата. Тези загуби са най-големи при повърхностно торене с карбамид и в по-малка степен при другите амониеви торове. При взаимодействие на карбамида в почвата аминният азот преминава в амоний, който я алкализира и се превръща в свободен амоняк. Последният може да излети в атмосферата, ако не се погълне от почвата. Загубите от амониевия нитрат са много по-малки и стават само в карбонатни почви.
Възможностите за загуби чрез амонячно излитане са зависими от следните фактори:
0 Теоретично амонячни загуби са възможни при всички почви, но са най-силно проявени при почви с високо рН (неутрална или алкална реакция), съдържание на свободни карбонати (варовити почви) и лек механичен състав.
0 Амонячните загуби са толкова по-големи, колкото по-ниско е съдържанието на влага. При високо съдържание влага се образуват разредени разтвори на амоний, поглъщането му от почвата е по-пълно и загубите са малки.
0 Високата температура - над 10-15 градуса ускорява превръщането на карбамида до амоняк, при което се получават високи концентрации и големи загуби.
Загубите чрез амонячно излитане са по-големи при високи торови норми.
Азотни загуби чрез излитане на амоняк са възможни само при повърхностно торене. Размесването на карбамида с почвата или внасянето му макар и на малка дълбочина (само 2-3 см) практически елиминира загубите, тъй като освобождаващият се амоняк се поглъща от почвата.
Карбамидът е по-подходящ за торене на есенните посеви през зимата и рано напролет,
когато температурите са ниски и влажността на почвата е висока, съветват специалистите по хранене на растенията. При тези условия няма опасност от амонячни загуби и карбамидът има предимства пред амониевия нитрат, тъй като не се получават загуби чрез измиване на нитрати и денитрификация.
Карбамидът не бива да се използва за повърхностно подхранване на есенните посеви в късна пролет, когато температурата се повишава и повърхността на почвата изсъхва. Той е подходящ за предсеитбено торене на пролетни и есенни култури само при условие, че веднага след повърхностното разпръскване почвата се култивира или дискова.
- Биологична имобилизация на минерален азот
Това е процес на усвояване на минерален почвен и торов азот от почвени микроорганизми при разлагане на растителни остатъци от предшествениците с ниско съдържание на азот, каквито са слама, царевичак, слънчогледови стъбла и др. При тези условия почвените микроорганизми усвояват азота от разлагащите се растителни материали и азотните торове и го превръщат в неусвоим за растенията органичен азот на биомасата си, т. е.
минералният азот се имобилизира (фиксира)
в недостъпна форма за растенията
Имобилизираният от микроорганизмите азот не е безвъзвратно загубен за растенията и почвата. С течение на времето и напредване степента на разлагане на растителните остатъци отношението С:N се стеснява и започва обратния процес на освобождаване на минерален азот (минерализация). От гледна точка на екологията и баланса на азота процесът е полезен, тъй като предпазва минералния азот от необратими загуби.
Трябва да се има предвид обаче, че лошото разпределение на следжътвените остатъци от предшестващата култура на купчини или редове, предизвикват неравномерно поникване и слабо развитие на растенията от есенните посеви (жълтеене и по-слабо развитие на ивици или петна).
Въпреки че всички използвани сега азотни торове са напълно водоразтворими и усвоими от растенията, коефициентът на усвояване през годината на торенето рядко е по-висок от 50-60%, показва практиката. Разликата до 100% се дължи на необратимите азотни загуби (измиване на нитрати под кореновата зона, излитане на амоняк и денитрификация).
Почти винаги в зависимост от нормата на торене, културата и условията на годината в почвата остава т. нар.
остатъчен торов азот,
който обуславя последействието
на торенето за следващата култура
Той е във форма на минерален/амониев и нитратен азот в орните и подорни хоризонти, като органичен азот в растителните остатъци и биомасата на микроорганизмите, участващи в тяхното разлагане. Възможно е също мигрирал на по-голяма дълбочина нитратен азот - под 50-60 см да се усвои от дълбокореновите култури в по-късна фаза.
Коментари