6° C, предимно облачно
Двама братя от Алфатар показаха как се прави
Само най-упоритите и успешни фермери знаят какви усилия им е струвало да развият една малка кравеферма до модерно, устойчиво предприятие, което произвежда български млечни продукти по най-добрите стандарти за качество на Европейския съюз. В условията на свит национален пазар, променящи се потребителски вкусове и увеличаващи се изисквания към животновъдите, истински подвиг е да си проправиш път и да направиш чистите си млечни продукти предпочитани на масата на българския потребител, спазвайки принципите на устойчивото производство и уважението към околната среда.
Пример в това отношение е кравефермата с мандра на семейство Димитрови от град Алфатар. Стожерите на семейния бизнес са братята Димитър и Пламен Димитрови, чийто опит в животновъдството започва още през 2006 г. със средства от предприсъединителната програма САПАРД на Европейския съюз. Тогава основават свинеферма, която впоследствие се налага да затворят заради чумата по свинете.
„Бяхме купили земя и селскостопански сгради и решихме да преминем към говедовъдството. Първоначално се насочихме към породата Монбелиард. Бяхме одобрени за финансиране по САПАРД, но
дойде политическа криза,
плащанията бяха замразени
и ние се отказахме, защото за нас беше въпрос на оцеляване – ако бяхме направили всички необходими разходи и не бяхме получили субсидията, имаше огромен риск от фалит. Бяхме закупили 17 животни, тъй като това беше минималният брой, необходим за да се кандидатства. Впоследствие закупихме нови животни, развихме стадото чрез собствено осеменяване от елитни бици. В момента отглеждаме около 500 животни от породата Холщайн. Средният ни млеконадой е между 32-35 л/крава/ден. Имаме животни, за които можем да кажем, че са елитни дори на европейско ниво", каза Димитър Димитров за „Български фермер".
Кравефермата е създадена през 2006 г., а 2 години по-късно близо до нея се изгражда и мандра. Стопанството произвежда по-голяма част от фуражите необходими за изхранване на животните. А какви усилия струва цялото това производство? „Минимум 12 часа работа на ден", казва Димитър Димитров. Това се отнася не само за двамата братя, а и за други членове от техните семейства, които се налага да заместват служители във фирмения магазин или на друго звено от производствения цикъл. Кравеферма и мандра „Алфатар" са
работодатели на около 50 души, включително
заетите във фирмените магазини
„Нямаме голямо текучество на хора, имаме служители от преди 15 години, но за разширяване на дейността са ни необходими нови хора, които трудно се намират. Не се е случвало да намерим сериозни работници по обява, например, всичките ни служители са дошли при нас, след като са чули, че търсим."
Заквасената сметана е
най-предпочитаният продукт
от клиентите на мандрата, но всички останали продукти са добри, защото се произвеждат 100% от прясно мляко без никакви добавки.
„Така сме започнали от създаването на мандрата, на това е изграден имиджът ни и не можем да си позволим да го променяме. Гарантирам, че малки деца и хора с алергии спокойно могат да консумират нашите продукти", категоричен е Димитър Димитров, който се занимава с пазарната реализация, докато Пламен обработва земята и отглежда животните във фермата.
„Трудно се поддържа трайността на млечните продукти. Никой не иска кисело мляко с трайност 3-5 дни, хората очакват трайност 20-30 дни, но е необходима хигиена на „космическо ниво", за да се поддържа толкова дълъг срок на годност. Случвало се е, поради липсата на консерванти или стабилизатори, киселите ни млека да се развалят в магазина. Някои клиенти разбират това, други неособено, но ние се стараем да компенсираме клиентите си дори с повече продукти от тези, които са си купили.
Пазарът в България е залят с вносни продукти
Няма рецепта за справяне с този проблем, всеки проправя сам своя път в пазарната джунгла. Съседна Турция е пример за протекционистична политика не само за хранителни, а и за всякакви други стоки. Там нищо не може да се внесе без огромни мита. Внася се единствено това, което липсва от местното производство. Така осигуряват работа за местния бизнес.
Необходимо е да насочим повече усилия към износ, защото българският пазар е много ограничен и пренаситен. Не виждам как ще се разберем помежду си, за да се сдружаваме. Държавата би могла да изкупува стандартизирани български продукти, например саламурено сирене по БДС, и да го изнася. По този начин би могло да се даде сигурност на предприятието", посочи Димитър Димитров и допълни:
„За нас беше много важно да имаме национално представителство. Обаждали са ни се хора от различни краища на България, питали са ни за нашата продукция. По тази причина инвестирахме много усилия, за да се предлагат продуктите ни в големи вериги магазини за хранителни стоки в страната."
В момента Димитър оборудва
нов преработвателен цех
с висока производителност според най-високите хигиенни изисквания. Салоните за съхранение на млякото в него ще се обдухват със стерилизиран въздух така, че никакви микроорганизми да не попадат върху суровината. Също така амбалажът ще се дезинфекцира с UV лъчи.
„Правим го със собствени средства", посочва Димитър Димитров и допълва, че планира цехът да заработи през пролетта. Отделно от това, в ход е създаването на модерен фуражен цех за приготвяне на храната на животните.
„Миналата година въведохме в експлоатация нов обор за животни, предната година, с европейско финансиране, въведохме нова доилна зала. Тези подобрения имат голямо значение за фермата. В началото, когато изградихме фермата, имахме млеконадой от около 13-15 л/животно/ден, а днес постигаме 32 л/крава/ден. Разходите ни са едни и същи. Не казвам, че сме много напред, но ниската производителност е проблем за много фермери с високи разходи. С 15 л млеконадой няма как да бъдеш конкурентоспособен на колегите в Европа. Ролята на държавата е именно в това, специалистите да посещават фермите, да им помагат. Бил съм на това ниво и знам какво е да дойдат и да ти кажат, че фермата ти не е на необходимото ниво и ти трябва да се бориш, за да си на пазара. Хората имат нужда от развитие, защото не могат да оцеляват с тези резултати. Ниската ефективност означава, че трябва да продаваш на 2 пъти по-висока цена, за да оцелееш, а тук няма кой да купи продукцията ти на такава цена, независимо че е фермерска. Средата, в която работим, не е добра, но когато към нея се прибави и ниска продуктивност, нещата отиват на много зле.
„Така ни минава животът, в разширения на фермата", отбеляза Димитър Димитров.
Коментари