2° C, ясно небе
Принципът на предварителни продажби повишава прогнозируемостта за производителите
Изкупната кампания на тютюна е към своя край и при 4-те сортови групи, които се отглеждат в страната. На места дори е приключила, особено за ориенталските – Басми и Каба Кулак. Тяхното значението е водещо, защото представляват около 70-72% от общото производство на страната за последните 10 селскостопански цикъла. От другите две (едролистните Бърлей и Виржиния) остават да се изкупят още около 15%. Средната цена за различните сортове варира между 7 и 9 лв. на килограм. След финализиране на кампанията се очаква в страната да бъдат произведени близо 6000 т тютюн, като тенденцията е възходяща и за реколта 2025 г. се очаква 10% ръст или около 7000 т общо производство. Това стана ясно от думите на Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010). Той споделя, че стремежът на сектора не е свързан с производството на количества, а по-скоро се стреми към качеството на тютюневата суровина. За него допринасят както климатичните и природни дадености на страната, като почвени и атмосферни условия, така и високият професионализъм и добрите земеделски практики на българските тютюнопроизводители, което е и техен единствен инструмент за конкурентоспособност на пазарите.
Процесът при тютюнопроизводството е целогодишен, като селскостопанската година е 12 месеца от календарната, така че
с края на изкупната кампания се
поставя старта на новия цикъл,
т.е. производителите започват подготовката на терените за лехите, върху които ще отглеждат разсада за кампания 2025 г. Снабдяват се с качествени семена, като една от иновациите, върху които Цветан Филев акцентира, е практиката да се работи с модерни сортове тютюн, които са адаптивни към променящите се климатични условия всяка година, на територията на страната, както и в цяла Европа. Това са
сортове, които се търсят както на
вътрешния, така и на външния пазар
- интересни са и за търговците, с които тютюнопроизводителите предварително преди всеки стопански цикъл сключват договорите си за производство и реализация на тютюневата суровина. Работят изцяло на принципа „продай преди да произведеш", което им гарантира добра прогнозируемост, успешна и навременна реализация. Председателят на асоциацията смята, че тютюнопроизводството е пример за останалите браншове по отношение на мястото си в агрохранителната верига и достъпа до пазари, защото предварителното сключване на договори с търговци повишава стабилността на сектора и рентабилността на производителите.
От 2010 г. насам секторът не разчита на европейски интервенции. Единственият инструмент за подпомагане е преходното национално доплащане или Преходната национална помощ за тютюн (ПНПТ), която се получава наравно с подкрепата за дребни и едри преживни животни. В момента се изготвя индикативен график за плащанията, чиито допустим бюджет по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) за 2024 г. е 70 898 348 лв., като се прилага до края на програмния период 2027 г. с намаляващ бюджет с по 5% годишно. На последния Консултативен съвет по тютюна в МЗХ, браншовите
организации в сектора предложиха
ставка от 5,40 лв. за производителите
на сортова група Басми с количества до 2000 кг и 4,10 лв. за количества над 2000 кг. За сортови групи Каба Кулак и Бърлей, предложената ставка е 4 лв./кг, а за Виржиния - 3 лв./кг. НАТ-2010 полага усилия подпомагането на сектора да бъде заложено и в следващия програмен период 2028-2034 г.
„Ние като сектор сме доволни, че имаме такъв финансов инструмент, защото чрез него изпълняваме идеологията на финансовата помощ, а именно с едни средства българските тютюнопроизводители да могат да се преориентират към други производства, други браншове и отглеждането на друг вид земеделски култури", казва Филев. Според него, по този начин, с ПНПТ, през последните 15 години се създават интегрирани земеделски стопанства, в които освен тютюн, частично се отглеждат билки, плодове, зеленчуци, а също и животни. Така те успяват през цялата година освен да имат препитание и земеделско занимание, да осигуряват поминък и на наетите към стопанствата си работници. Над 6000 от стопанствата, които ще получат подпомагане по националната помощ за тютюн са под 10 дка или 1 ха. Заради размера си, те не могат да участват по схеми за финансиране от други земеделски сектори, въпреки че много от тях са интегрирани и освен интензивната култура тютюн, се занимават и с продоволствени земеделски култури като зърнени, маслодайни, оранжерийни, овощни и т.н. Така, въпреки рестрикциите налагани от ЕС и Световната здравна организация (СЗО), производителите, които получават националната преходна помощ спомагат за изпълнението на социални и икономически цели,
и участват в противодействието на
демографския срив в селските райони
По данни на дирекция „Растениевъдство" към МЗХ, 8528 производители са кандидати по схемата за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7272 производители са заявили 8 543 183 кг Басми, 731 производители - 871 452 кг Каба Кулак, 455 производители - 1 975 847 кг Бърлей и 70 производители - 5 777 610 кг Виржиния.
Цифрите от регистъра на МЗХ показват увеличение в броя на производителите с около 600 души повече за селскостопанската 2024 г. спрямо предходната. Председателят на НАТ-2010 се надява тази тенденция да продължи, като продажната цена на тютюневата суровина дава стимул на производителите, след като през 2023 г. получават максимални изкупни цени и през 2024 г. също има леко надграждане. Всичко това води до стабилност, рентабилност и предвидимост на сектора в България, което е и основна причина за
повишаващият се всяка година
брой на тютюнопроизводителите
Условието за получаване на националната помощ, заложено в СПРЗСР е всеки един земеделски стопанин да е активен фермер. Такива са производителите в регистъра по тютюн, които произвеждат тютюнева суровина, подсигуряват семейния и фирмения си бюджет, чрез нейната продажба. Изпълнявайки това изискване са и адекватни кандидати по интервенцията за преходно национално доплащане.
От началото на годината, правителството вдигна акциза върху тютюневите изделия, но това не се отразява на производството, защото по думите на Филев, секторът работи в един глобален пазарен свят, подвластен на пазарната икономика, според която няма значение в коя точка на света е произведена някаква партида тютюн и в коя тютюнева смес ще влезе тя по време на производството на тютюневи изделия.
„По-скоро ние от нашия сектор определяме повишаването на акцизите като една последователна предвидима политика на правителството, което изпълнява директивите на ЕС за уеднаквяване на акцизите върху тютюневите изделия, защото към настоящият момент в България те са най-ниски", казва той и допълва, че за тях акцизното и данъчното облагане са повод за гордост. Всяка година
облагането върху тютюневите изделия
генерира 3,5 милиарда лева приходи
в държавната хазна от сектор „Тютюн", които се изразходват за образование, социални дейности и здравеопазване.
Коментари