-10° C, разкъсана облачност
В Европа стартира активният сезон за бранша
Фазата на растеж на младите охлюви продължава от май до септември
Жени Владинова
За да сме полезни на макар и малкото български охлювъди, много от които са на ниво начинаещи, ще припомним основните дейности при трите начина на отглеждане на хеликултурата.
При откритото отглеждане охлювите се развъждат върху терен с добро изложение и размери от 20 до 100 кв. м. Задължително е поставянето на електрическа ограда, защото тя им пречи да се измъкнат от местообитанието. Другата горяма полза от електрооградата е, че ги предпазва от естествени врагове - таралежи, жаби, бръмбари, светулки и др.
При втория вариант на закрито целият цикъл на отглеждане се осъществява в помещение с контролирана температура.
И третия възможен начин е смесеният способ. Тази практика е най-разпространена във Франция: възпроизвеждането и началото на растежа на новоизлюпените охлювчета става в помещение, а следващите 4-5 месеца - на открито.
Цикълът на отглеждане започва с възпроизводството през февруари и продължава до май. То става на закрито при условия, благоприятстващи съвкуплението: температура - най-малко 18 градуса, светлина - 18 часа, влажност - 90%.
Охлювът достига зрялост на около 4 месеца. Това личи по черупката, чийто ръб е твърд. Охлювът е хермафродит - едновременно мъжки и женски. Той има обаче нужда от партньор - не може да се самооплоди, двата охлюва се оплождат взаимно. Копулацията трае десетина часа. Коефициентът на плодовитост е около 120 яйца на всяко снасяне. При всеки цикъл охлювите може да снасят до 3 пъти. Инкубацията трае между 15 и 25 дни в зависимост от заобикалящите условия. Рандеманът на възпроизводството е между 30 и 100 процента. Бебетата охлюви се отглеждат при специален режим от 2 до 4 седмици. Смъртността в този период е между 5% и 25%. Свършат ли студовете, младите охлюви се изнасят на открито при гъстота от 250 до 300 на 1 кв. м площ. Тогава започва
фазата на растеж която продължава от май до септември. Пирамидално изградени дъски върху терена осигуряват сянка на охлювите и най-вече им служат за "столова": върху хоризонтално разположената дъска на пирамидата всяка вечер се посипва брашно от житни растения. Необходима е и добавка на около 20% калций, за да се гарантира добро развитие на черупката. С падането на нощта охлювите изпълзяват по дъските и достигат до хранилката.
Площта трябва да e затревена с фуражни треви
След угояването, ако са спазени условията на отглеждане, може да се получи добив от 25 до 60% зрели охлюви със средно тегло 20 г.
Накрая се извършва селекция на охлювите, предназначени за консумация и за по-нататъшно възпроизводство.
Как може отглеждането на охлюви да стане бизнес, и то успешен? Французите са намерили отговор на този важен въпрос.
Селски туризъм и охлюви - това е печелившата схема
Моделът е малки ферми, предлагащи на туристи екзотични ястия на високи цени. Семейните охлювъдни стопанства във Франция са над 300, сочат данните на Съюза на френските охлювъди. Французите консумират най-много охлюви в света - около 35 000 т годишно, от които само 1000 тона са френско производство от 300 охлювъдни семейни ферми.
Задоволяването на това гастрономическо изкушение зависи почти изцяло от внос - основно от Турция и Украйна
И то на охлюви, събрани от природата. Но съкращаването на природните източници в цяла Европа стимулира отглеждането на охлюви във ферми, известно като хеликултура. Сега с развитието на селския туризъм нараства броят на земеделските стопани, които искат да направят малки ферми за отглеждане на охлюви, за да ги показват на туристите и да ги заинтригуват да си купят охлюви на място.
Но да се върнем на статистиката, изнесена от Евростат. От нея става ясно, че за съжаление на французите повечето "охлюви по бургундски", сервирани в цяла Франция по ресторантите, идват от чужбина. Количествата се доставят най-вече от източноевропейци, берачи на охлюви които се явяват евтина работна ръка за така скъпите и изискани френски блюда с добавена стойност и голям бакшиш. А повярвайте, както уверяват самите френски ресторантьори, охлювите, макар събирани под път и над път, могат да се превърнат в класическия, световно известен френски деликатес. Дори сервирани единствено с чесън, магданоз и масло карат гастрономите да преглъщат. Но, разбира се, медалът винаги има и обратна страна.
Големите доставки от Източна Европа са без произход - в смисъл, че няма кой да гарантира за тяхната чистота и безопасност. Затова и Съюзът на френските охлювъди търси помощ от френското министерство на земеделието за подпомагане на сектора за домашно отглеждане на охлюви. В противен случай прословутите и ясно етикетирани и опаковани пратки, позволяващи приготвянето на "охлюви по бургундски", ще загубят славата си. Просто защото не са от Бургундия, а от някоя ничия ливада доста по на изток.
Доставките във Франция
До 95 на сто от предлаганите охлюви на пазара във Франция всъщност са събрани от далечни места като Чешката република, Унгария, Полша и дори Турция, уточняват от шестте охлювъдни френски фермерски сдружения. Големият внос на охлюви от природата от източните страни-членки на Европейския съюз, както и от страни извън ЕС, ги кара да изразят позицията си. Те признават, че е застрашен един френски кулинарен специалитет, който, признават охлювъдите, им носи сериозна печалба. Според тях това засяга и репутацията на страната им, затова искат правителството да насърчава производството на охлюви с произход Франция. И успяват да получат подкрепата дори на един френски депутат.
Застъпниците на френските охлюви признават, че са изправени пред една неприятна истина - много от чревоугодниците всъщност предпочитат охлювите гиганти, пасли из равнините на Източна Европа пред по-дребните охлюви, произведени във френските стопанства.
Френските охлювъди твърдят, че напълно разбират потребителите защо предпочитат охлюви от Централна и Източна Европа, но не могат да се примирят, че ги ядат, без да правят разликата. Бургундският охлюв е с тръпчив вкус, а източният му събрат е с нежен вкус и е с повечко месо.
Освен това на етикета ясно пише "охлюви по бургундски", но в случая това не се отнася за територията в Централна Франция като произход, а за ястие. Но когато си хапваш сладко, кой ти гледа етикета, още повече името е световно известно и лесно се бърка с обозначение за произход на продукт, който е географски защитен. А това може да доведе до сериозни законови разминавания и проблеми на охлювъдството във Франция.
Всичко, което искаме, е повече проследяемост заявява Джерард Бланшо, дългогодишен шеф на Федерацията на земеделските производители на охлюви. Всичките тези неразбории тревожат французите с невъзможността за проследяване в рамките на хранителната верига. Причината - преди години в Европа се разрази огромен скандал, причинен от конско месо, намерено в говеждо, в предлагана лазаня по ресторантите. Това доведе до закон, който да принуди ресторантите да използват етикет за "домашно приготвен продукт" при идентифициране на ястия, приготвени на място, а не купени от производители.
Независимо от проблемите с вноса французите не изоставят работата си и наблягат на правилното отглеждане на охлювите в семейните охлювъдни ферми.
Сега, в пролетно-летния сезон, те имат много работа. А големият урожай е през септември - тогава се събира охлювната реколта.
Споделени практики
Охлювъдите следят за развитието на охлювите. Когато краят на раковината започне да се завива като периферия на шапка, значи охлювът е "узрял" и "реколтата" може да се прибира. Събраните от природата местни бургундски охлюви са остри на вкус, а отгледаните във ферми (които всъщност са донесени от Източна Европа) са нежни и месести.
Единствено видът Helix aspersa (Малък сив и Голям сив) може да бъде отглеждан във ферма по рационален и доходоносен начин. Прочутият бургундски охлюв (Helix pomatia) е асоциален самотник, който обича да се зарива в почвата и затова възпроизводството му е затруднено.
Защо французите предпочитат да отглеждат охлюви вместо крави
Защо ли, много просто - охлювъдството във Франция е много печеливш бизнес. Освен това е стократно по-лесен от говедовъдството. Кравата се нуждае от ветеринарен лекар, от техник -осеменител, от обслужващ персонал, което всъщност означава големи производствени разходи. Да не говорим за фуража. А в охлювъдната ферма стопанинът може сам да осигури всичко необходимо, и то с много по-малко труд. Годишният оборот на една френска семейна ферма е над 200 хиляди охлюва, като изключим отмъкнатите от таралежи и свраки. Една от основните грижи на фермера е да следи да не се разбяга на различни страни "рогатото му стадо". Малко хора знаят например, че за един ден един охлюв може да пропълзи цели 9 км.
Успешен бизнес - продаване на едро
След като е осигурил пазара на охлювите си, стопанинът може да развие селски туризъм и да приема във фермата си туристи. Охлювът отдавна е станал символ на френската кухня, защото охлювното месо е чист протеин
С каквото и да се храни охлювът, организмът му не задържа вредни вещества, дори радиацията не е страшна за него. След като разгледат фермата, туристите могат да си купят и охлюви.
Желателно е фермерът да членува в някое от френските сдружения на охлювъдите, които пък са част от Съюза на френските охлювъди. Членството в браншовата организация е в помощ на бизнеса. Членовете обменят опит, купуват съвместно оборудване и семена за фуражи на едро, по-лесно пласират продукцията си и на по-високи цени.
Коментари