През новия програмен период: МИГ е готова с проекти за умни села и енергия от собствени източници

19 февруари 2025, 10:00

Лилия Александрова

6906

МИГ-овете ще трябва да усвоят 700 млн. лв. до 2027 г.

Заради Covid-19 и войната в Украйна фермерите се отказват от проектите си, евросредствата са насочени към общините

Местната инициативна група „Тунджа-Сливен - Долината на Тунджа" е пример за успешно усвояване на многофондовото финансиране през изтеклия програмен период 2014-2020 г. Екипът на инициативната група е успял да привлече средства от различни фондове на Европейския съюз, за да подкрепи местния бизнес, да развие пътната инфраструктура, както и да интегрира ученици от маргинализирани групи,

През новия програмен период пък МИГ „Тунджа-Сливен - Долината на Тунджа" има намерение да подобри достъпа до информационни технологии в селата и да подкрепи желанието на земеделските производители да направят бизнеса си по-устойчив. Това разказа за „Български фермер" Георги Митев, изпълнителен директор на МИГ „Тунджа-Сливен - Долината на Тунджа".

„Преди сдружението се наричаше само „МИГ-Тунджа", а през новия програмен период към това наименование се добави „Сливен-Долината на Тунджа", тъй като разширяваме територията си с няколко населени места в община Сливен и според изискванията имената на населените места трябва да се съдържат в наименованието на МИГ. През програмния период 2014-2020 г. нашата инициативна група изпълнява многофондова стратегия за ВОМР, която е финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд. В нашата стратегия изпълняваме проекти по 5 оперативни програми – Програмата за развитие на селските райони, Програма „Иновации и конкурентоспособност", „Човешки ресурси", „Околна среда" и „Наука и образование". Използвахме потенциала на всички възможни програми, за да финансираме местното развитие. Доволни сме, че се престрашихме да приложим многофондово финансиране, тъй като това дава възможност да бъдат планирани в оптимална степен дейности и мерки, съобразно потребностите на различни заинтересовани страни. Например, по ПРСР можем да финансираме земеделски производители и микропредприятия до 10 души, чрез ОП „Конкурентоспособност" можем да финансираме малки и средни предприятия – т.е. разширяваме кръга на бенефициентите. Чрез ОП „Наука и образование" финансираме дейности в сферата на образованието, насочени към маргинализираните общности. Съдействаме за устойчивото развитие на територията чрез мярка по ОП „Околна среда" за опазване на местообитания на птици в Натура 2000. Използвайки финансиране от много фондове, постигаме интегриран, по-голям ефект върху местните общности. С колегите рискувахме, за да постигнем този ефект, но сме доволни.

Закъснението в изпълнението

на подхода ВОМР

се дължи на забавянето с 2 години на регламента на ЕС, който урежда правилата за националните Програми за развитие на селските райони. До 2025 г. ние трябва да приключим с всички стари проекти по програмата. По останалите програми нашите проекти приключиха в рамките на програмния период до декември 2023 г. В момента по ПРСР се довършват проекти, които са с по-малки инвестиции и не са свързани с тежки и тромави процедури по ЗОП. Довършват се също така общински проекти, по които се извършват ремонти на читалища и на малка по размер инфраструктура, изграждане на спортни площадки, кътове за отдих и други. Договорили сме около 92% от ресурса по стратегията.

Земеделските производители

бяха доста активна страна

с множество проекти до момента, когато ни удариха Covid-19 и войната в Украйна. Някои бенефициенти се отказаха поради увеличаване стойността на техниката, загуба на пазари и липса на перспективи. Все пак бяха пуснати нови приеми, пренасочиха се средства към общинските мерки и ние успешно изпълняваме нашата стратегия. В момента политическата и икономическата ситуация вече е по-стабилна и можем да планираме за следващия програмен период, като отново разчитаме земеделските производители да бъдат активни. Ние ще ги подкрепим с възможности за проекти свързани с оборудване, строителство на селскостопански сгради и приложение на иновации свързани с прецизното земеделие, обезпечаване на стопанствата с енергия от собствени енергийни източници. Залагаме инвестиции за самоходна техника над 50 к.с., трактори, челни товарачи, малки комбайни до 200 000 евро, но те ще бъдат колективни инвестиции за регистрирани субекти по Закона за задълженията и договорите, които обединяват най-малко двама земеделски производители. Колективният дух вече се завръща в земеделието, тъй като се изискват общи усилия за намиране на нови пазари за реализация на продукцията. За съжаление на територията на нашата община няма регистрирани сдружения на ЗП и като цяло в страната е така.

Тракия е известна като „малката Добруджа"

и тук имаме най-вече зърнени и технически култури. С нашите критерии за оценка на проектите се даваше предимство на малки производители с овощни култури, биопроизводители и животновъди. Чрез МИГ се дава предимство на производители, които за първи път се докосват до финансиране по програмите на ЕС. МИГ осигурява финансиране към по-големи проекти."

Георги Митев по образование е инженер-икономист и още от 2001 г. и пред-присъединителния период на България се занимава с проекти и програми за финансиране от ЕС. Администрира също проекти за трансгранично сътрудничество.

„Това ми помага много, тъй като виждам нещата в по-широк план. Опитът е важен. Не напразно в насоките за кандидатстване по ВОМР има сериозни изисквания към изпълнителния директор на МИГ. Колкото по-богат опит има той, толкова повече точки получава самата стратегия на МИГ. На практика през нашите ръце минават около 105 000 лева. От нашата работа зависи това, бенефициентът да получи средствата без корекции, т.е. ние управляваме един финансов ресурс с размера на бюджета на една малка община в България", каза експертът и допълни:

„Насоките за кандидатстване по ВОМР са много добре разработени, ясни са и това е благодарение не само на експертите на Министерство на земеделието и храните, а и на тематичните работни групи, в които общината търси мнението на широк кръг местни инициативни групи и граждански организации. Нашата обратна връзка към МЗХ е важна, защото виждаме какво се случва на терен и можем да посочим проблемите, които може да има в бъдеще. Прочетох насоките и ги одобрявам. На практика тези МИГ, които пожелаят и отговарят на необходимите условия, отново ще могат да финансират проекти от други програми като „Околна среда", „Образование", „Конкурентоспособност" и „Човешки ресурси". Тези процедури няма да минават към МИГ, а ще се пускат централно от Управляващия орган. По тях ще кандидатстват само бенефициенти от територията на съответния МИГ. Нашата роля ще бъде да ги консултираме и насърчаваме да участват. Всъщност ние имаме 2026 и 2027 г., за да договорим проектите, а бенефициентите ще могат да ги изпълняват до 2029 г.

Ще имаме възможност да подкрепим

т.нар. интелигентни селища

чрез изграждане на „умна инфраструктура". Надявам се, че от тези мерки ще имат полза както общините и гражданите като цяло, така и земеделските производители, които поради наличието на тази умна инфраструктура ще могат да направят производството си по-устойчиво."

Земеделските производители от Ямболска област могат да предлагат своята продукция напълно безплатно на 2 тържища с по около 7 маси – единият пазар се намира при село Кукорево преди Ямбол, а другото при село Роза. На етикета на тяхното продукция може да се види логото „От Тунджа за вас", което гарантира, че продуктът е произведен на територията на община Тунджа. Всеки последен четвъртък в центъра на Ямбол също се провежда фермерски пазар на местни производители с 15 шатри.

От 27 февруари до 2 март международният маскараден фестивал „Кукерландия" ще привлече хиляди посетители от различни държави, за да се насладят на българските традиции и обичаи, свързани с маскарадните игри. За уникалния празник обединяват усилия общините Ямбол и Тунджа, откъдето обещават множество конкурси, работилници, изложби и културни изяви, които ще позволят на посетителите да се запознаят с уникалността на българските маскарадни обичаи.

По подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи" МИГ „Тунджа- Долината на Тунджа" изпълнява проекта „Еко-кошница, моля!" заедно с МИГ „Елхово - Болярово" и МИГ „Балчик - Генерал Тошево", в сътрудничество с партньори от Словения МИГ „Горна Савиня и долината Шалек", МИГ „От Похорие до Бохор", МИГ „Обстолие в Козянско", МИГ „Разноликост подежеля", МИГ „Сподние Савинские долине".

В рамките на проекта вече е създаден интернет базиран виртуален Агробиоцентър на български, английски и словенски език (с QR code). В Балчик започна да функционира и реален такъв - постоянна експозиция на местни продукти от териториите на партниращите МИГ. В Агробизнесцентъра освен осъществяването на информационни, консултантски и обучителни услуги за фермерите, се промотират и местни биопродукти от Словения и България.

МИГ „Тунджа-Долината на Тунджа" изпълнява също така проекти със социална значимост, като обществена кухня или зелени училища и възможности за подобряване правилната употреба на българския език за ученици от ромски произход.

Групите ще трябва да усвоят

700 млн. лв. до 2027 г.

Над 700 млн. лв. е бюджетът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за периода 2023–2027 г., който е насочен към развитие на местните икономики. Неговото прилагане трябваше да започне до края на годината, но насоките за кандидатстване бяха публикувани в началото на февруари. След закъснението в стартирането на подхода между финансиращите програми е договорен консенсусен механизъм за прилагане, който е основан на еднофондово финансиране със средства от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и допълващо финансиране - от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд+. Изпълнението със средства от ЕЗФРСР ще се осъществява без съществени разлики от миналия програмен период.