Проф. д-р Трифон Даржонов

Живото тегло, на което се предават за клане младите говеда, е много важен от икономическа гледна точка въпрос, защото от това зависят приходите, които възвръщат разходите за кравите кърмачки и се получава печалбата на фермера.

Величината на крайното живо тегло зависи най-много от живото тегло на майката и бащата на телето. Тъй като големината на кравите от месодайните породи варира между 500 и 700 кг, то и масата, до която се угояват младите говеда, варира между 450 кг и 600 кг в зависимост от това към коя порода принадлежат.

Това максимално живо тегло се достига обикновено на възраст около 16-18 месеца, ако угояването е интензивно, или на около 26-28 месеца, ако угояването става на пасище.

Докато угояването на телетата от млечните породи протича през цялата година, тъй като отелванията са целогодишни, то при месодайното говедовъдство отелването на кравите кърмачки става сезонно - от февруари до май.

При такъв цикъл отбиването става през септември - октомври, следователно угояването започва от есента.

В зависимост от това как ще се угояват (интензивно или пасищно) гледането и храненето при двата вида угояване се коренно различават.

Пасищно или интензивно оборно угояване

Изборът на начина на угояване на младите говеда зависи много от конкретните природни и икономически условия. За пасищното угояване са необходими достатъчно и по-качествени пасища (по-продуктивни, отколкото за кравите кърмачки).

За интензивното угояване са необходими по-евтини концентрирани фуражи или повече висококачествени обемисти фуражи. Участието на концентратите в дажбата на интензивно угояваните млади говеда зависи от много фактори, но на първо място от цените на зърнените фуражи.

От какви хранителни вещества се нуждаят угояваните животни

Нуждата от енергия, която при животните се измерва с кръмни единици (КЕ), е много добре проучена. Трудностите при дефинирането на тези нужди идват от обстоятелството, че при растежа величината на телесната маса се променя непрекъснато и освен това нуждите се променят и при различната степен на нарастване - дали животното расте с 500-600 грама средно дневно или пък с 1 кг. В съвременната практика на хранене е възприето нуждите да се определят разделно за поддържане на живата меса и за растеж (за продукцията на прираст).

Това разделяне има предимството, че по-добре става ясен произходът на разликите, получавани при различното хранене - обилно или оскъдно.

Растящите животни за угояване е по-изгодно да се хранят по-обилно и стремежът към икономии с намаляване нивото на хранене се оказват на практика неизгодни

В таблицата са показани примерни данни за необходимата енергия, измерена в КЕ, при различно живо тегло и при различно ниво на дневния прираст.

От данните в таблицата се вижда, че поддържащото хранене се увеличава с нарастване на живата маса от 3.0 на 5.2 КЕ и независимо то това дали телето дава прираст, или пък не нараства, то изразходва отбелязаните КЕ. Ако то не получи тази енергия, ще трябва да разгради от телесната си маса, за да продължи да съществува. Фактите показват, че когато животното получи по-малко енергия дневно, то адекватно намалява прираста, но общите разходи, приведени към 1.0 кг прираст, при това положение нарастват (сравни данните в колона 4 и колона 6). В случая при живо тегло 66 от 150 до 250 кг за 1.0 кг прираст, когато животното расте с 1.0 кг прираст дневно, се полагат 4.3 КЕ , а когато нараства с 0.6 кг дневно, за 1.0 кг се изразходват 6.0 КЕ.

А средно за периода на угояване до 500 кг при среднодневен прираст 1.0 кг разходът за 1 кг прираст е 6.7 КЕ, а при среднодневен прираст от 0.6 кг разходът е 8.80 КЕ за всеки килограм прираст. Или разликата е 31.0 %, приблизително с една трета повече. Това потвърждава правилото, че икономията дневно на 1.4 КЕ (вместо 6.7 КЕ дневно 5.3 КЕ) води до преразход на 2.1 КЕ за всеки килограм прираст.

В тези разходи има и една друга закономерност. Колкото при по-високо живо тегло се получава прирастът, толкова по-високи са енергийните разходи, защото в отложената маса се съдържа повече мазнини. А мазнините изискват приблизително два пъти повече калории (енергия), отколкото за месото. Тази разлика при ниското живо тегло (до 350-400 кг) е минимална, но над това живо тегло разходите се повишават чувствително. Колкото по-високо става живото тегло над тази граница, толкова разходите за килограм прираст стават по-високи.

Угоените телета от Черношарената порода до 550 кг живо тегло съдържат в трупа около 18% мазнини, а телетата от породата Лимузин - не повече от 8% .

И тук именно започва да се наблюдава сериозната разлика между млечните породи и специализираните породи за месо. При млечните нежеланото нарастване на разходите за килограм прираст (поради натрупване на повече мазнини) започва да се усеща още след 400 кг живо тегло, докато при месодайните нежеланото натрупване на мазнини започва над 500-600 кг според величината на породата. Поради този факт разходите на кръмни единици при угояването на месодайните млади говеда до високо живо тегло е по-нисък с 8-12%. 

Съвременната селекция на месодайните породи върви в това направление - да се понижават мазнините в трупа при угояване до високо живо тегло, което води косвено до понижаване на КЕ за килограм прираст. Кръмните единици, колкото и да се обективна мярка за измерване на разходите при угояването, съвсем не са достатъчни, за да се определи какъв е най-изгодният икономически темп на нарастване на телетата

Разходът на КЕ при угояване със 0.6 кг дневен прираст е по-висок с 2.1 КЕ за килограм прираст или с 31 %, но ако тези КЕ (в случая с пашата) струват 50 % по-малко, отколкото КЕ за получаването на средно дневно 1 кг прираст (в случая с високо участие на концентрирани фуражи), то крайният икономически резултат ще бъде в полза на пасищното угояване.

В случая КЕ са само помощна мярка, която помага за по-правилното организиране на храненето.

Общата закономерност за кръмните единици е, че колкото повече енергия поеме растящото животно, толкова по-висок прираст се получава. Фуражите, които използваме, следователно трябва да се поемат възможно най-добре, за да доставят повече енергия. Всичко при изхранването на угояваните млади говеда трябва да бъде насочено към:

по-добро поемане на дажбата,

продължителност на пашата,

качество на предлаганите фуражи.

И като краен резултат - приемане на повече хранителни вещества.

Освен от енергия животните се нуждаят и от белтъчини в дажбата

Основната част от състава на прираста са белтъчините - те трябва да се доставят всекидневно с дажбата. Иначе колкото и енергия да има, ако няма белтъчини, прираст няма да се получи.

За да се гарантира желаният прираст, между 0.6 кг и 1 кг прираст в дажбата, трябва да се съдържат следните количества суров протеин (СП) в % към сухото вещество (СВ):

при живо тегло 200 кг - съответно 13 % и 16 % според нивото на прираста;

при 300 кг - 12 % и 13 %;

при 400 кг - 11 % и 12 %;

при 500 кг - 11 % и 12 %.

Тези данни показват, че угояването на младите говеда върху пасища с млада трева преди изкласяването, когато суровият протеин е най-често 14-15%, не създава проблеми за балансирането на белтъчините. По-късно, когато тревата изкласи и суровият протеин падне до 12-13 %, проблеми за белтъчините пак не съществуват.

Положението се усложнява при прецъфтяването на тревите, когато суровият протеин падне до 10-11 %, но проблемите са само за младите - до 400 кг, растящи животи.

Наличният недостиг на суров протеин обаче може да се набавя на пасището с небелтъчен азот - карбамид.

При интензивното угояване където нуждите от суров протеин са по-високи поради по-високия прираст, почти винаги се налага да се използват в белтъчни добавки.

Нуждите от минерални вещества за угояване се покриват, ако са в следните норми. Калцият да бъде 0.6%, фосфорът - 0.45%, и натриевият хлорид (готварската сол) - 0.5%, от сухото вещество на дажбата.