8° C, предимно облачно
Кои нейни части могат да пострадат
Лозата още е в своя зимен покой, какво означава това за растенията и как в различните етапи от развитието могат да им повлияят много ниските зимни температури? Могат ли да имат опасения стопаните за зимни повреди, кога и как?
Като цяло в периода на покой лозите нямат видим растеж, но в клетките на органите им продължават да протичат, макар и бавно, сложни физиологични процеси като хидролиза на въглехидратите, дишане и изпаряване.
Продължителността на този период
е около 180 дни
През това време всички живи части на зрелите леторасли и корените се покриват с един корков слой, който ги предпазва от ниските зимни температури. Изпаряването на вода от тях се свежда до минимум, а част от хранещите корени отмират.
Но като цяло за корените не съществува зимен покой - те продължават да всмукват вода от почвата с разтворените в нея минерални соли и да попълват хранителните запаси на лозата, в която протичат физиологични процеси.
Правилно е да се отбележи, че периодът на покой се състои от 3 фази, затова често се говори за няколко вида покой. Те са: относителен, дълбок и принудителен покой.
Относителен покой
е фазата, която започва още от началото на есента с подготовката на лозата за зимуването ѝ, когато зрелите леторасли придобиват характерното си оцветяване.
Пъпките на зимните очи не се развиват. Те трябва да преминат през ниски положителни температури от 8 до минус 1 градуса, за да се закалят.
Зимните очи през този период са чувствителни на студ.
Дълбок покой
е фазата, която се характеризира с това, че пъпките на зимните очи не прорастват. По дължината на зрелите леторасли те влизат в дълбок покой последователно, като това става от основата към върха.
Различните сортове, които са от различен еколого-географски произход имат и различни срокове на дълбок покой – най-голям е той при западната и най-кратък при източната група сортове.
Тази фаза настъпва в края на периода на вегетация и продължава 40-60 дни, когато лозата още расте, асимилира и натрупва резервни вещества. Този процес се разглежда като етап на приспособяване на лозниците към зимуване. През тази фаза лозата е сравнително студоустойчива.
Внимание! Понятията зимен покой на лозата и дълбок покой на пъпките не трябва да се смесват. Покоят на пъпките обикновено започва още в началото на септември и завършва в края на ноември, а покоят на лозата е от листопада до напъпването.
Принудителен покой
е третата фаза, за която говорим. При нея пъпките на зимните очи са годни за развитие, но неблагоприятните външни условия – основно ниските зимни температури, дори и положителни – под 7-8 градуса, възпрепятстват тяхното развитие.
През тази фаза лозата е най-чувствителна
към ниските зимни температури
Под влияние на ниските температури по време на зимния покой в различна степен измръзват отделни органи и части на лозата. В зависимост от подготовката на лозите за зимуване, продължителността и степента на понижение на температурата измръзват частично или напълно зимните очи, пръчките и многогодишните части.
Зимни очи
Зимните очи са сложни пъпки. Те се състоят от една главна (по-голяма) и 2-4 заместващи (по-малки). Главните пъпки са много по-чувствителни на ниски температури през зимата в сравнение с резервните. Те обаче са по-слабо родовити и ако след измръзване на главните пъпки се развие някоя от резервните, добивите са по-ниски, особено при десертните сортове.
Зимните очи по страничните леторасли (колтуците) притежават по-висока студоустойчивост от зимните очи на основния (главния) леторасъл. Очите на по-тънките, но добре узрели пръчки, са по-устойчиви на измръзване в сравнение с по-дебелите. Спящите пъпки, разположени в многогодишната дървесина, са най-студоустойчиви.
При температура минус 15-16 оС измръзват зимните очи на по-слабо студоустойчивите сортове лози
Такива са Болгар, Кардинал, Димят, Тамянка и др.
Ако температурата през зимата се понижи до -17-18 оС, се повреждат пъпките на сортовете със средна студоустойчивост - Мискет червен, Памид, Мискет хамбургски и др.
Най-студоустойчиви са
западноевропейските сортове лози
- Каберне Совиньон, Ризлинг, Шардоне, Алиготе, Пино ноар и др.
Зимните очи на тези сортове издържат до минус 19-21 оС. При -24 оС се повреждат тъканите на едногодишните пръчки, а температури в пределите на минус 28-32 оС причиняват пълно измръзване и загиване на лозите.
Младите 2-3-годишни лози, чиито тъкани имат по-нежна структура и съдържат повече вода, измръзват по-лесно от възрастните.
Лозите, претоварени с грозде, както и тези, отглеждани при ниско агротехническо ниво (силно заплевелени, неефективно защитени от болести и вредители), по-често страдат от измръзване през зимата. Благоприятно се отразява калиевото торене на лозите, за да станат по-устойчиви.
Установяване на измръзване по лозите
Измръзването на пъпките на лозите се установява лесно, след като престоят 2-3 денонощия при стайна температура (18-20 градуса).
За отчитане на степента на повредите на лозите от ниски зимни температури се правят надлъжни прерези на зимните очи.
Ако откритите при тези отрези тъкани са станали кафяви или черни, пъпките са измръзнали и леторасли (респективно гроздове) на следващата година няма да се развият.
Коментари