Знаете ли, че истинската печалба в една говедовъдна млечна ферма започва след третата лактация? Научни изследвания показват, че са необходими средно две лактации, за да може една крава да достигне рентабилност. Пикова продуктивност се достига след петата лактация, а след осмата до деветата лактация може да се постигне максимална икономическа възвращаемост. С други думи, колкото по-дълго една крава остане в стадото, толкова по-рентабилна става тя.

Въпреки това, средностатистическата млечна крава се заколва само след 3,6 лактации - много преди да достигне своя пълен продуктивен потенциал. Обикновено това се предприема поради проблеми като лоша плодовитост, мастит на вимето и куцота - което пречи на кравите да достигнат най-продуктивните си години. Във всеки отделен случай е необходимо да се направи обстоен преглед, за да се установи истинската причина.

Разходи, вследствие ранно заколване

Когато една крава напусне стадото преждевременно, фермата поема разходите за възстановяване на изгубената производствена единица, заедно със загубената продукция. Освен това, честата смяна на стадата допринася за увеличаване на въглеродния отпечатък, което прави устойчивостта още по-трудна за постигане. И така, какво могат да направят фермерите, за да избегнат тези препятствия?

Д-р Ян Ван Дайк, главен ветеринарен техник в ирландска компания специализирана в здравето на животните, предлага решение пред специализираното издание agriland.ie.

„Кравите, които успешно преминават през преходния период - три седмици преди до три седмици след отелването - стават по-здрави, по-плодовити и произвеждат повече мляко през своя живот", казва той и допълва, че според него ключът към успеха е вниманието към енергийния и минерален баланс в диетата, хигиената на матката и възстановяването на кравата, като се започне с подготовката ѝ за предстоящите метаболитни промени, когато наближава отелването.

„Отелването потиска апетита на кравата, като забавя възстановяването и намалява производството на мляко в началото на лактацията. Тогава е важно да се увеличи приемът на енергия и минерали, за да се насърчи по-добрият прием на храна и кравите да се възстановят по-бързо и да произвеждат повече мляко", посочва д-р Ван Дайк.

Крава, която се храни добре и има черен дроб и търбух в оптимална кондиция за преработка на хранителните вещества, се възстановява по-бързо, което е от ключово значение за постигането на по-висок добив на мляко в бъдещите лактации.

Здравето на матката след отелване е друг критичен фактор, тъй като над 80% от кравите страдат от бактериални инфекции след отелване. Това отнема енергията на животното и влошава плодовитостта. Д-р Ван Дайк казва: „Необходимо е добро прочистване на матката, което да позволи на кравите да насочат енергията си към възстановяване и производство на мляко, вместо да се борят с инфекцията. Това води до подобрена дългосрочна плодовитост и обща производителност."

Генетиката и инвентаризацията на стадото могат

да подобрят дълголетието и здравето на кравата

Всички знаем колко важна е генетичната селекция за продуктивността на стадото. Добрата развъдна програма може да помогне на млекопроизводителите да подобрят дълголетието на стадото си. Има няколко здравни характеристики, които трябва да бъдат цел във всяка развъдна програма, целяща подобряване дълголетието на животните. Такива черти са по-добро виме, метаболитно здраве, стъпала и крака. Консултантите по изкуствено осеменяване могат да помогнат при този избор, след като вече са установени причините за бракуване.

Излишъкът от резервни юници може да увеличи процента бракувани животни и да намали дълголетието на кравите в стадото. Развъдната стратегия във фермата е необходима, за да са сигурни стопаните, че нямат много повече юници от необходимото, въз основа на дела на необходимите за умъртвяване животни. Обикновено фермерите искат да запазят юниците и да бракуват по-старите крави вместо юници. Това е така, защото младите крави често имат по-високи генетични качества в сравнение с по-възрастните. По правило се препоръчва, излишните юници да не надвишават 10% от стадото, но като цяло този дял зависи от толерантността на фермата към риска.

Животните в първа лактация

произвеждат 80-85% от млякото,

което кравата в трета или последваща лактация може да произведе. Един лесен начин за увеличаване средното производство на мляко в стадото е да се намали процентът на животните с първа лактация. Днес много млекопроизводители са склонни да поддържат стада с животни в по-млада възраст. Някои ферми дори имат 50% животни с първа лактация. Ако тази тенденция в стадото продължи, повечето от кравите няма да достигнат върховото производство на мляко през целия си живот. Актуалните препоръки в индустрията са съставът на стадото да бъде около 30% животни с първа лактация, 30% животни с втора и 40% животни с трета и още лактации.

Намалете плътността на отглеждането

за подобряване на дълголетието

и здравето на кравите

За да се подобри здравето на кравата и да се увеличи нейното дълголетие, важно е първо да се оцени околната среда, в която тя живее, както и качеството на съоръженията - бокса и леглото, да се поддържат оптимална температура и хигиена.

Ако няма достатъчно боксове или удобни пространства, кравите ще прекарват повече време на крак, което може да доведе до повишена куцота и да се намали производството на мляко. Също така, при по-висока гъстота на отглеждане, топлината е предизвикателство, тъй като кравите подложени на топлинен стрес прекарват повече време изправени, опитвайки се да понижат телесната си температура, което също може да доведе до куцота. Кравите, подложени на топлинен стрес, са уязвими и към други здравословни проблеми, следователно рискът от бракуване на животни е по-висок. При по-висока гъстота на отглеждане има и повече натрупване на тор, което води до повишен риск от мастит.

Всички тези грижи дават възможност на фермерите да задържат в стадото повече крави след третата лактация, когато животните започват да дават най-висок доход. По-здравите крави са с по-добра плодовитост, по-кратки периоди на отглеждане и по-високи нива на зачеване при първо обслужване. Това води до намалени разходи за развъждане, по-рядко осеменяване и, най-важното, по-малко усложнения около отелването.