При избора на място за създаване на ново лозово насаждение, дори и малко по обем, трябва да се имат предвид поне 6-7 неща, които са много важни, защото както е известно подобна инвестиция е много дългосрочна.

А именно, трябва да се вземат предвид почвата, релефът, температурата, градобитността на района, отдалечеността му от населеното място и др.

Когато става дума за почвата, трябва да се имат предвид, запасеността й с влага и хранителни вещества.

При наклонени терени почвеният слой и неговите водно-физични свойства трябва да бъдат добре преценени - дали са подходящи за стъблени формировки например или за други.

Обикновено лозарите търсят достатъчно дълбоки и влагоемни почви, които да имат и възможности за напояване в бъдеще.

За лозята е хубаво дълбочината на коренообитаемия почвен слой да бъде над 1 метър, ако лозето ще се отглежда при неполивни условия.

Когато става дума за температурата, трябва да се вземе предвид това, че спадането й под минус 20-30 градуса C се определя като силно рисков фактор, който прави стъблените формировки рисковани или почти невъзможни за отглеждане.

Според географското разположение биха могли да се оформят грубо три лозарски зони - незагрибна, загрибна и преходна.

В райони със средна температура до минус 14 градуса лозята са незагрибни.

От минус 14 до минус 16 градуса - полузагрибни.

Под минус 16 С - загрибни.

Какъв да е районът

ВЪПРОС:

Какви райони са за предпочитане за създаване на насаждения от стъблени лозя.

Пита ни Йорданка Заимова от Бургас.

ОТГОВОР:

Лозите, които са с ниско стъбло, разбира се, ще бъдат сигурно защитени без да се налага загрибването им и защитата от ниските зимни температури, ако са в засадени в подходящ за тях микроклимат. Те спадат към т.нар. незагрибни лозя.

За полузагрибните и за загрибните лозя са най-благоприятни онези микрорайони, в които минималните зимни температури по изключение "слизат" под минус 21-22 градуса и то при едно условие - а именно, че тези температури по статистика се случват веднъж на не повече от 5-6 години.

И за двата вида райони обаче е важно да се знае, че има значение не само изборът на района, но и на подходящите микро терени в него.

Трябва да бъдат предпочитани хълмисти възвишения както и всички останали склонове, които притежават добър въздушен дренаж.

Склоновете трябва да бъдат такива, при които студените въздушни маси не се задържат и при които са минимални рисковете от измръзване.

Ако се търси място за ново лозе, трябва да се предпочитат масиви с относително плавен наклон - до 10-12 градуса а при нужда да има готовност за изграждане на тераси срещу ерозия.

Какво изложение да има теренът

При лозята изложението на терена има голямо значение за качеството на гроздето, което се получава.

Според правилата южните, югоизточните и югозападните склонове са най-подходящи за производството на ранно десертно грозде, за висококачествени червени вина и за десертни вина.

За тях трябва да се предпочитат малко по-хладните места с по-голяма надморска височина - това е правило в по-северните страни.

Северни, североизточни и северозападни изложиния са най-подходящи за производството на грозде за направата на бели вина. Те трябва да бъдат приоритет за тези производства в южните по-топли страни.

В България северните склонове, които се намират в подножието на Родопите и местата със северни изложения край река Дунав също са много подходящи за това.

Лозето на баир е хит с предимства

Практиката на засадените по хълмовете лозя показва на своите стопани и на науката, че те имат редица предимства пред засадените в равнините.

Защо е така?

Отговорите се крият в няколко обяснения:

от лозята, разположени по склонове се получава грозде с по-високо качество - това се дължи на благоприятния топлинен режим на склона,

установено е, че на хълмисти терени сумата на вегетационната температура е в повече от тази в равнинните терени,

гроздето, което се ражда по склонове е по-богато на захари, притежава по-силен аромат и повече багрилни вещества,

заради по-доброто проветряване на лозите, които са на хълмове, е установечо, че те се нападат по-слабо от гъбни болести, а и късните пролетни слани се отразяват по-слабо,

колкото и да е странно, е установено, че лозите, които са на склонове се нападат по-слабо и от зимните студове - по-високата им студоучстойчивост всъщност се дължи на по-доброто узряване на пръчките.

Като цяло лозето на баир има предимства, защото студеният въздух от склоновете се стича в долините, където и се задържа.

Това не означава, че баирите нямат недостатъци за лозята - все пак там почвите са по-бедни, влагозапасяването е по-слабо, а ерозията е по-застрашаваща. Насажденията се оскъпяват и от по-трудна работа с машини, но все пак могат да раждат много ценно грозде.

Градобитни зони да се избягват

Райони, за които по статистика е доказано, че падат градушки, дори и през години са т.нар. градобитни райони.

Те трябва да бъдат избягвани, когато се избира мястото за нови лозя.

Градушките, освен, че унищожават гроздовата реколта в годините, в които са паднали, намаляват добивите и през следващите една-две години.

Причините за това са обясними - унищожава се едногодишна и двугодишна дървесина, както и плодни звена, а освен това се стига до по-голяма степен на нападение на гъбни болести и инсекти.