В съседна Македония науката, браншът и държавата обединяват усилия в борбата с фалшивия пчелен мед

Инес ЗЛАТАНОВА

На 10 февруари се отбелязва Св. Харалампий Чудотворец, считан за покровител на пчеларите. Според народните вярвания предпазвал от болести като чума, а цярът му бил пчелният мед. Християнските традиции повеляват на този ден да се освети мед в църквата, който след това през годината да се използва като лек. Пчеларите от своя страна, носят мед в храма за благословия и го раздават за здраве. Друг начин, по който те почетоха празника е, чрез Международното изложение по пчеларство, което се състоя в Плевен миналата седмица. На него бяха представени и чуждестранни изложители, и съвременно пчеларско оборудване. В страната, това е един от последните зимни религиозни празници, като след него народът започва да обработва земята. Така както хората се трудим да обърнем почвите и да посеем културите си през февруари и март, пчелите са тези същества, които през лятото неуморно се грижат за опрашването им, независимо дали са градински, зърнени или маслодайни.

За съжаление, популацията на трудещите се пчелички намалява все повече и повече, вследствие както на природни тенденции, така и на политики. Политики за ПРЗ, с които пчелите се натравят във въздуха, и най-вече политиките, които не успяват да насърчат младите да се занимават с пчеларство. Отлива в сектора е очевиден – от над 20 000 души по време на прехода след 1989 г., при влизането на новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) за периода 2023-2027 г. са

регистрирани двойно по-малко пчелари

През 2021 г. броят им е бил 10 801 по данни на МЗХ, което е със 7% по-малко от предходната година, позната като кризисна покрай Ковид пандемията. Тогава броят на малките стопанства с до 49 пчелни семейства е намалял с 30%. Въпреки спада на броя на пчеларите, средните стойности за пчелни семейства на стопанство се увеличават, като през 2021 г. достигат 77,6 на стопанство. И така е до 2024 г., последната изминала селскостопанска година, която за пчеларите носи същите проблеми, а статистиката показва същите спадове и увеличения в така или иначе по-ниския сегмент, към който принадлежат стойностите. Последните данни на МЗХ са от 2023 г. и показват спад на пчелните семейства в страната от 0,8%, и на пчелни семейства, от които се добива мед - 2%. За изминалата 2024 г. са реализирани около 50-70% по-малко добиви от предходната, предвид климатичните условия - средно около 10 кг/кошер. Изкупните цени също не са се покачили, а напротив - варират около 4 лв./кг. За вносът, в. „Български фермер" е писал неведнъж - по последна информация от края на 2024 г. украинският мед у нас е с 30% повече в сравнение количествата за 2023 г. и измества Китай от първото място по внос в страната и Европа.

На фона на спада в добивите от последната година, системата за мониторинг на кошери BeeGraph обявява данни, сред които се намират положителни пчеларски новини. Системата отчита

национален рекорд по добив на

манов мед от малко над 120 кг

при пчелини на стопанина Божидар Зибиланов от района на Синеморец, за периода 1 април-31 август 2024 г. В активния сезон е достигал реален дневен прираст от 12,45 кг от внесен нектар, измерен по теглото на всеки 5 минути с ограничен ръст до 300 грама за този интервал. Така се отличават пчеларите с добри райони и практики. Пашата е странджанска мана. В периода, през който се води статистиката, данните се извличат автоматично и се актуализарат към всеки час. Втори по добиви се нарежда Георги Кръстев с 88,9 кг за периода април-август. Резултатите са леко занижени, защото данните са снети не след края на пашите, а е включена и консумацията през август. На пчеларите ще бъдат връчени съответните почетни грамоти. BeeGraph e автоматизирана и енергийно независима система за мониторинг на пчелните семейства - иновация сред пчеларското оборудване, което е тема на фокус, покрай изложението за пчеларския празник.

Основните производствени разходи на европейските пчелари за периода 2021-2023 г. са публикувани, чрез микроикономически анализ в Доклада на Комисията по меда с председател Етиен Бруно. От там става ясно, че българският мед е на последно място по себестойност. Разходите за гориво и транспорт на кошерите са нараснали с 28% през 2022 г. и с още 20% през 2023 г. Разходите за труд бележат лек спад в някои страни, макар проблемът с липсата на работна ръка да е актуален за други, като България. По-високите цени на захарта и сиропите водят до ръст от 62% на разходите за подхранване на пчелите, а увеличението на ветеринарните продукти, особено за борба с вароатозата е 42%. В България средната цена на производство на 1 кг мед към 2023 г. е 1,31 евро/кг (или 2,56 лв./кг). За сравнение, най-висока е в Белгия - 10 евро/кг, в Германия е 6,90 евро/кг, в Румъния - 2,58 евро/кг. У нас, също и в някои други страни,

разходите за производство

надхвърлят продажните цени,

което води до загуби.

При това всеобщо понижение, броят на стопаните също намалява, по коментарите на експерти и производители от бранша.