Ливадите и пасищата с тревостои от многогодишни тревно-фуражни видове, съдържат всички необходими хранителни вещества в благоприятно съотношение и са основна храна за тревопасните животни. Сеното и пашата, получени от сетите ливади и пасища с подходящи многогодишни житни и бобови видове е лесно смилаема, богата на витамини храна, с най-ниска себестойност. Многогодишните житни и бобови треви подобряват структурата на почвата, предпазват я от ерозия и оставят най-много органични остатъци, с което увеличават хумусното съдържание. Бобовите тревно-фуражни видове са икономичен източник на почвен азот чрез процеса симбиотична азотфиксация. Така, те спомагат за запазване и подобряване на почвената микробиална среда и плодородие. Тези качества на многогодишните житни и бобови треви ги поставят сред най-важните тревни фуражни култури.

При производството на фураж от многогодишни тревостои се осигурява запазване на природната среда и почвеното плодородие, което спомага за получаване на качествена животинска продукция в съответствие с изискванията за производство в Европейския съюз. На пасищата се отрежда многофункционална роля, в полза на цялото общество. Те запазват основната си роля като източник на фураж - паша или сено за домашни, селскостопански и диви животни, но имат и други, изброени по-горе функции. На тях може да се разчита и като източник на биомаса за получаване на енергия.

С постоянната си тревна покривка, пасищата предпазват почвата срещу водна и ветрова ерозия. Те оползотворяват не малка част от въглеродния диоксид - един от газовете, причина за парниковия ефект. Предпазват подпочвените води от замърсяване и са регулатор на водния режим в почвата. Ливадите и пасищата са част от пейзажа около нас, място за отдих и разходки - част от средата в която живеем.

Създаването и използването на сетите ливади и пасища е свързано със спазване на редица условия и изисквания, които определят развитието на тревостоите и получаваната от тях продукция, както и ефективността на направените разходи. В настоящата технология ще засегнем по-важните от тях.

Основните тревни видове, използвани при създаването на сяти (изкуствени) ливади и пасища, са многогодишни житни и бобови.

Многогодишните житни фуражни растения са широко разпространени в естествените тревостои в България и броят им възлиза на около 60 вида от семейство Житни. Те притежават висока устойчивост на абиотични и биотични фактори, екологична стабилност и приспособимост, и са широко разпространени в естествените ливади и пасища, като заемат до 80-90% от тревостоя.

Развиват се добре както в нискоравнинните райони на богати почви, така и във високопланинските зони на бедни и слабопродуктивни земи. Отглежданите многогодишни житни видове се отличават с добра продуктивност, висока приспособимост и устойчивост на често окосяване, изпасване и утъпкване. Фуражът, получен от тях е с добра хранителност и високо съдържание на захари, минерални вещества и витамини.

Многогодишните житни имат брадеста коренова система, която при отделните видове достига различна дълбочина (от 12 до 40-50 см). Братенето е характерна и ценна биологична особеност на многогодишните житни. Възелът на братене е най-жизнената и активна функционална зона на растението.

При житните се образуват репродуктивни и вегетативни стъбла, като вегетативните биват къси (покрити с приосновни листа) и удължени (добре облистени стъбла). Репродуктивните и удължените вегетативни стъбла се образуват основно в първи подраст, поради което той се използва за получаване на сено.

Според разположението на възела на братене (под или над почвената повърхност) и според начина на формиране и посоката на растеж на вторичните стъбла, житните треви се делят на две основни групи - коренищни и туфести.

Коренищните видове образуват освен надземни и подземни вторични стъбла (коренища), а в зависимост от дълбочината на залагане на възела на братене се делят на дългокоренищни (безосилеста овсига, бяла полевица, пирей), и късокоренищни (червена власатка, ливадна метлица, обикновена полевица и др.).

Туфестите видове образуват вторични стъбла само над почвената повърхност и според разположението им се делят на редкотуфести и гъстотуфести.

Редкотуфестите залагат възела на братене на дълбочина 3-4 см под почвената повърхност и вторичните им стъбла са разположени под остър ъгъл спрямо майчиното стъбло, като формират редки туфи (ежова главица, ливадна власатка, многооткосен райграс, пасищен райграс и др.).

Гъстотуфестите треви залагат възела на братене близо до или на самата повърхност (овча власатка, картъл, садина и др.).

Друга важна биологична особеност на многогодишните житни треви е типът на развитие - зимно-пролетен (образуват генеративни стъбла в годината на сеитба) и зимен (достигат генеративно развитие през втората година от засяването след яровизация).

Многогодишните житни треви се различават по темп на развитие - ранни, средноранни, късни и дълготрайност - краткотрайни, средно дълготрайни, дълготрайни.

Житните многогодишни видове в зависимост от височината, която достигат биват:

Високи - над 70 см. В първи подраст преобладават репродуктивните и удължените вегетативни стъбла, като листната маса е разположена равномерно по височина. Използват се за получаване на сено.

Средно високи - от 50 до 70 см. Приблизително с равен дял са застъпени репродуктивните, удължените и късите вегетативни стъбла, със съответно разположение на листата по тях.

Ниски - от 30 до 40 см. Преобладават къси вегетативни стъбла с приосновни листа, разположени под стъблата.

При многогодишните житни се срещат видове със зимен и със зимно-пролетен тип на развитие

При видовете със зимен тип, репродуктивни стъбла се образуват само от издънки с братене, протекло през лятно-есенния период в предходната година. При видовете с пролетен тип на развитие, репродуктивни стъбла се образуват от издънки, братили и през пролетта.

Многогодишните житни имат по-високи изисквания към топлината при отглеждането им за фураж и са с добра зимоустойчивист. Повечето от тях са влаголюбиви (пасищен райграс), като по-сухоустойчиви са ежова главица, безосилеста овсига, тръстиковидна власатка и гребенчат житняк.

В страната се извършва дългогодишна селекционно-подобрителна дейност с многогодишни житни треви в Институт по фуражните култури - Плевен. Като резултат са сертифицирани и вписани в сортовата листа на Република България три нови сорта, в т.ч. пасищен райграс, гребенчат житняк и пустинен житняк, а други два сорта райграс са в процес на изпитване.