Многогодишните треви играя голяма роля за възстановяването, поддържането и устойчивото повишаване на плодородието. Те способстват за създаването на малка структура (по-малък дял на агрегатите) на почвите, която при агротехника на висота се получават високи и устойчиви добиви от полските култури.

Само в структурните почви може да се обезпечи нормално протичане на хранителния режим на почвата. Също така и да се борим с екстремите на климата (преовлажнявания, както и засушавания, през последните 2-3 г.).

Два са най-важните природни фактори за растенията - въздух и вода, които лимитират добива.

В почва, която не е добре структурната и при най-незначителен дъжд се образува кора, а при по-интензивен - проникването на водата в дълбочина е затруднено.

При глинестите почви водата стига трудно по капилярите. При безструктурната почва след всеки дъжд в капилярното пространство се запълва с вода.

Достъпът на въздух до

такива почви се прекратява

В почвата се създават анаеробни условия, като елементите на органичното вещество преминават в неусвояема форма. Такова състояние на почвата се поддържа дълго при по-малки количествени валежи. Когато почвата е влажна, растенията може да загинат и от недостиг на хранителни вещества. Това може да се обясни, че в безструктурната почва рязко настъпва антагонизъм между водния и хранителния режим.

Многогодишните треви, за разлика от другите полски култури, се развиват на едно и също място няколко години. Потребността на растенията от вода зависи от продължителността на вегетационния период и количеството на общата изпаряваща повърхност. Имайки огромна листна повърхност, растенията по време на развитието си, изпаряват много вода. На единица суха маса, многогодишните треви изразходват вода значително повече отколкото други култури, включително полските.

Водопотреблението на едногодишните

и многогодишните култури не е еднакво

Едногодишните растения започват да използват водата скоро след засяването на семената. При измерване ръста на растежа и развитието на растенията, разходът на влага се увеличава и достига максимума си по време на цъфтеж. След образуване на завръза на семената водопотреблението значително се съкращава и прекратява съвсем по време на пълна зрелост. Водопотреблението започва с падането на снега и нараства до първия откос. След него отново се увеличава изпаряването на влагата. Това продължава до втория откос, а след това до идването на зимата.

Т. нар. „мъртъв запас" на влагата в почвата, т.е. недостъпната за растенията влага, в голяма степен зависи от свойствата на почвата. При снижаване влажността на почвите до ниво „мъртъв запас", настъпва бързо завяхване на растенията и те не могат напълно да използват хранителни продукти от дейността на микроорганизмите.

В сухите райони в края на лятото запасите от усвоима вода в еднометровия почвен слой на почвата се изчерпва от пшеницата, а тревите могат напълно да използват цялата влага в слоя почва - 0-200 см.

Какво влияние оказват отделните видове многогодишни треви за изсушаването на почвата? Зърнените треви изсушават повърхностния слой (0-50 см). Многогодишните бобови треви, благодарение на мощната коренова система, изсушават повече дълбоките слоеве на почвата.

Еспарзетата по-малко изсушават

почвата, отколкото люцерната,

даже при голям добив от зелена маса. Това се обяснява с голямото развитие на кореновата система на еспарзетата, която прониква повече в по-дълбоките почвени хоризонти. От съществено значение за обезпечаването на растенията с влага имат физическите свойства на почвите. На песъчливи почви, с лоша водопроницаемост безструктурните почви даже при пълно удовлетворяване с по-големи количества от атмосферните валежи, растенията могат да изпитат недостиг на влага. При интензивни валежи водата безполезно се стича по такава почва в овразите и реките.

На безструктурните и пустеещи площи, растенията използват не повече от 30% количеството на летните атмосферни валежи.

На леките песъчливи почви, атмосферните валежи и напоителните води от язовирите проникват бързо по дълбочина, спускат се в пределите на коренообитаемия слой и стават недостъпни за отглежданите растения.

Многогодишните треви „циментират" малките почвени частици, от органичното вещество през своите корени в по-големи крупни агрегати. Те подпомагат проникването в почвите на атмосферните валежи. Многогодишните треви

обезпечават следващите култури не само като

подобряват физическите и водни свойства,

но и способстват за по-пълното използване на атмосферните валежи и отточните води, а също така и благодарение на по-малките в случая разходи на влага от растенията.

Многогодишните треви могат да използват влагата от дълбоките слоеве на почвата, като при условията на недостатъчно овлажняване имат огромно значение. Ако пшеницата използва влагата от слоя 0-100 см и запасите на водата в тези предели остават недостъпни, то многогодишните треви, имащи далеч по-големи корени, проникващи на по-голяма дълбочина, могат да използват запасите от вода от по-дълбоките хоризонти. След люцерна например, почвите се изсушават около 100-150 см като стига и до 400 см, като във връхните характеристики влажността след люцерна е значително по-висока, отколкото при пшеницата.

Способността на бобовите треви да използват запаси от дълбоко разположените почвени характеристики заемат особено важно значение на песъчливите почви, където влагата се съсредоточава в по-долу лежащите слоеве на почвата.

Многогодишните треви способстват за по-добро използване на атмосферните валежи - корените на бобовите треви след разлагане оставят канали, които се пълнят с вода. Следващите в сеитбообращението култури след тревите намират тези канали със запаси от влага и по-лесно преодоляват евентуално засушаване. Положителната роля на тревите нараства с подобряване на водния режим на почвите, поради това, че те имат значение за снегонатрупване и задържане на повърхностните води. Тези мероприятия позволяват да се предотврати отрицателното влияние на засушените почви върху добивите от селскостопански култури. Следователно, натрупването на влага, трябва да бъде обезателно звено от системата от мероприятия, обезпечаващи ефективността от отглеждането на многогодишни треви в районите със засушливо земеделие.

Запасите от влага в почвата са необходими не само на многогодишните треви и следващите култури, а и на

микроорганизмите, които играят огромна роля

в повишаване на почвеното плодородие

Микроорганизмите могат успешно да се развиват само при оптимални условия на влажност на почвата.

По такъв начин многогодишните треви оказват дълбоко и многостранно влияние на водните свойства на почвите, създават от една страна условия облекчаващи по-пълното използване на падащите атмосферни валежи, а от друга - способстват за по-голяма икономия на разход на влага от селскостопански култури.

Ползите на многогодишните треви

в сеитбообращението:

  • Намаляват оттока от атмосферните валежи и повърхностните води и създават условия за голямо натрупване на влага в почвата.
  • Способстват за натрупване на хранителни вещества на по-голяма дълбочина в почвата
  • Дават възможност за икономично използване на водните запаси в почвата.
  • Позволяват използването на влага от по-дълбоките почвени хоризонти.
  • Относително положителното влияние на тревите в сеитбообръщението на водните свойства на почвата, добивите от следващите култури стават независими от засушаванията.
  • Многогодишните треви добре действат на водните свойства на почвите и в години с преовлажняване.