Симеон Караколев, съпредседател на НОКА: Сдружаването е потребност за българските фермери

Бъдещето на животновъдството е в биопроизводството, смятат експерти на МЗХ

Липсата на земя е най-голямата пречка пред развитието на животновъдните стопанства у нас, така ще е и вбъдеще. Според анализаторите, един от начините за компенсиране на този негативен ефект е насочването към биологичното производство, тъй като то отговаря на търсенето на потребителите. Експертите на Министерство на земеделието и храните пък посочват, че животновъдните ферми у нас могат да увеличат шансовете си за оцеляване вбъдеще, ако произвеждат биопродукти и ако се сдружават.

„В момента във Втори стълб

на Общата селскостопанска политика

липсва подпомагане за биологично

производство в животновъдното направление

– има единствено за биологичното растениевъдство", каза за „Български фермер" Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), и допълни: „Подпомагането за биоживотновъдство е изнесено в Първи стълб ЕКО БЖ и е с много малък бюджет – само около 200 от 200 000 стопани могат да получат подпомагане. Това е недостатъчен бюджет и има прекалено много обвързващи обстоятелства най-вече откъм площи. Ние постоянно повдигаме въпроса, че българските животновъди нямат достъп до достатъчно земя и това още от самото начало ги лишава от възможност да кандидатстват за субсидии. Затова търсим варианти как да бъдат подпомагани биофермерите в животновъдството. Това ще бъде една от темите, по които ще работим в следващите месеци. Промените, които предлагаме в тази посока, не изискват изменения в законите, а по-скоро засягат вътрешноведомствени дейности.

Фактът, че не е предвидена т. нар.

украинска помощ през 2025 г.,

притеснява фермерите. Едно подобно недофинансиране може да се компенсира само с нормативни промени и облекчения на разходите, по думите на браншовия представител. „Например, получаването на разрешително за сондаж отнема 2 години, включва такси, прахосване на време, а това може да се промени със законодателна промяна. Моят призив към цялата животновъдна общност е: Сдружавайте се! Съвместно договаряне за изкупуване на мляко, съвместно транспортиране - фермерите трябва да покажат, че наистина са общност. Индивидуалният подход трябва да бъде преодолян и изместен от колективните интереси, а те минават задължително през сдружаването.

България е държавата в Европейския съюз

с най-малко сдружения на фермери

– делът на стопаните, участващи в сдружение, е под 8%, при средно ниво от 20% за целия ЕС. Сдружаването е потребност за българските фермери. Необходимо е обаче да се промени народопсихологията, да се спечели доверието на общността, и тогава да се търси нормативна база и да се подпомагат тези формирования. Кооперативите в Европа са имали сериозни данъчни облекчения и други стимули, за да достигнат сегашното си ниво като най-могъщите структури в селското стопанство на Европа. В България ние също вървим по този път, но с много малки крачки и често спираме, за да си почиваме.

В НОКА членуват близо 500 овцевъдни и козевъдни стопанства, над 90% от които са малки и средни. Това налага ние да имаме активна политика на сдружаване. Ако беше обратното - както при други колеги и организации, където над половината са средни и големи стопанства - тогава щяхме да имаме друга политика. Нашият интерес е запазването на малките и средните производители, и това определя нашите действия."

Малко дребни овцевъдни стопанства

ще оцелеят сами

Националната овцевъдна и козевъдна асоциация от години е една от най-активните и с най-осезаемите резултати по отношение сдружаването на своите членове. Темата беше една от най-често засяганите по време на годишната среща на асоциацията, която се проведе край Варна, и на която присъстваха зам.-министри и експерти на Министерство на земеделието и храните.

„Няма друго бъдеще за животновъдството в България в следващите 15-20 години освен кооперирането. Оцеляването поединично е химера. Много малко са фермите, които ще успеят да затворят производствения си цикъл и да създадат принадена стойност на своята продукция. Всички трябва да работим заедно само в тази посока", категоричен беше Симеон Караколев по време на официалното откриване на форума.

Според експертите големият потенциал на овцевъдството и козевъдството е главно в биологичното производство. „Това е бъдещето - биологичното производство", посочи Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания" в Министерство на земеделието и храните, по време на годишната среща на НОКА. „Финансовият ресурс, който насочваме и в момента, е към екологичните мерки. Тръгваме от много ниска база - към момента биологичните животновъди са около 2%. Начинът, по който вие отглеждате животните си във високопланинските пасища всъщност са критерий, с който може да се сравни чистото производство, което има потенциал да стане и биологично", каза експертът.

По нейните думи, основният проблем по отношение на конкурентоспособността на стопанствата е липсата на земя: „Подпомагането за отглеждане на овце и кози е най-високо в България спрямо целия ЕС. Причината е липсата на достатъчен поземлен ресурс, с който да бъде обезпечено производството, т.е. чрез високата ставка ние се опитваме да компенсираме разходите, които вие бихте направили за изхранването на вашите животни, за сметка на липсващата земя".

Аделина Стоянова приведе редица

аргументи в полза на сдружаването:

„90% от овцевъдните и козевъдните ферми в страната са с до 300 животни. Това в никакъв случай не ги прави нито неконкурентоспособни, нито неустойчиви. Това има значение по отношение на пазара. Шансът за оцеляване на тези малки ферми минава през две възможности – да затворят производствения си цикъл и да скъсят веригата на доставки, или да се сдружат. Създаването на кооперативи става все по-осъзнато. Със задоволство трябва да отбележим, че вашият сектор е един от най-организираните по отношение създаването на сдружения и организации на производителите, най-вероятно скоро и на кооперативи. Това е пътят. Общият принос за климата и околната среда е мярката, която може да очаква най-високо финансиране в следващия програмен период на Общата селскостопанска политика, за която започваме да говорим още отсега.

Технологичната модернизация на

сектор Животновъдство има два аспекта

Единият е облекчаването на вашия фермерски труд вътре във фермата. От друга страна е технологичната модернизация свързана с преработката. Много по-лесно е да се организира един кооператив, отколкото всеки поотделно да си изгради собствена мандра. Този процес в момента изглежда осъзнат от животновъдния сектор. Има достатъчно мерки за подкрепа, които можете да използвате и които се допълват взаимно, така че да постигнете устойчивост по отношение на конкурентоспособността".

Недостигът на работна ръка, особено квалифицирана, е осезаем и това е проблем, който може да бъде решен чрез сдружаването, отбеляза Аделина Стоянова и допълни: „Когато сте повече, по-лесно можете да отговорите на пазарните колебания, да произвеждате повече продукция и да договаряте пазари." По думите на експерта пазарните колебания вследствие вноса от държави в ЕС и трети страни също могат да бъдат преодолени чрез колективното управление на продукцията.

„На какво подпомагане можете

да разчитате през 2025 г.

– на същите интервенции както и през 2024 г.", обясни Аделина Стоянова и допълни: „По отношение сектор „Животновъдство" обаче разпределението на подпомагането в абсолютна стойност се оказва небалансирано, тъй като от голяма част от мерките, които се прилагат – както екосхемите, така и подпомагането на площ – вие животновъдите можете да се възползвате в изключително малка степен, и то поради липсата на земя. Всъщност голямата част от подкрепата с европейски субсидии е подкрепа през земята. Все по-малко и все по-ограничена ще става подкрепата на глава животно. Обвързаната подкрепа е инструмент, който ние използваме, за да можем да компенсираме липсата на земя и да се опитаме чрез субсидиите да намалим себестойността на продукцията, която вие произвеждате.

По отношение преходната национална помощ не малък ресурс насочваме по ПНДЖ 3 и схемата ще продължи да действа до 2027 г. с намаляващ бюджет, който обаче не се отразява на ставката, тъй като таванът е 21 евро. Тази ставка най-вероятно ще можем да осигурим до края на програмния период въпреки намаляващия бюджет". Все повече фермери осъзнават необходимостта от това да отглеждат селектирани високо продуктивни животни. Наблюдава се и увеличение с около 2% на местните породи животни", посочи още експертът.

Малките полу-пазарни ферми

постепенно отпадат

По време на срещата Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, очерта тенденциите на преструктуриране на животновъдните стопанства в страната: „В България са регистрирани 20 000 стопанства с дребни преживни животни. Тенденцията е към увеличаване броя на стопанствата и тяхното уедряване, увеличава се и тяхната пазарна ориентация. Броят на малките стопанства намалява. Средният брой животни в стопанство е над 300, което преди 10 години беше по-скоро изключение. Това говори, че секторът става все по-професионално ориентиран и малките полу-пазарни ферми постепенно отпадат. Производството намалява, но слабостта не е в това, а по-скоро, че производителността не показва ръст, а тя е признак за ефективността, която води до конкурентоспособност и до благоприятно икономическо положение. Също така наблюдаваме икономическата рационалност – струва ли си човек да се занимава с определена икономическа дейност в този сектор.

Малките стопанства с приходи под 25 000 евро биха имали по-добри приходи, ако не работят в земеделието. Дали тези хора могат да си намерят друга работа и дали биха имали средна работна заплата, е друг въпрос. Това обяснява, защо има отлив на заетите в земеделието. Показателите при средните и големите стопанства са по-добри и те не биха получили по-висока доходност, ако се занимават с нещо друго извън земеделието.

През последните години сме постигнали дъно в броя на животните. Тенденцията на намаляване от 2007 г. насам вече е преодоляна и има задържане в броя на животните. Картината в млекопроизводството е същата от 2007 г. насам.

Какви са сценариите за развитието на животновъдството в страната в следващите 2-3 години, според науката: най-вероятно производството на овче мляко в страната ще бъде около 65 000 тона, както беше през последните 2 години. Средната изкупна цена ще бъде около 1,98 лв. Очаква се леко увеличение в производството на агнешко месо. На международния пазар за мляко се очаква лек ръст в изкупните цени на овчето мляко, както и на агнешкото месо."

Според експертите големият потенциал на овцевъдството и козевъдството е главно в биологичното производство.

Голямата част от подкрепата с европейски субсидии е през земята.