Започваме от 24 декември - Бъдни вечер. Денят се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, а в Северозападна България - Крачун. Можете да чуете възрастни хора да казват на празника и Детешка Коледа и Мали Божич - все наименования, които подсказват, че тепърва предстои големият празник на Рождеството.

Вечерта в небето пламва необикновена светлина и се явява ангел, който съобщава добрата вест. Според народните вярвания, божията майка се замъчила от Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.

В днешни дни се създава традицията с украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на подаръците. На този празник най-важни са обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които се създават.

Символът на Бъдни вечер е именно Бъдникът

Според традицията момък, облечен в най-новите си дрехи, отива в гората, за да отсече дъбово дърво. Цялото семейство посрещало момъка и той питал: „Славите ли Млада Бога?". Когато получел отговор „Славим го", момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене" и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището.

На Бъдни вечер огнището не трябва да се изгася, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да поддържа огъня. Именно той е символът на живота в дома, както и за раждането на Исус Христос.

По бъдника се извършвали и предсказания, ако от него излизали искри това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пази от бродници и житоманци.

Според традициите трапезата трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой - 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.

За Коледа 

Северняшка област

Във Врачанско цялото семейство се събира рано сутринта на Коледа около трапезата. На нея задължително трябва да присъстват печено пиле, вино и люти чушки. На коледната трапеза се слага и пържен „калбасъ" - суджук, приготвен от прасето, което се коли със специален ритуал. Рецептата е достигнала до нас от банатските българи и е задължителна за празничната трапеза.

Масата е богата и тежка - пържоли, баници, погачи, плодове, пълнени чушки, сърми, запечен боб.

Поставят се питка - за богатство, мед - за сладост, вино - за сила и чесън - против уроки.

В Добруджа и Лудогорието

В коледния ден на трапезата се слагат главата на прасето, пача, кървавица, наденици, коледни погачи. Хората се събират, веселят се и играят хоро, тъй като по време на пост, това е било забранено. Момите и ергените запазват първата хапка от своето парче от коледния хляб. Слагат я под възглавницата, за да сънуват своя избраник.

Добруджанска пита „Слънце" 

Продукти: 1 кг брашно, 5 яйца, 5 суп. лъж. кисело мляко, 125 г разтопено масло, 5 суп. лъж. захар, щипка сол

За маята: 1 ч. ч. прясно мляко, 40 г мая, 1 ч. лъж. захар

Приготвяне: Сипете затопленото мляко в купичка. Прибавете захарта и маята и разбъркайте добре. В отделен съд се смесват киселото мляко, захарта и солта. Прибавете към брашното. Счупете яйцата, като отделите един жълтък. Прибавете и сместа с маята. Замесете тестото, като го поръсите с малко разтопено масло. Покрийте тестото с кърпа, оставете го да втаса за около 40 минути.

Върху намазнена повърхност поставете тестото и го разделете на 6 части. Омесете малки питки. Разточете всяко топче около педя и полейте с лъжица от разтопеното масло. Подредете две купчинки с по три от получените тестени питки. С острието на нож изрежете малък кръг в средата на тестото и на двете купчини. Съединете двата диска и ги премесете до получаването на топче. Големите тестени дискове нарежете на осем триъгълника и всеки навийте във вид на кифличка. Намажете вътрешността на кръгла тава за печене. Подредете кифличките като слънчеви лъчи, а в средата поставете оформената топка.

Намажете отгоре с отделения яйчен жълтък. Печете в предварителна загрята фурна на 150 градуса за 15 минути, а след това - на 200 градуса за 30 минути. При изпичането е важно долната част на фурната да е по-силно загрята от горната.

Из Шоплука

На Коледа е единственият случай, в който свинското месо се прекадява и освещава. През останалото време то се смята за нечисто и не се принася в жертва. Според обичая, главата и краката на прасето се сваряват и от тях се приготвя пача.

Трябва все пак да кажем, че има топла пача, която много наподобява шкембе чорбата и студена пача, което е така обичаното и популярно желирано мезе.

Класическа студена пача 

Продукти: 2 свински крачета, 1-2 свински уши, 200 г свинско месо от глава (ако не разполагате с такова, може и от друга част на животното), сол и черен пипер на вкус, 3 скилидки чесън, 2-3 суп. лъж. оцет

Приготвяне: Почистете много добре свинските крака и уши. Ако трябва ги опърлете и отново почистете. Измийте ги старателно. Поставете всичкото месо (уши, крака и месото от главата) в голяма тенджера и залейте с вода. Варете на котлона на умерен огън за поне два часа, докато месото започне да се отделя от костите. Прериодично премахвайте образувалата се при варенето пяна. Извадете късовете месо да се охлаждат, след което ги нарежете на малки парченца и ги поставете в голяма тава или в малки купички.

Прецедете бульона и залейте с него парченцата месо.

Счукайте чесъна и солта в хаванчето и добавете получената смес към бульона и мръвките, като разбъркате добре. Прибавете черния пипер и оцета и приберете купичките/тавата в хладилника, за да може получената пача да се желира.

Когато ястието стегне, е готово за консумация.

По Пиринско

На коледната трапеза в Пиринската област можете да видите чомлек, чеверме, домашни питки и погачи, катък, кървавица, суджук, овче мляко, банска капама, бански старец, катино мезе. Последните три ястия са особено популярни в района на Банско.

Чомлек 

Името на ястието идва от турската дума „чомлек", която означава глинен съд за готвене (гърне), в какъвто по традиция се готви чомлекът. Готвенето в глинен съд е познато и обичано от българите.

Продукти: 1,5 кг свински джолан, 50 мл олио 3 моркова, картофа, 200 г печурки, 2 суп. лъж. червен пипер, 200 мл червено вино, 500 мл телешки бульон, 5 дафинови листа, 3-4 зърна бахар, 1 ч. лъж. черен пипер на зърна сол и млян черен пипер – на вкус

Приготвяне: Овкусяваме джолана със сол и черен пипер и го запечатваме от всички страни в загрятото олио. Поставяме го в глинен съд или в съд за печене с похлупак.

Добавяме зеленчуците, нарязани на еднакви големи парчета. Овкусяваме с подправките и виното. В олиото от запечатаното месо слагаме червен пипер, правим лека запръжка, добавяме вода, за да стане на сос, и щом заври, го изсипваме при месото. Доливаме телешкия бульон или вода, колкото да се покрият зеленчуците.

Ако нямаме съд с капак, покриваме с фолио и печем в незагрята фурна на 160° C за 3 ч под похлупак, а накрая махаме капака или фолиото и оставяме да се допече за още 1 ч.

В Родопите

На коледната трапеза в Родопите най-често има тутманик, баница, пататник, качамак, пълнена кокошка и червено вино. Пеят се песни и се вият кръшни хора, а тон на веселбата дават гайдарите.

Традиционен родопски пататник 

Продукти: 50 г прясно краве сирене, 2 яйца, 50 г овче сирене, 4 кори за баница, 700 г картофи, 50 г масло, връзка зелен лук, джоджен, черен пипер, сол, олио.

Приготвяне: Обелете и измийте картофите, сварете ги в леко подсолена вода до готовност. Отцедете сварените картофи и ги намачкайте заедно с маслото. Овкусете сместа със сол, джоджен и черен пипер. Чукнете вътре двете яйца и разбъркайте, а след това прибавете и наситнения лук. Натрошете в тенджера двата вида сирене.

Намазнете тава за печене. На дъното разстелете едната кора за баница, а краищата оставете да стърчат навън.

Намазнете кората и върху нея сложете втора кора, като този път обърнете по дължина на другата страна. Изсипете картофената смес и заравнете.

Стърчащите краища на корите използвайте, за да завиете пататника.

Внимателно изкарайте сглобения паттаник, като корите трябва да останат от долната страна.

На дъното на същата форма повторете същата процедура с другите две кори за баница. Захлупете с тях пататника - в крайна сметка той трябва да има и от двете страни по 2 кори.

Намажете с разтопено масло и печете в умерено загрята фурна до готовност.

Из Тракия и Странджа

На странджанската трапеза на Бъдни вечер задължително присъстват обреден хляб, варен боб (или царевица) и варено жито. Те са символ на слънцето, което от този ден започва да расте.