0° C, снеговалеж
ЕС никога не е получавал толкова много заявления за помощ след климатични бедствия
Климатичните бедствия в Европа се увеличават през последните години, но вместо бизнесът да настоява за спешни мерки за справяне с причината за тях, а именно използването на петрол, газ и въглища, сега надделяват призивите за забавяне на зеления преход. Европейският съюз застрашава успеха на собствените си усилия в областта на климата, като натоварва бизнеса с твърде много отговорности и не предлага достатъчно стимули, според Янез Ленарчич, еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи в периода 2019 –2024 г. Той остро критикува неправилния, според него, подход на ЕС за намаляване на въглеродните емисии.
„Брюксел разчита твърде много на налагането на регулации отгоре надолу и повишаването на цената на изкопаемите горива, вместо да подкрепя промишлеността и да прави по-достъпни алтернативите, щадящи климата", посочва той в интервю за POLITICO и допълва: „Мисля, че протестите на жълтите жилетки в Париж показаха, че вместо да натоварваш хората с още изисквания, трябва да направиш алтернативите привлекателни. Забавянето на зеления преход не е отговорът. Ние сме твърде бавни в зеления преход, а не твърде бързи." Ленарчич разкритикува зависимостта на ЕС от ценообразуването на въглеродните емисии като основен лост за намаляване на емисиите – стратегия, която сегашният комисар по въпросите на климата Вопке Хукстра силно подкрепя.
Традиционни бизнесмодели
Към днешна дата единственият опит на ЕС за смекчаване на социалните последици от досегашния си погрешен подход е създаването на фонд от 86 милиарда евро за подпомагане на по-бедните домакинства да се справят с новата цена на въглеродните емисии за автомобилите и горивата за отопление. Според критиците сумата е крайно недостатъчна и ще има негативна реакция от страна на избирателите, когато правилата влязат в сила през 2027 г.
Янез Ленарчич е на същото мнение. „Оскъпяване на старите бизнесмодели не е начинът да направиш зелените алтернативи по-привлекателни", посочва той и допълва: „Честно казано, страхувам се, че това може да има обратен ефект." Според Ленарчич липсата на стимули за европейците да правят екологичен избор застрашава усилията на ЕС в областта на климата и промишлената конкурентоспособност: „Вземете за пример електрическите автомобили, които са много по-скъпи от превозните средства, задвижвани с изкопаеми горива. Търсенето на електромобили се забави в ЕС, а в Германия, която през 2023 г. приключи програмата си за субсидиране, продажбите дори намаляха. Фактът, че електрическите автомобили са много по-скъпи от конвенционалните, показва, че не сме постъпили правилно. Не сме инвестирали достатъчно, за да направим екологичният избор по-достъпен и привлекателен. Можехме да го направим, но не го направихме... Мисля, че тук се провалихме."
Ефектът от тези решения е налице
Забавянето на продажбите на електрически автомобили остави в криза европейските производители, които изпитват затруднения да се справят с конкуренцията от Китай. Шведският производител на батерии Northvolt, например, подаде заявление за банкрут поради ниски продажби, но не е само той. Натрупването на редица подобни фактори накара властите и консервативните политици в ЕС да отложат или смекчат изискванията на ЕС за емисиите от превозните средства за 2025 г.
„Хората не искат да купуват електрически автомобили и сега производителите са в беда, нашите цели за намаляване на емисиите са в беда. Всички сме в беда, защото не успяхме да направим добър избор", казва бившият еврокомисар.
В края на 2019 г., когато Янез Ленарчич встъпва в длъжност като еврокомисар, беше подаден безпрецедентен брой заявления за помощ при бедствия от страна на държавите членки.
„Дотогава молбите за помощ по механизма на ЕС за реагиране при кризи, който координира изпращането на лица за първа помощ и доставката на аварийно оборудване, наброяваха около 20 на година. Между 2020 и 2024 г. заявките нараснаха до около 100, вследствие пандемията и войната в Украйна, но също така и от свирепите горски пожари и опустошителни наводнения - включително бедствието през 2023 г. в Словения, което унищожи 16% от БВП на страната. Тези заявления стават все повече през последните пет години и голяма част от тях несъмнено се дължи на проблемите с климата", обяснява бившият еврокомисар от Словения.
Впоследствие осведомеността и исканията за по-добра готовност при бедствия нараснаха в цяла Европа. Промени се дори официалното наименование на длъжността на комисар Хаджа Лахбиб, която е наследник на Янез Ленарчич, и тя вече е с ресори „Готовност и управление на кризи" и „Равенство". Това е отражение на факта, че новата Комисия подготвя стратегия за справяне с последиците от глобалното затопляне. Самият Ленарчич предприе мерки за увеличаване на противопожарния флот на ЕС.
Реакции на кризи
Проблемът, според бившия еврокомисар, е в това, че готовността и мерките за реагиране след бедствия имат своите ограничения.
„Необходима е огромна стъпка в усилията за превенция, което означава по-бързо намаляване на емисиите, водещи до затопляне на планетата, тъй като всяко усилване на затоплянето води до по-чести и интензивни екстремни климатични условия", каза Янез Ленарчич и допълни: „И тук виждам най-големия недостатък. Вместо по-големи и спешни усилия, виждаме как се засилва отстъплението от усилията за климата, което показва, че очевидно поуките все още не са научени."
Такъв е случаят не само в Европа, но и извън нея, особено в Съединените щати, където Доналд Тръмп ще се върне в Белия дом. „Има забавяне в усилията за превенция срещу вредните влияния върху климата и вероятно това ще продължи след изборния резултат в САЩ. Тръмп вече каза, че отново ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение, така че сме изправени пред сериозни насрещни ветрове", смята Янез Ленарчич.
Помощта за фермерите е помощ за климата
„Вместо да забавяме зеления преход, трябва да го ускорим", каза той и допълни: „Виждам обаче точно обратното, когато слушам дискусиите в Европейския парламент и на други места... виждам значителна реакция срещу Зеления пакт и на национално ниво." Консервативните групи в Европейския парламент се стремят да смекчат правилата за пестицидите и законодателството за климата. На същата позиция са и редица правителства в ЕС, които в рамките на Съвета призовават за облекчаване на екологичните закони.
Големият земеделски бизнес и европейски фермерски асоциации също лобираха срещу части от Европейския зелен пакт и фермерите излязоха на протести в цяла Европа. Отговорът на ЕК беше да отмени определени изисквания за земеделските и животновъдните стопанства. Според Янез Ленарчич обаче това е грешка: „Трябва да разберете, че изменението на климата е лошо за бизнеса. Изменението на климата е лошо за земеделието. Загубата на биоразнообразие е лоша и за двете страни."
Финансови стимули за зелен преход
Според бившия еврокомисар стремежът към отстъпление от зеления преход се корени в липсата на достатъчно стимули.
„Не предприехме достатъчно конкретни мерки, за да улесним необходимия на всички нас преход. Фермерите излязоха на протести, просто защото ние им наложихме неща, които те да правят."
Представители на ЕК също признаха, Брюксел е трябвало да направи повече, за да гарантира подкрепата на избирателите за своите зелени политики. Действащият еврокомисар по въпросите на климата Вопке Хукстра вече обяви, че ЕК ще възприеме „по-широк и по-холистичен подход" към мерките за климата — включително обръщане на по-голямо внимание на социалните политики, както и на готовността срещу пожари и наводнения.
Хукстра също подчерта, че е време ЕС да съсредоточи повече усилия в областта на климата отвъд своите граници, тъй като произвежда само 6% от глобалните емисии на СО2, докато Китай е отговорен за повече от една трета. Това дава основание на някои европейски политици да твърдят, че евроблокът вече прави повече от достатъчно в тази посока.
„Всеки трябва да полага усилия. Китай все още строи въглищни електроцентрали, но пък китайците купуват електрически превозни средства", посочи с ирония словенският бивш еврокомисар.
Остатъчните бюджети по ПРСР
ще се прехвърлят по-бързо при бедствия
Европейският парламент прие законодателно предложение на Европейската комисия, което улеснява достъпа на еврофинансиране за възстановяване след климатични бедствия, настъпили след 1 януари 2024 г. Новото законодателство предвижда по-бърз достъп до компенсации при загуби на земеделски производители, горски стопани, малки и средни предприятия с дейност в селското и горското стопанство.
Изменения се правят в регламентите за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) за програмния период 2021-2027 г., както и в Регламента за Европейския фонд за земеделие за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като част от рамката 2014-2022 г.
Измененията дават възможности на държавите членки, засегнати от климатични бедствия, да се възползват от 95% съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за възстановителни дейности, като например ремонт на повредена инфраструктура и оборудване, предоставяне на храна и основна материална помощ и социална и здравна подкрепа, или временно подпомагане на финансирането на схеми за работа на кратко работно време. Има възможност за предварително финансиране от 25%, което да помогне на държавите членки да ускорят подкрепата за засегнатите. С цел да се улеснят бързите и ефективни реакции, до 10% средства от ЕФРР и ЕСФ+ могат да бъдат пренасочени за постигане на тези цели, като се позволяват трансфери между фондовете за Политиката на сближаване.
Гъвкавостта ще се прилага при бедствия, настъпили през 2024 или 2025 г. През 2025 г. предложените промени се очаква да мобилизират 3 милиарда евро финансиране за периода 2025–2027 г.
Помощ с остатъчни бюджети по ПРСР
Държавите от ЕС с неизразходвани пари по своите Програми за развитие на селските райони ще могат да ги прехвърлят, за да компенсират загубите на земеделски и горски стопани, които са претърпели унищожаване на поне 30% от производствения си потенциал. Средствата ще се изплащат еднократно и ще бъдат изцяло покрити от еврофондовете. Плащанията към бенефициентите ще бъдат извършени до края на 2025 г.
Анджей Була (ЕНП, Полша), съдокладчик по RESTORE, коментира: „Този закон е много важен за регионалните и местните власти в регионите, засегнати от природни бедствия. ЕС показа, че е способен да работи бързо и гъвкаво и че предоставяме реална помощ на нашите съграждани. Тази помощ вече е бързо достъпна."
„След като парламентът изрази пълна подкрепа за жертвите на безпрецедентната буря в Майот, ние приехме закона за RESTORE, за да гарантираме, че можем да помогнем на жертвите на тази катастрофа, както и на други държави, които искат да възстановят това, което са изгубили. Трябва да адаптираме нашата реакция при бедствия и регионална политика към новите реалности на изменението на климата. RESTORE ще ни позволи да реагираме бързо и ефективно при бъдещи бедствия", посочи Юнус Омаржи (левица, Франция), съдокладчик за регламента RESTORE, цитиран от пресслужбата на ЕП.
Вероника Вречонова (ECR, Чехия), докладчик за регламента, свързан с Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, отбеляза: „Няколко държави бяха засегнати от природни бедствия през 2024 г. и конкретната помощ, която ЕС предоставя, е много необходима и на двете държави и граждани. Днешното решение ще помогне на много държави членки да освобождават по-бързо неизразходваните средства за тези, които спешно се нуждаят от тях.
Предстои двата нови законодателни акта да бъдат официално одобрени от Съвета и ако това се случи, предложенията за промени в регламентите за ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕСФ+ могат да влязат в сила ден след публикуването им в Официален вестник на ЕС, а промените в Регламента за ЕЗФРСР ще влязат в сила в деня на публикуването им.
Коментари