Представен днес по време на Форума на заинтересованите страни от Обсерваторията на ЕС за почвите, докладът за състоянието на почвите в Европа за 2024 г. оценява състоянието на деградация на почвите в целия Европейски съюз (ЕС) и в други държави от Европейското икономическо пространство, включително Украйна, Турция и Западните Балкани. Докладът показва тревожно състояние и тенденции (деградацията на почвите се влошава много през последните години) и подчертава необходимостта от незабавни действия за обръщане на тази тенденция, пише Европейската комисия (ЕК) на официалната си страница. 

Например общата ерозия на почвата се оценява на 1 милиард тона годишно в целия ЕС. Към днешна дата приблизително една четвърт (24 процента) от почвите в ЕС са засегнати от водна ерозия, главно в обработваемите земи, като прогнозите се отнасят до възможно увеличение с 13 — 25 процента до 2050 г. Неустойчивата водна ерозия засяга около една трета (32 процента) от земеделската земя. Механичното разрушаване на почвата, което е обичайна практика в селското стопанство, също може да предизвика деградация на почвата. Това явление може да има значително въздействие върху култивираните полета.

Дисбалансите на хранителните вещества също се увеличават: смята се, че те засягат 74 процента от земеделската земя. Тези промени в състава на почвата могат да имат отрицателни последици. Например излишъкът от азот се увеличава и може да бъде вреден за човешкото здраве, културите, екосистемите и климата. В същото време органичният въглерод, който е от съществено значение за поддържането на здравето на почвата, намалява в земеделските райони. Между 2009 и 2018 г. около 70 милиона тона от този органичен въглерод са били загубени от минералните почви на обработваемите земи в ЕС и Обединеното кралство, пише БТА.

Влошаването на състоянието на торфищата също е обезпокоително. Тези влажни зони са основни поглътители на въглерод: те абсорбират парникови газове от атмосферата и ги съхраняват, допринасяйки за смекчаване на изменението на климата. Когато се влошат, торфищата могат да отделят тези газове обратно в атмосферата. В ЕС дренажът на торфища е отговорен за около 5 на сто от общите емисии на парникови газове. Понастоящем се смята, че 50 на сто от торфищата в ЕС са влошени, много от които са били непоправимо повредени.

Извън ЕС положението е също толкова тежко — особено в Украйна, където военните действия са причинили сериозно унищожаване на почвите. Над 10 милиона от 60-те милиона хектара земя в Украйна се смятат за деградирали заради инвазията на Русия. Възстановяването от тези щети може да отнеме десетилетия или дори векове. В Турция приблизително 1,5 милиона хектара земя имат проблеми със солеността, което може да повлияе както на селскостопанската производителност, така и на здравето на екосистемите. Западните Балкани съобщават за над 100 идентифицирани замърсени или потенциално замърсени терени поради миннодобивни и промишлени дейности, въпреки че истинската степен на замърсяване на почвите в тези райони остава неизвестна.

Значението на мониторинга на почвите и новото законодателство

Докладът за състоянието на почвите в Европа представлява сътрудничество между Съвместния изследователски център (JRC) към ЕК и Европейската агенция за околна среда. В него се определя мащабът на проблема, пред който е изправена Европа днес, но също така се цели да се укрепи и изгради капацитет сред научноизследователската общност в областта на почвите, като същевременно се засили ангажираността на ползвателите на почвата и обществото.

Обсерваторията на ЕС за почвите (EUSO) вече положи основите за по-добро наблюдение на почвите, като използва усъвършенствани инструменти за подобряване качеството на данните за ерозията на почвата, нивата на органичен въглерод в почвата и дисбаланса на хранителните вещества. Заедно с други сътрудничества и мрежи за мониторинг на почвите Обсерваторията също така дава по-ясна представа за това как селскостопанските практики и изменението на климата оказват въздействие върху почвите в Европа.

Законът на ЕС за мониторинг на почвите има за цел да гарантира, че деградацията на почвите се оценява по-точно чрез създаване на рамка за мониторинг, да насърчава устойчивото управление на почвите и да идентифицира потенциално замърсените терени. Тя ще стандартизира събирането на данни във всички държави членки на ЕС, като гарантира, че информацията, събрана от Обсерваторията и инициативи като Рамковото изследване на земеползването/зоната на покритие (LUCAS-Soil), се прилага ефективно.

Като част от Общата селскостопанска политика (ОСП) устойчивото използване на селскостопанските почви вече се подпомага чрез стратегическите планове по ОСП във всички държави членки чрез комбинация от задължителни и доброволни мерки за земеделските стопани. За периода 2023—2027 г. 47 на сто от европейската земеделска земя (в сравнение с 15 на сто в миналото) ще получат подкрепа за действия, насочени към подобряване на почвите или избягване на деградацията на почвите, включително чрез водна ерозия.

Мисията на ЕС "Сделка за почвите за Европа" е широкомащабна програма за финансиране на научноизследователска и развойна дейност, която подкрепя стратегията на ЕС за почвите, предстоящия Закон за мониторинг на почвите и ОСП. Мисията финансира действия за установяване на хармонизиран мониторинг на здравето на почвите в ЕС; разработване и насърчаване на възприемането на устойчиви практики и технологии за управление на почвите за възстановяване здравето на почвите; предоставя съвети и образование относно здравето на почвите на мениджъри и граждани. Досега мисията е инвестирала 435 млн. евро и е създала първата от 100 живи лаборатории с над 1000 обекта за изпитване в широк спектър от сектори на земеползването (селско стопанство, горско стопанство, промишленост, градско и регионално планиране) в цяла Европа. Понастоящем мисията обхваща 50 проекта, които допринасят за увеличаване и подобряване на познанията за състоянието на почвите в ЕС.  

Защитата на почвите: споделена отговорност

Справянето с деградацията на почвите е от жизненоважно значение за постигането на целите на ЕС в областта на околната среда, селското стопанство и климата. Цифрите са ясни: деградацията на почвите се е влошила значително през последното десетилетие, но с колективни действия, засилен мониторинг и законодателна подкрепа ЕС може да възстанови този жизненоважен ресурс и да гарантира устойчиво бъдеще за бъдещите поколения.

Контекст

Форумът на заинтересованите страни на Обсерваторията на ЕС за почвите служи като платформа за официалното представяне на доклада за 2024 г., като обединява експерти, създатели на политики и заинтересовани страни от цяла Европа. Обсъжданията се съсредоточават върху бъдещите стратегии за обръщане на тенденциите в деградацията на почвите, като се обръща особено внимание на предстоящото законодателство в областта на почвите и как то улеснява по-всеобхватните усилия за възстановяване на целия континент. Със Стратегията на ЕС за почвите, Мисията на ЕС за почвите и Закона за мониторинг на почвите на хоризонта ЕС се позиционира да приложи координирани действия, които биха могли драстично да подобрят здравето на почвите през следващите години.