Млекопреработвателите очакват компенсации заради войната в Украйна

 

Малки и големи производители на млечни продукти се събират на национален събор в град Луковит от 18 до 20 октомври. Всички участници в събитието „Млечният път на България през вековете" произвеждат бяло саламурено сирене и кисело мляко по стандарта „Защитено наименование за произход" на Европейската комисия. Целта на събитието е да се популяризират българските млечни продукти.

ЗНП вместо БДС

Стандартът „Защитено наименование за произход" (ЗНП) замени стандарта БДС за сиренето и киселото мляко, но Министерство на земеделието и храните не прави достатъчно, за да популяризира ползите от новия стандарт, смятат от Сдружение „Български традиционни млечни продукти", които са организатор на събитието в партньорство с Община Луковит.

Според тях в националния събор ще участват производители, които в своите сирене и кисело мляко със защитен произход използват симбиотична българска закваска, влагат мляко, което е произведено на територията на България от животни, които са хранени с фуражи, произведени в страната.

По време на събора от сдружението ще проведат разяснителен семинар за сертифициране по стандарта ЗНП. Според специалистите всяко млекопреработвателно предприятие, което има регистрация в БАБХ, може да кандидатства за сертификация на продуктите ЗНП „Българско кисело мляко" и ЗНП „Българско бяло саламурено сирене". Тази сертификация надгражда контрола на БАБХ, но е необходимо първо предприятието да е изпълнило изискванията на националното законодателство.

Гаранция за качество

Членството в сдружението е гаранция за качеството на производството на съответния производител. Всички членове подписват декларация, с която се задължават да спазват правилата. Сдружението провежда независими проверки на своите членове. Това гарантира на потребителя, че купува качествен български традиционен продукт - бяло саламурено сирене и кисело мляко, обясниха от сдружението за „Български фермер".

Съотношението между качество и цена на бялото саламурено сирене със ЗНП в големите търговски вериги у нас отдавна не е в полза на потребителя. Проверка в магазините в страната показва, че разфасовка от 600 г сирене в Северозападна България струва 11,50 лв., а във веригите магазини в София и други градове цената е между 13,50 лв. и 14,50 лв. Аномалиите в цените накараха обикновения потребител да търси продуктите директно при фермера, на място в мандрите или на фермерските пазари. В същото време много клиенти купуват сирене и кисело мляко с голяма надценка от търговеца в магазина.

Сиренето скъпо, по-скъпо, най-скъпо

„Имаме уверението на Министерство на земеделието и храните, че в момента, когато националното законодателство за двата стандарта бъде променено, стандартите БДС за саламурено сирене и кисело мляко ще бъдат върнати", каза Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ).

По неговите думи скъпото сирене и кисело мляко се произвеждат от скъпо мляко: „Цената е висока, защото млякото е скъпо – между 90 ст. и 1,20 лв. От 10-15 години цените на млякото в България са подобни на тези в цяла Европа" Според браншовия представител сирене под 13 лв./кг няма как да е произведено изцяло от прясно мляко.

Проблемът е в разпределението на добавената стойност по хранителната верига, категоричен е Владислав Михайлов. По неговите думи млекопреработвателният бранш в страната работи на минимална печалба - в най-добрия случай до 10%. „Това не е достатъчно за един нормален бизнес. Само лихвите по банковите кредити са 5-6%. Имаме нужда от подпомагане и изчистване на пазара, имаме нужда да работим с по-добра рентабилност, но не за сметка на потребителите. Смятаме, че в сектор Търговия на дребно, особено в частта Модерна търговия, се реализира близо половината от цялата рентабилност по хранителната верига. Това разпределяне на добавената стойност по хранителната верига е неправилно. Не може един земеделец - производител на фуражи, един животновъд – производител на мляко, и един млекопреработвател сумарно да печелим няколко пъти по-малко от една търговска верига. Това не е коректно и не е нормално. За мен това положение е резултат от натрупване както от годините преди членството на България в Европейския съюз, така и от 2007 г. насам. Прекалената свобода, дадена на големите търговски вериги, доведе до прекалено уедряване на пазара. Смятам, че думата олигопол дава точно определение на ситуацията, когато един или няколко търговски оператора владеят над 30% от даден пазар. Тогава държавата е длъжна да се намеси и да регулира тези отношения с оглед най-вече защитата на потребителите. Защото сега на най-бедното българско население се продават най-скъпите продукти."

Компенсации заради войната в Украйна

В страната има 220 предприятия за преработка на мляко, които са регистрирани по Закона за храните, и 160 цеха, които работят по наредба 26 и преработват собствена суровина. Млекопреработвателите очакват, Министерство на земеделието и храните да отпусне компенсации за бранша заради войната в Украйна: „Подпомагане за млекопреработвателите имаше през 2021 г. заради Covid-19 и през 2022 г. заради последствията от войната в Украйна. През 2023 г. бяха изплатени средствата за 2022 г. Тази година нищо не е платено за календарната 2023 г. Очакваме Министерство на земеделието и храните да се произнесе дали ще има помощ за 2024 г.

Трудно е да се определи мащабът на загубите за млекопреработвателите вследствие нелегалния внос, който ощетява бранша от началото на войната в Украйна досега, тъй като голяма част от този внос е нерегламентиран. Сухо мляко може да се внесе като млечен протеин или като суроватъчен протеин. Сурово мляко също се внася нерегламентирано.

При подобни обороти и по-високи цени млекопреработвателните предприятия са на загуба. Това беше методът на преценка за отпускане на помощта през предходните години 2021 г. и 2022 г. По този начин бяха подпомогнати животновъдите и земеделските производители", аргументира се председателят на УС на НАМ.