1° C, слаб валеж от дъжд и сняг
Запазването на генетичния фонд е мисия за фермерите
Специализираните форуми за животновъдство в интернет в момента са пълни с обяви на стопани, които разпродават стадата си. Притискани в продължение на години от непривлекателните условия на труд, политическата и финансовата нестабилност, опасните болести и проблемите с реализацията на продукцията, много животновъди вече не издържат и се отказват от това препитание. Положението е същото за стопаните с местни породи животни, а именно те са ангажирани с мисията да запазят генетичния фонд в животновъдството на България. При това подкрепата за тях намалява през новия програмен период на Общата селскостопанска политика в ЕС.
Създаването на едно стадо изравнено с еднакви фенотипни показатели изисква изключително сериозно отношение и много работа, посочи пред „Български фермер" зооинженер Атанас Панайотов от Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце в България. Сдружението се занимава със селекцията на седем местни породи овце: Дъбенска, Каракачанска, Сакарска, Медночервена шуменска, Реплянска, Среднородопска, и Средностаропланинска.
Помощ от специалисти
Зооинженер Атанас Панайотов помага на фермерите да запазят характерните качества на местните породи овце, които позволяват на животните да оцеляват без затруднения дори в сурови планински условия. „Основното, на което държим при селекцията е, да се използват типични за породата кочове, без кръстосване с други породи от стадото. Винаги се познават животните, които произлизат от майки, покрити от коч, който не отговаря на породата. Затова основно изискване към фермерите е да използват коч от съответната порода. Разбира се, става ротация – например ако в две години е използван един мъжки разплодник, той трябва да се махне. Най-добре е да се вземе коч от същата порода, но от друг район.
При местните породи животни провеждаме поддържаща селекция на чистопородни животни с цел да се запази по-дълго време генофондът, който имаме в България. Навремето броят на животните в страната беше около 12,8 млн., а сега са около 800 хил. Нашата цел е, да запазим известен брой животни с определени генетични показатели. Тези животни не се използват за комерсиални цели. При тях дори не е позволено да се контролират показатели като плодовитост, млечност или вълнодобив.
В момента е възприето да се използва понятието „местни породи животни", а не „автохтонни породи животни", защото е по-точно. В миналото е имало автохтонни породи – терминът идва от автентичност. Те са били съвсем малко бройки. Техните фенотипни показатели са запазени при кръстосването с други породи."
Отличия за добре свършена работа
Йордан Чорлев е сред фермерите, които на специализираните изложения в страната редовно печелят награди за кочовете, които представя. Тази година съборите на дребни преживни животни у нас са забранени заради чумата, но стопанинът пази животните си и ги отглежда с много грижа и обич в село Домлян, което се намира на 15 км от Карлово.
Заедно със своето семейство Йордан Чорлев отглежда около 500 овце от местната Дъбенска порода и получава субсидия за животните си под селекционен контрол. Дъбенската овца е едра, характеризира се с черно руно, дълга опашка, челото им е забулено. Пригодени са за паша на планински терени и виреят добре на местности с дълбок сняг. Дават много качествено мляко и месото им е вкусно.
„Когато се отглежда добре, един коч достига около 100 кг тегло, овцете са между 40 и 60 кг. Средното тегло на агне от кланицата тежи около 30 кг. Овцете от тази порода рядко боледуват. През пролетта, лятото и есента са на паша в планината, а зимата ги подхранваме с фураж", посочи стопанинът и допълни:
„Двамата с баща ми пасем овцете, ние си ги гледаме. Жената и майка ми помагат при доенето. От 20 години отглеждаме животни, преди това дядо ми си гледаше." Йордан Чорлев обича животните си и не е склонен повече да ги оставя на паша с хора, които гледат безотговорно на професията пастир. С гордост казва: „Имам две дъщери, едната е първи клас, другата е на 5 години. Сутрин идват с мен на паша по цял ден. Дали ще имат такъв мерак и в бъдеще, не се знае."
„От Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце в България често ме канят на животновъдни изложения. Доц. Атанас Панайотов много ми помага, винаги е насреща. През пролетта ми казва, кои животни да оставя, кои да махна. Сега през есента тушираме женските и мъжките агнета за дамазлък", обясни младият фермер.
Вкусът на месото на Дъбенската овца е предпочитан заради липсата на характерен натрапчив аромат. Месото е крехко и предпочитано, особено по Великден.
„Цената в магазина достига 30 лв. по Великден и Гергьовден, а на мен ми ги взимат по 8,50 лв. килограма. Като гледат високите цени в магазина, хората сигурно си мислят, че ние вдигаме цената, а пък прекупвачите взимат от нас на ниски цени. Защото ако не ги продадем за Великден, после търсенето намалява и цената пак спада много. Трудно е, но ние сме свикнали да работим, с любов си гледаме животните", отбеляза Йордан Чорлев и допълни: „На ден произвеждаме по 150 л мляко, продаваме го на безценица на мандра в село. Преди цената му беше 2,10 лв./л, тази седмица последно беше 1,60 лв./л, което си е без пари. Продаваме на мандра в село Ведраре.
Досега подпомагането за отглеждане на местни породи животни беше 80 лв., тази година е около 50 лв. Намаляват субсидията за тези животни, а увеличават за високопродуктивните. Всъщност ние наистина даваме по-малко фураж в сравнение с високопродуктивните породи, но разликата не е толкова голяма. Въпреки всичко ще си ги гледаме - не ми допадат други породи, а и теренът не е подходящ за другите.
Искаме сега да си купим автомат за доене, искали сме и доилна зала да имаме, но колеги с автохтонни породи казват, че не получават финансова подкрепа заради ниската продуктивност на тези породи. Нашите животни са доста и когато всички ти минат през ръцете, започват да те болят поне месец, докато свикнеш. После прибирането на балите също е трудоемко - и там ни трябват машини."
Коментари