23° C, ясно небе
Какви са спецификите при отглеждането им?
Придобиването на любимец в домакинството на възрастен човек винаги е вълнуващо, особено ако децата вече са пораснали, работата е намаляла, и единствената грижа е около растенията и животните у дома. Независимо от избора не забравяйте предварителната подготовка – била тя с четене от интернет или като разпитате приятели и познати. Така увеличавате шанса да се нагодите по възможно най-добрия начин с вашия космат „съквартирант". Отглеждането на малките породи кучета всъщност е доста по-голяма отговорност, отколкото изглежда. Макар да
живеят по-дълго от средните и големи,
то има доста специфики от развитието им, за които трябва да се следи от стопаните.
Първото и най-важно правило за успех при отглеждането на минипорода е да я опознаете. Всяка порода има своите личностни черти, груминг грижи, хранителни навици и т.н. Отделете време и се информирайте възможно най-добре, преди да изберете домашния си любимец. Малките породи са очарователни, компактни и могат да бъдат лесно „преносими" навсякъде. Заемайки по-малко място е удобно и пътуването с тях в самолет, влак или градски транспорт, при необходимост.
Храненето на малките кученца е една от големите отговорности, които трябва да имате предвид. Тъй като те имат по-малки стомаси, изискват по-често хранене, особено когато са още млади. Говорете с ветеринарния лекар относно хранителните навици и честотата на хранене, ако не сте сигурни. Като задавате правилните въпроси и планирате предварително, храненето не би следвало да се превърне в проблем. Просто се уверете, че имате достатъчно време да се ангажирате, и че осигурявате качествена храна на питомеца си. Струва си малка допълнителна инвестиция за храна, за да поддържате здравето на четириногия си другар.
Малките породи кучета, особено ако са все още палета, трябва да тренират и да изграждат мускулите си. Техните стави и кости се развиват и са податливи на наранявания. Така че дори и да обожавате да разнасяте напред-назад косматия си другар, по-добре е да го свалите, за да му дадете възможност да получи упражненията, от които се нуждае. Не ги вземайте на ръце, ако не се налага (заради опасност от спречкване с друго куче, например), защото така разхождате единствено себе си, но не и кучето в обятията си. Много собственици на малки кучета ще потвърдят, че четириногите им имат нужда да излизат по-често. Ако малкото ви куче е
в по-напреднала възраст няма да
има такава необходимост от разходки
и следователно движение за вас самите. Въпрос на предпочитания и нагласа спрямо динамиката на живота на бъдещия собственик.
Когато имате у дома малък (откъм възраст) домашен любимец, то трябва да свикнете, че той ще има нужда да отскача по-често до тоалетната. А по време на домашното обучение ще се изискват незабавни, последователни и бдителни усилия от ваша страна. Имайки предвид, че пикочният мехур на едно малко (откъм възраст и размери) кученце може да побере само около супена лъжица течност, затова разбирате, че ще са му необходими по-чести разходки. Ще трябва да извеждате вашето космато приятелче по няколко пъти на ден, докато не научи рутината да върши нещата си на открито. Постепенно, тъй като домашният ви любимец расте и пикочният му мехур укрепва, ще има и по-дълги периоди от време между разходките навън. Не очаквайте обаче да може да издържа до 8-10 часа като големите породи. Ангажираността, последователността и постоянството са ключът към правилното обучение на вашето дребно приятелче.
Често собствениците на кученца се оплакват, че питомците им са дръзки и нервни. Въпреки че е факт, че
голяма част от минипородите
са склонни да бъдат вокални,
социализацията и правилното обучение могат да окажат положително въздействие върху тези поведения. Малките кучета са също толкова умни и нетърпеливи да угодят, колкото и по-големите им събратя. И те лесно могат да бъдат научени на маниери, като например да не лаят и да не се хвърлят на хората, когато са развълнувани.
Що се отнася до лаенето, не забравяйте, че за някои породи е естествено да ви предупреждават, когато чуят нещо, което вие самите може да не доловите. Или питомецът ви се опитва да ви каже нещо. И ако го пренебрегнете, може несъзнателно да насърчите лаенето. В повечето случаи кучето ви или е гладно, или е жадно, може да му е скучно или да има нужда да излезе на разходка. Обръщането на внимание на сигналите, които домашните ни любимци ни дават, е важна част от отглеждането им. Излагането на питомеца ви на голямо разнообразие от преживявания ще направи поведението му по-спокойно и дружелюбно.
И накрая, имайте предвид, че малките породи са склонни към определен набор от здравословни проблеми. Има многобройни ресурси, чрез които можете да се информирате за различните медицински заболявания, към които може би е предразположен вашият дребен спътник. Тези проблеми могат да се появят при всички породи, но са по-чести при малките, например: пателарна луксация, междупрешленна дискова болест (IVDD), панкреатит, брахицефален синдром на дихателните пътища и ектропион. Важно е да отделите време, за да се запознаете с някои от по-често срещаните заболявания, за да можете да разпознаете симптомите, ако вашето кученце ги изпита.
Коментари