23° C, ясно небе
Контролът чрез агротехнически мерки, включващи зимни и вегетационни третирания, ограничат разпространението на тези вредители
Болести
Гъбна сачмянка
Болестта се определя като една от най-опасните за костилковите видове.
Симптоми:
- По листата се образуват малки петна, които имат мазен вид, повечето са с ъгловата форма, тъй като са ограничени от нерватурата, имат жълто-зелен ореол.
- Част от пъпките загиват.
- По едногодишните клонки се развиват язви и раковини, от които изтича смола.
Причинител на болестта е бактерията Xanthomonas arboricola pv. pruni.
Заразяване става през пролетта, като се разпространява с дъждовни капки, вятър и смучещи насекоми. Проникването в растенията е чрез различни рани.
Контрол:
- Обработка на язвите и раковините, които предизвикват смолотечение. Третира се с 2%-ов бордолезов разтвор по време на масовия листопад.
- Повторно третиране с 1%-ов разтвор в края на зимата – началото на пролетта, при набъбване на пъпките.
Могат да се използват и други продукти.
Бактериална сачмянка
Болестта се развива по-силно в по-влажни райони, както и в години с повече дъждове.
Заразата засяга почти всички растителни части.
Симптоми:
- По листата първоначално се появяват червеникави петна. По-късно те стават кръгли, некротични, със светъл център и червено-кафяв венец. Впоследствие некротиралата част пада.
- По кората на едногодишните клонки може да се образуват дребни червеникави или тъмнокафяви петна или язви.
- По плодовете се образуват малки струпеи, които са светлокафяви и с червено-кафява периферия.
Причинител на болестта е гъбата Stigmina carpophyla. Заразата се запазва в нападнатите леторасли.
Контрол:
- Зимна резитба, при която се отстранява заразената дървесина.
- Зимно третиране с 2%-ов бордолезов разтвор.
- Пръскане в началото на вегетацията с подходящи фунгициди.
Антракноза
Една от най-вредоносните болести, повредите могат да достигнат до 90%.
Симптоми:
- По листата се образуват едри петна, тъканите, на които изсъхват и опадват.
- По младите леторасли се забелязват вдлъбнати участъци с маслинено-зелен цвят.
- По плодовете повредите са много характерни. По младите завръзи първоначално се образуват зелени воднисти петънца, които нарастват и потъмняват. Плодчетата увяхват и изсъхват.дръжките им покафеняват, като едни окапват, а други остават на дървото.
При по-големите плодове петната са маслинено-зелени, леко хлътнали, често са осмолени. По повредените тъкани се образува сиво-бял налеп. При влага върху петната се появява слизеста маса с оранжев цвят – спорите на гъбата. Плодовете изсъхват и остават по клоните.
Причинител на болестта е гъбата Gloeos-porium amygdalinum. Патогенът зимува по заразените клонки и плодове.
Контролът на болестта се осъществява посредством вегетационни третирания с подходящи фунгициди.
Струпасване
Една от икономически най-важните болести при културата е. Може да причини обезлистване на дърветата още в разгара на лятото. Заразата се разпространява по всички растителни части.
Симптоми:
- По листата от долната им страна се образуват малки участъци от фин налеп, който е с бледозелен до кафяв цвят. Петната постепенно се сливат и покриват цялата повърхност на листа.
Когато условията са неблагоприятни, листата в основата на клонките некротират и опадват, остават само на върха.
- По летораслите също се проявява силна зараза. Те се напетняват силно, особено откъм сенчестата страна на дървото. Образуват се множество петна, които са закръглени, светлозелени до кафяви. При влажни условия се развива зеленикав налеп.
Връхните части на нападнатите леторасли изсъхват.
- Цветовете и завръзите прегарят и опадват.
- По плодовете се образуват характерните петна, които също се покриват с налеп.
Причините на болестта е гъбата Fusicladium amygdali. Заразата се запазва в едногодишните клонки. Болестта се развива по-силно в условия на валежи и и по-топло време.
Контрол:
- Използване на сортове, които са по-слабо чувствителни на болестта.
- Изрязване и унищожаване на заразените клонки.
- Зимно третиране с бордолезов разтвор – 2%.
- Пръскане преди и след цъфтежа, а после и още няколко пъти през вегетацията с подходящи фунгициди.
Ранно кафяво гниене
Първоначално болестта се проявява с познатото опожаряване на цветовете. Характерните симптоми са, че по венчелистчетата се появяват кафяви петна, които нарастват и засягат целия цвят. След това заразата преминава по дръжката и към носещата клонка, която постепенно увяхва и изсъхва.
При благоприятни условия загиват връхните леторасли, заедно с листата и плодчетата.
Причинител на болестта е гъбата Monilia laxa. Заразата се запазва по нападнатите леторасли. Напролет нападението се осъществява по време на цъфтежа.
Контрол:
- Избор на подходящо място за насаждението.
- Засаждане на толерантни сортове.
- Санитарна резитба през есенно-зимния период, с която се премахват болните клони.
- Зимно третиране с бордолезов разтвор.
- Вегетационни третирания с подходящи фунгициди.
Гниене
Сравнително по-нова болест за страната ни. Наблюденията показват, че болните дървета се разпознават лесно на фона на останалите. Те се отличават с по-слабо развитие още в началото на пролетта.
Симптоми:
- Част от пъпките не се развиват.
- Листата са дребни, хлоротични и завити нагоре. Впоследствие връхните клонки и листа увяхват. През лятото симптомите се изострят, особено при валежи и последвали високи температури – листата придобиват интензивно жълт или светлочервен цвят, окапват по-рано.
- Връхните части на летораслите увяхват и изсъхват.
- В основата на корените се образуват сиви петна, които са воднисти и леко хлътнали.
- Може да се стигне загиване на единични или група от дървета.
Причините на болестта са видовете: Phytophthora cactorum и Phytophthora drecshleri.
Контрол:
- Избор на подходящо място за ново насаждение.
- Използване на здрав посадъчен материал.
- При откриване на първите симптоми да се третира с подходящи фунгициди.
Вертицилийно увяхване
Наблюдават се две форми на болестта. В началото на лятото се наблюдава пожълтяване и изсъхване на листата, те окапват по-рано. Увяхването се разпространява и на съседните растителни части.
Характерен симптом на болните растения е, че при разрез на клон се наблюдава потъмняване на ксилема, който рязко се различава от здравите тъкани.
Причините на болестта е гъбата Verticillium dahlia. Заразата може да се запази в почвата повече от 10 години. Заразяването става чрез кореновата система, от където се разпространява чрез проводящата система достигайки до най-младите леторасли.
Контрол:
- Създаване на ново насаждение на площи, чисти от евентуална зараза.
- Да не се допуска нараняване на кореновата система при почвени обработки.
- Третиране с подходящи фунгициди в ранен етап от развитие на болестта.
Неприятели
Бадемов семеяд
Това е икономически най-важният неприятел за културата. Разпространен е навсякъде у нас, където има насаждения с бадеми.
Вредният стадии е ларвата, която се храни с ядката на плода. Повредата е огромна, може да се стигне до щети за реколтата в размери до 90%.
Неприятелят вреди само по бадема.
Бадемоят семеяд развива едно поколение през годината, зимува като изхранена ларва в изсъхналите плодове, които остават по дърветата. През пролетта продължава развитието си, като какавидира в плодовете. Излюпените оси прогризват отвор и излизат навън. Летежът им съвпада с фаза зелен плод на бадема. Женските полагат по едно яйце във вътрешността на малките плодчета. Излюпената ларва се храни с младата ядка.
Нападнатите плодове „узряват" по-рано – пожълтяват и изсъхват, но не окапват. По-късно почерняват, но продължават да стоят по дърветата.
Осите предпочитат сортове, които са с по-тънки черупки.
Контрол:
- Засаждат се устойчиви сортове бадеми.
- Нападнатите плодове се събират и се унищожават.
- Инсектицидните третирания са насочени срещу възрастните оси, преди яйцеснасяне. Да се пръска поне два пъти – в началото на излитането и по време на масовия летеж на осите.
Бадемова листна оса
Неприятелят напада също череша и кайсия. Среща се по-рядко.
Бадемова листна оса развива едно поколение през годината, зимува като ларва в копринен пашкул в растителните остатъци в почвата.
Летежът на осата е в началото на пролетта. Женската снася яйцата си по долната повърхност на листата. Ларвите се хранят като нагризват листата, като остава само главната жилка. Те живеят групово и отделят характерна жълта течност.
Обикновено срещу неприятеля не се води самостоятелна борба. При нужда се контролира съвместно с някои други вредители по културата.
Коментари