Няма да пропуснем да дадем допълнителни съвети за най-актуалната тема за сезона, а именно засаждането на луковици. Да, доста понаписахме за тях, но винаги има и какво да допълним. Та, затова, водете си бележки, защото днешната цветна тема ще съдържа в себе си много трикчета и хитринки относно опазването на луковиците от болести и неприятели, начините на форсиране, начините за засаждане в контейнер и още, и още...

Да започнем от форсирането,

че то е малко по-спешно

Ако искате пролетните цветя да украсят зимните месеци и то значително по-рано отколкото е стандартният срок за цъфтеж, то сега трябва да се позабавлявате с малко засаждане в саксии.

Първо и най-важно е луковиците, които ще се форсират да са здрави, възможно най-едри и задължително от ранни сортове. Засаждането става в периода септември-ноември, в зависимост от вида и времето необходимо до цъфтеж.

Форсаж може да се извърши в хладилник за няколко седмици отново, в зависимост от вида на растението, а след изтичането им, луковиците се засаждат в контейнери с торфена смес и се изнасят на топло и светло. Ако не са засадени се поставят в съдове с вода. Важно е само коренчетата да допират водата, но не и самата луковица.

Още нещо, различните видове луковични цветя са обособени в отделни две групи - първата е форсаж чрез изкуствена яровизация (или натрупване на студ). Тук са всички с пролетен цъфтеж. Втората група включва топлолюбиви луковични цветя. Такъв е амарилисът, например.

Луковиците в контейнер са подходяща опция

за градинарите без градини. За тях пък е важно да се определи основната цел – да имаме микс от цветове едновременно или да удължим максимално периода на цъфтеж чрез разминаване на отделните растения. Също така, предварително трябва да се реши дали цветята ще са от един вид или ще бъдат в комбинация.

Съветваме контейнерът да се подбере в зависимост от гореописаните цели. За кръгли форми се засаждат 3, 5, 7, 9... броя луковици, а за квадратни и правоъгълни, съответно 2, 4, 6, 8... Спазва се правилото за дълбочина, а разстоянието на засаждане е по-малко от препоръчителното. Дребните луковички (минзухари, хианодокса, мускари и др.) се разполагат по периферията, а едрите (лале, зюмбюл, нарцис и др.) в центъра на съда.

За по-големи контейнери е добре да се помисли и за растения, които да играят ролята на пълнеж – теменужки, парички, примули, незабравки и други.

Който има проблеми с гризачи, може и

да се е отказал от отглеждането

на луковични и грудкови растения

Има обаче решение и за този проблем. Сляпото куче и другите земеровещи гадинки няма да откраднат луковиците, ако не могат да стигнат до тях. За целта на помощ идват подръчните материали - една най-обикновена мрежа с малки отвори, метална каса, панер за плодове или кош за пране. Има и специални приспособления, но са сравнително скъпи.

Каквото и да изберете, важното е отворите да са достатъчно малки, за да не може „крадецът" да мине през тях. Мрежата например се монтира много лесно. Полага се така, че краищата й да са малко над нивото на почвата. Отгоре се посипва почва и се подреждат луковиците. После се поставя втори лист от рабицова мрежа. Краищата на двата листа мрежа се привързват (подобно на шевове) един към друг. Целта е да няма пролуки, през които да мине натрапника. Получава се нещо като клетка за луковици. Така те са защитени от гризачите, а в същото време могат свободно да развият корени в почвата.