Прилича ли ви вече на есен? Тук-там някое паднало листо, чат-пат задуха силен вятър, донесе дъжд, сутрин е студено и се развиделява вече по-късно...

А посрещате ли слънцето с чаша кафе в ръка преди работа? Да, есента идва и може да бъде разнолика – меланхолична или огнена, уютна или придирчива, топла или враждебна... И всичко зависи от нас и това каква краска ще ѝ придадем. Ние я предпочитаме оцветена и придружена с топло одеяло и какао. А вие?

Хайде да си направим цветна есен!

Как ще стане това? С цветя, разбира се.

Да започнем с едни нежни принцеси с повече от приказно красиви листа – хойхера, хойхерела и тиерела. Често ги наричат хеухери, но името им идва в чест на ботаника Хойхер, което означава, че е по- правилно да ги наричаме хойхери.

Та, изброените, както и да ги назоваваме, са

устойчиви на студ и други несгоди

многогодишни тревисти растения

от семейството на Каменоломките. Те са чудесен акцент или допълнение към цветни комбинации, с почти целогодишно обагрени в различни краски листа и еднократен цъфтеж. Но какъв цъфтеж само! Подходящи са за отглеждане в бордюри, алпинеуми и скални кътове и къде ли още не, стига да има мъничко слънце или полусянка. Дори в контейнер се представят добре.

Хойхерите и техните производни се отглеждат лесно. Размножават се, когато сърцевината на туфата се оголи. По-добре е, подобно на мушкатата, да са гладни и жадни, отколкото прехранени и преполяти. Това е тяхната тайна.

Сигурно се чудите каква е разликата между трите. Хойхерата и тиерелата се различават по начина си на растеж. Първата образува туфи от розетки и обикновено достига до 50 сантиметра височина. Втората, подобно на ягодите и каменоломката,

образува ластуни, завършващи с розетка,

чрез която лесно могат да се размножават

Хойхерелата пък е получена при кръстосване на хойхера и тиерела. Тя е хибрид и според селекцията си може да прилича повече на единия или на другия родител. А комбинациите са неизчерпаеми.

Независимо от вида и начина на получаването му, всички са студоустойчиви растения с декоративни листа. И всички са високо ценени в ландшафтната архитектура и озеленяването. С тях можете да си направите каквато искате през есента.

А харесвате ли декоративни треви? Ние да и фаворит за есента ни е Imperata cylindrica. А по-конкретно сорта „Червен Барон". Масово разпространена и доста интересна с червено оцветените си ланцетни листа,

императата ще устои на всякакви премеждия

Дори може да стане леко досадна със своето хоризонтално пълзящо коренище.

Листата достигат 30-40 сантиметра височина, цветът им е червен до тъмночервен в зависимост от слънчевото огряване, което получават. Огнените багри правят императата една от най-атрактивните декоративни треви.

В по-топли райони и оставена без контрол тя ще се разпространи, но не може да се каже, че е агресивна. Предпочита добре дренирана и умерено плодородна и влажна почва. Почиства се и се размножава лесно напролет. Може да се отглежда и в контейнер, което минимизира риска от нежелано разпространение.

Последна представяме дивата лоза 

Партеноцисусите са няколко вида. Предпочитани са тези с повече дялове на листата, но и Р. tricuspidata, която е с целокрайни листа не им отстъпва по нищо.

Декоративните лози са с катерлива природа. Прикрепят се по всичко посредством т. нар. прикрепителни коренчета. Именно те са и причината някои хора да не ги харесват. Могат да свалят мазилка, ако решите да отстранявате растението от къщата например.

Ако градинарят е разумен и осигури подходяща опора, декоративните лози ще превърнат градината в приказно красиво място различно през всеки сезон, но най-ефектно през есента. Напролет младите листа са червено-кафеникави, през лятото стават зелени, а наесен се украсяват във всевъзможно топли тонове на жълтото, оранжевото и червеното.