18° C, ясно небе
Високите температури и липсата на валежи със стопанско значение предопределят по-ниски добиви от възможностите и на слънчогледа, и на царевицата
Този сезон се очертава като един от най-трудните за пролетните култури. На много места в страната насажденията видимо са в много тежко състояние, тъй като културите съхнат. Разбира се, има и полета, където растенията продължават развитието си. Там обаче или са паднали повече локални дъждове, или редовно се напоява.
Колкото и да е клиширано, картината наистина изглежда много шарена. Както се казва, дори съседни полета, може да са в различно състояние. Затова е трудно да се обобщи къде ситуацията е най-тежка. Със сигурност обаче южните райони са едни от най-засегнатите, а също и източните. И при тях обаче има по-добри полета, които все още „се държат".
Фермери с над 20-годишна практика не помнят такава ситуация. И не става въпрос само за топлото време, а за високите температури, често достигащи до и над 40 градуса, и най-вече тяхната продължителност – почти повече от месец. Те, съчетани с липса на валежи или с отделни превалявания, но почти без стопанско значение, правят ситуацията още по-тежка. Говорим за изключително продължителни горещини, което респективно означава много сух въздух, както и суха почва. Няма
културно растение, което да може
да се справи при такива условия
Какво показва кратката ретроспекция за развитието на пролетниците през сезона?
И слънчогледът, и царевицата се засяха при изключително тежки условия – студена и дъждовна пролет. На много полета растенията поникнаха бавно и неизравнено. Въпреки че много земеделци предприеха практики, с които да подпомогнат развитието на растенията, неблагоприятните условия за културите продължиха. Няма да споменаваме градушките, които на отделни места тотално провалиха реколтата, като имаше засегнати насаждения и с пролетници.
За съжаление, проливните дъждове, които имаше почти в цялата страна като че ли се „изливаха" повече над градовете и селата, отколкото на полетата. А и високите температури предопределиха много бързото им изпарение, тъй че буквално
нямаше никакво запасяване на влага в почвата,
която да е в полза за културите занапред
Слънчогледът в района на Съединение и околността е на финала, казва Ангел Вукодинов. До 15-20 дни ще започне жътвата, тъй като растенията покафеняха и узряха, въпреки че питите са малки и не много добре озърнени. Като цяло положението никак не е добро. В Южна България – от Пазарджик до Стара Загора, ситуацията с пролетниците е плачевна. При нас царевица почти няма, а ако има, то тя е поливна, съответно растенията са с една идея по-добре.
През последните години на много полета в Южна България, ако въобще се отглежда царевица, тя е на поливни площи. И това би трябвало да е добра практика, която да се насърчава като цяло. За съжаление, в България, реалността е друга - водата е проблем. И дори след многото и проливни валежи, каквито имахме тази година, и въпреки пълните язовири, някак си не успяваме да я „съхраним", и още повече да я управляваме правилно.
Безхаберието по отношението на водата у нас е голямо, коментира Ангел Вукодинов. И това е в продължение на десетилетия. Институциите, които „отговарят" за водата, и които не са никак малко, съвсем отговорно мога да кажа, не си вършат работата. В момента нямаме достатъчно вода, липсват и съоръжения, които да я транспортират, няма добра организация. А и на всичко отгоре, има незаконни споразумения, с които „Напоителни системи" дава вода за някои култури, като ориза например. За царевицата няма, и за зеленчуците няма, което граничи с абсурд, защото
тези култури страдат изключително
много при засушаване, а и не могат
по принцип да се отглеждат без вода
На практика институциите ни противопоставят нас, земеделските производители, тъй като за едни има вода, а за други няма. Получава се изкривена конкуренция между производителите, което не води до нищо добро за земеделието ни като цяло.
В стопанството на Вукодинови се отглежда царевица на около 3000 декара, от която 2000 е за зърно, а останалата за силаж. Силажната идва като втора култура на мястото след рапицата, която се отглежда при поливни условия. Резонно полетата с царевица, които са поливани доскоро или продължават да се поливат, са в по-добро състояние от останалите. Както казахме и на други полета в Южна България царевицата се полива. Така че там очакванията са за една нормална реколта.
Сравнително в добро състояние са и полета в различни райони на страната, където водата е „дошла" само от валежите.
При нас пролетниците още са в добро състояние, казва Петко Петков, управител на кооперация „Черноломие", с. Горско Абланово, Търговищка област. Растенията „се държат", благодарение на това, че преди 15-ина дни падна около 35 л/ кв. м дъжд, което им осигури добро развитие. Продължителните високи температури обаче няма как да не им повлияят и те вече започнаха да подгарят. Това, което се забелязва е, че сутрин посевите са добре, но след обяд в горещините не са за гледане- буквално листата им са се увили. При нас положението е прилично, но има съседни полета, където растенията вече изсъхват, тъй като там не е валяло наскоро. Така че ние сме от късметлиите.
Именно
аномалиите в температурите се отразяват
неблагоприятно на пролетните култури
Те са и един от лимитиращите фактори, които ще предопределят добивите. Другият фактор, разбира се, е влагата – както почвената, така и въздушната. Защото при тези горещини дори почвата да е влажна, въздухът е изключително сух. Така че в такива ситуации със сигурност напояването трябва да е комбинирано, за да може да се осигурява равномерна въздушна и почвена влажност.
Лошото е, че тази година фазата на цъфтеж и при царевицата, и при слънчогледа съвпадна с най-високите температури, а резултатите са абортирали цветове, които не са оплодени, а това неминуемо ще се отрази на добива, разяснява Ангел Вукодинов. Няма култура, която да се чувства добре при такива условия, дори да се полива. Последните валежи в нашия район бяха около 24-25 май, т.е. почти 2 месеца не е валяло. Затова, за съжаление, не сме оптимисти. При царевицата, там, където не е имало дъжд, добивите ще са много зле. Ние вече прибрахме едно поле с царевица за силаж, която не може да се полива. А резултатът общо взето е нулев. На местата, където се полива, макар че производството е по-скъпо, резултатите ще са по-добри. С оглед на това, че по време на опрашването и оплождането температурите бяха 40 градуса и те не протекоха както трябва, най-вероятно и там няма да се получат оптимални резултати.
Повече оптимизъм остава
за полетата с паднали валежи
Очакваме сравнително добри добиви, казва Петко Петков. Разбира се, няма да са такива, каквито искаме. Със сигурност обаче, поне за момента, те няма да са по-зле от миналата година. Ако се сбъднат прогнозираните валежи, посевите още ще задържат доброто си състояние, а това увеличава шансовете за по-добра реколта.
В кооперация „Черноломие" производствените резултати за 2023 г. са били 550 кг/дка от царевица и 250 кг/дка от слънчоглед. Този сезон се надяват на по-добри.
Разбира се, земеделието на открито, макар и с много нови и постоянно развиващи се технологии и практики, все още е много подвластно на времето. Но това което зависи от производителите, трябва да се прави, а от държавните институции - да вземат далновидни и дългосрочни полезни решения. А Ангел Вукодинов сподели една мъдрост, която, за съжаление, важи в пълна сила: „Не са минали още 40 години, за да се осъзнаем и не сме намерили Моисей, който да ни води".
Коментари