Хубаво сме захванали темата за луковичните цветя, та нека продължим в този дух. Всеки градинар знае, че от септември нататък се засаждат именно такива растения, които цъфтят рано напролет. Те са обичани и дълго чакани, но за да разцъфтят, нужно е да поработим през този и идните 1-2 месеца.

Важни правила при засаждане на какви да е луковични и грудкови растения са:

1. Да се осигури отличен дренаж на почвата, защото надебелените и видоизменени органи загниват лесно. Естествено, освен в извънредни случаи, когато изрично е доказано друго (пример: блатната перуника).

2. Да се осигури достатъчно слънце. Повечето луковични цветя с пролетен цъфтеж изпреварват разлистването на дърветата, следователно, мястото под короните също е подходящо.

3. Да се съобразява дълбочината на засаждане. Най-подходящо е всяка луковица да се поставя в почвата на 3 пъти и половина височината си. Това означава, че дребните луковички се засаждат плитко, а едрите по-дълбоко.

4. Подхранване през есенните и зимните месеци не е необходимо. Луковицата е достатъчно запасена. Допълнителни хранителни елементи са необходими едва след прецъфтяване, за да може луковицата да се запаси отново.

5. Листната маса не се отстранява, а се изчаква сама да отмре. Едва след това луковиците се вадят от почвата, ако е необходимо.

Кои луковични цветя се засаждат първи?

1. По една или друга причина, ходжовото лале се засажда най-рано. В търговската мрежа ще я срещнете с имената императорска ведрица или фритилария (Fritillaria imperialis). Цената ѝ е сравнително висока. Не без значение е каква е фракцията на луковицата. Колкото по-едра е, толкова повече цветове и по-едро растение може да очаквате.

Фритиларията изисква отцедлива почва, която не задържа много вода. Причината за това е специфичната форма на луковицата, в центъра на която се оформя вдлъбнатина на мястото на миналогодишния цветонос. Сади се дълбоко, защото луковицата е голяма. Съветваме винаги да засаждате видовете в група от поне 3-5 индивида. Самотната фритилария може да пострада, а в група винаги е по-забавно...

2. Нарцисите следват императрицата според сроковете на засаждане. Не забравяйте, че нарцисите или т. нар. мартенски лалета са изключително много и разнообразни, а с предимно жълтите и белите си багри могат да освежат и развеселят всяко кътче от градината. Засаждайте ги по много – цената им е доста приемлива за създаване на пролетен рай с тях.

Луковиците се засаждат дълбоко, а листната маса може да се развие още през декември, което не бива да ви притеснява. Разстоянието от растение до растение да е около десетина сантиметра в зависимост от сортовите особености.

Важно е да отбележим, че всички части на растението са отровни, дори гризачите не ги ядат. Също, ако правите букет, нека той да е само от нарциси. В противен случай рискувате другите цветя да увехнат бързо.

3. Любимецът на малки и големи е наред. Кокичето се смята за предвестник на пролетта и винаги, когато видим бялата му камбанка се обнадеждаваме, че тя е близо. Интересен факт е, че цветчетата се отварят при температура над 10 градуса по Целзий и осигуряват храна за най-ранобудните насекоми.

Знаем, че кокичета има във всеки двор, но и сме сигурни, че никога не са достатъчно. Следователно, сега е моментът да ги засадите, ако ги намерите в търговската мрежа. Луковицата се съхранява лошо, което е основна причина да не са масово разпространени в пакетчета, подобно на останалите луковични цветя.

Засаждането винаги да е в група от поне десетина броя през десетина сантиметра и на дълбочина около 5 сантиметра. Ваденето на кокичетата да се прави на всеки 3-5 години, защото луковиците потъват, а се влошава и цъфтежа.
В следващия брой продължаваме...