Стари поверия гласят, че появи ли се „Р"-то в името на месеца, вече ще започне да става студено. От септември до април, всичките осем месеца се характеризират именно с по-ниски температури, макар и само нощни, повече дъждове, опасност от слани, надяваме се, и със сняг.

За градинарите това означава само възможност или необходимост за повече и по-разнообразна „Р"-абота в градината. Какво съвпадение, нали? Въпросното „Р" е заложено и в още един много съществен градинарски термин – размножаването. Именно за него ще си говорим днес.

Наш редовен читател отглежда Тубероза полиантес от няколко години. Спорадично следим историята и помагаме със съвети, ако е необходимо – кога се сади, как се тори, кога се изважда, как се съхранява. Сега на дневен ред е въпросът „как се размножава".

Въпросът идва точно навреме.

Есенните слани и ниските температури скоро

ще провокират отмиране на листната маса

Тогава туберозата се вади от почвата, почиства се старателно и се съхранява на закрито през зимата при температура, която не надвишава 10 оС

Размножаването е препоръчително да се направи преди лагеруването, като при разделянето на луковиците трябва да се внимава за наранени, загнили и болни части.

Малко тънкости:

Щом листната маса отмре, тя се отрязва на десетина сантиметра над почвата. С лопата се подкопава коренището отдалеч, вади се, почвата се отстранява внимателно.

Туберозата няма същински луковици. Тя е по-близка до далиите в това отношение. Ето защо, когато се извършва разделяне, трябва да се внимава всяка нова част да има поне 1-2 активни точки, наречени „очи".

Отделните луковици се разделят лесно и без помощта на инструменти. Сортират се на голяма и малка фракция. От големите може да се очаква цъфтеж, докато за по-дребните ще е нужно време. Сигурен белег е цветоносното стъбло.

Напролет големите и малките луковици се засаждат на различни места. А отглеждането вече го знаете.

Есенно размножаване може да се

извърши и при други цветя,

които образуват различни видове резервоари за хранителни вещества под земята. Далията си я знаете, а към нея и туберозата можем да добавим глориозата, канната, дори гладиолите.

Важно е по време на лагеруването да проверявате честичко дали всичко е наред. Ако усетите миризма на гнило или подземните органи омекнат, раните от размножаването не се затварят и други нередности, веднага вземете мерки.

Добра идея е да напрашите луковиците и грудките с пепел, да обработите раните с канела, както и да използвате някакъв фунгицид.

Още един съвет от нас относно размножаването

Той засяга по-голямата част от растенията, които образуват луковици, грудки, ризоми и други.

На всеки 4-5 години трябва да се извършва разделяне, а следователно и подмладяване на растенията. В противен случай старите части остават в центъра, отмират и могат да доведат до заболявания и проблеми.

Ако се прави по-често, голяма е вероятността да се компрометира качеството и количеството на цветовете.

Между другото, това правило важи и за луковиците, които остават да зимуват в почвата. На всеки 4-5 години лалета, зюмбюли, нарциси и т.н. трябва да се вадят, почистват и засаждат на подходяща дълбочина. иначе „потъват" в почвата и спират да цъфтят.