Прогнозираните валежи ще бъдат недостатъчни за преодоляване на дефицита на почвена влага

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

През повечето дни от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво време и температури близки до обичайните за третото десетдневие на юли.

Екстремно високите температури през второто десетдневие на месеца, надвишили на места 40-41ºС (Свищов, Русе, Сандански, Ст.Загора, Елхово), и дефицитът на влага поставиха под въпрос оцеляването на част от пролетните култури, отглеждани при неполивни условия.

Неблагоприятните агрометеорологични условия през десетдневието са причина за увяхване и изсъхване на листата от долните етажи на растенията при царевицата и слънчогледа (агростанция Силистра), за листни пригори и преждевременен листопад при някои трайни насаждения, за стерилност при зеленчуковите култури от късното производство.

Падналите валежи в края на изтеклия период и очакваните през следващия ще бъдат от изключително важно значение за възстановяване на изпадналите в топлинен стрес земеделски култури. Прогнозираните валежи, на фона на задълбочилото се засушаване, ще бъдат недостатъчни за преодоляване дефицита на почвена влага в 50 и 100-см слой, особено в източните райони. Там се очакват по-малко валежи и през третото десетдневие. В тези райони ще се налага прилагане на подходящ поливен режим при по-късните хибриди царевица, овошките и лозите, които са в процес на наедряване на плодовете.

През периода при по-ранните хибриди царевица ще се наблюдава млечна и преход към восъчна зрелост, а при средно късните и късните хибриди ще протича цъфтеж на метлицата, изсвиляване и формиране на зърното – фази критични по отношение на влагата в почвата. При слънчогледа ще се осъществява наливане на семената, а при част от посевите в полските райони ще се наблюдава и начало на узряване.

През следващия период се очакват градушки – поредно изпитание за земеделските култури. След градушка овошките и лозите е желателно да се третират с медсъдържащи фунгициди, за да се редуцира рискът от вторични зарази с патогени.