В по-голямата част от млечните ферми, където говедата се отглеждат по конвенционален начин, кравата и телето се разделят много скоро след раждането и контактът помежду им е силно ограничен. Това позволява на стопаните да управляват кравите по-лесно заедно с останалата част от дойното стадо, докато телетата са обгрижвани от фермера, като се създава правилен прием на коластра и рискът от излагане на болести се понижава.

През последните години обаче млекопроизводителите са подложени на голямо внимание по отношение на отглеждането на кравите и телетата. Системите за отглеждане се анализират внимателно както от изследователи, така и от потребители и екоактивисти. Така се стига до развитие на проучванията на различна система за отглеждане на говедата, при която се осигурява контакт на кравата с телето и на новороденото се позволява да остане с майка си след отелването. Сега това се счита за по-предпочитания подход за хуманно отношение.

Изследване на контакта между кравата и телето

Учени от Teagasc, Агенцията за развитие на земеделието и храните в Ирландия, наскоро публикуваха резултати от изследване, което са направили в няколко ферми в страната. Целта на научния труд е да се наблюдава, как системата, при която новородените телета се отглеждат от своите майки вместо от фермера, би работила в ирландски ферми с пасищна система на отглеждане.

В своя експеримент учените сравняват три случая. При първия телетата са в постоянен контакт със своите майки и остават с тях до отбиване и навършване на възраст осем седмици. Пет дни след раждането двойката преминава на пасищно отглеждане, като два пъти на ден кравата временно се отделя от телето, за да бъде издоена.

При втората система контактът между кравата и телето не е толкова плътен като в първия случай. Телетата остават с майките си до своето отбиване на възраст от осем седмици. Тези телета са настанени в закрит обор със сламени легла, а в съседна боксова клетка са кравите, като двете помещения са разделени с плъзгащи се врати. Кравите се доят веднъж на ден в 8:00 ч, след което отиват на паша, и се връщат на закрито в 15:00 ч, за да останат с телето до сутрешното доене.

Третата система е конвенционално отглеждане без контакт – телетата се отделят от майката веднага след раждането и са отглеждани на закрито с автоматични хранилки. Малките се отбиват на осем седмици и кравата се дои два пъти на ден, след което веднага излиза на паша.

Основните критерии за оценка на всяка от тези системи на отглеждане са: здравето на кравите и телетата, наддаването на тегло на телетата и добива на краве мляко.

Резултати при телетата

При първата система на отглеждане се наблюдава увеличение на натоварването с труд и грижи, както и на големи инвестиции, за да се осигурят необходимите условия в допълнителните помещения и общата инфраструктура. От друга страна, при първите две системи, има елемент на спестяване на разходи, тъй като не се предполага да се правят инвестиции в автоматични хранилки и заместители на млякото.

Растежът на телетата е очевидно предимство при първите две системи, тъй като както телетата с целодневен контакт с майката, така и телетата с частичен контакт тежат повече преди и след отбиването си в сравнение с телетата, отглеждани в конвенционалната система. Заболяванията обаче водят до отпадането от изследването на 26% от телетата при тази система, докато това не се е налагало при нито едно теле в останалите два случая.

Данните, получени от проучването, показват, че първата система представлява заплаха за здравето на кравите и телетата, тъй като една четвърт от телетата в тази система могат да бъдат уязвими към животозастрашаващи здравословни проблеми.

Телетата, които са имали частичен контакт с майките си, изпитват трудности по време на отбиването и след него, което се дължи на три стресови фактора, а именно: затруднения при излизане от закрито на открито; трудности при раздяла с майката; диетични промени от преминаването от мляко и концентрати към трева и концентрати.

Тези стресови фактори имат дълготраен ефект и се изразяват в забавено наддаване на тегло след отбиването. Телетата в първата система също изпитват подобни затруднения, които обаче нямат дълготрайни ефекти и могат да бъдат приписани на приема на трева преди отбиването.

Резултати при кравата

Експериментът показва, че има ясно намаление на производството на мляко при първата и втората система през периода от осем седмици в сравнение с конвенционалната система. Този резултат е очакван, тъй като кравата се грижи за телето през този период, но добивът на мляко не се възстановява след отделянето на телето, което води до по-ниско производство на мляко.

Кравите във втората система имат допълнително намаление на млякото в сравнение с кравите в първата система, тъй като са били доени само веднъж на ден. Положителен факт при двете системи е, че няма негативен здравословен ефект за кравата и вимето й остава в добро състояние.

Трябва ли кравата и телето

да не бъдат разделяни?

Има ясни предимства и недостатъци от запазването на контакта между кравата и телето, но дали за млекопроизводството в Ирландия би било полезно, тези системи да бъдат приложени? Контактът крава-теле увеличава растежа на телетата преди отбиването и намалява труда при отелване. Резултатите показват, че първата система е предизвикателство за здравето на телетата и ежедневния труд във фермата.

Втората система се отразява на поведението на телето и има отрицателно въздействие върху развитието на малкото животно след неговото отбиване. Положителен резултат при това проучване е, че при кравите, отглеждани в контакт със своите телета, няма увеличаване нито на соматичните клетки в млякото, нито на мастит.

Въпреки че не се отчита влияние върху хигиенното качество на млякото, кравите в първите две системи имат по-ниска продуктивност, което води също така до по-ниски кумулативни добиви през следващите 35 седмици.