30° C, предимно облачно
Ако разходите по тях не минат 47 лева на дка, земеделците ще ги предпочетат
Радина Иванова
Пречиствателните станции у нас остро се нуждаят от някой, който да ги освободи от утайките от отпадните води. Тези в Ловеч и Пазарджик вече дори нямат площи, където да ги съхраняват. Преди да бъдат предадени нататък, например за облагородяване на слаби терени, те трябва да се сушат и обръщат 12 месеца, за да се убият всички вредни патогени. След това обаче ПСОВ произвеждат нови партиди, които се натрупват до или над старите и отново се сушат 12 месеца. А почистване няма. Така те се превръщат в едно сериозно бреме за малките санитарни структури на МОСВ по места, но като че ли забравени от самото него.
В същото време утайките се оказват много ценен ресурс в земеделието, горското стопанство и цветарството, който подобрява почвения потенциал, вкарва необходими микроелементи като азот и фосфор, и много още позитиви, известни на науката още преди повече от 40 години.
Къде се къса нишката? Къде са пречките пред това да освободим едните от бремето, което за друг ще е злато? Още повече, че ни предстои да заменяме употребата на синтетични торове с алтернативи.
Тези въпроси са в основата на изследователския проект „Агроринг“ 2019 – 2023 г. – „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство“, финансиран от фонд „Научни изследвания. Институтът по аграрна икономика към Селскостопанска академия – ССА е водещ партньор, а партньор по проекта е Национален център за обществено здраве и анализи – НЦОЗА. Финалът беше отбелязан със заключителен семинар миналата седмица. Форумът стана също така и повод взаимно да се почерпи опит от различните заинтересовани страни, които присъстваха в залата - експерти от РИОСВ – София и РИОСВ – Самоков (те дават разрешителни за употребата на утайки), на пречиствателни станции, от МЗХ, както и учени от други институти.
Ръководителят на проекта - доц. д-р Божидар Иванов, представи резултати в каква степен са рентабилни утайките за фермерите. По думите му едно от най-важните неща в икономическата част са транзакционните разходи (извън преки разходи за транспорт, цени на услуги/ продукти и т.н., т.е. всички съпътстващи за търсене и координация, както и институционални регулации и изисквания). „Искахме да видим какво се случва у нас и в Европа, защото имаме общо законодателство (по отношение използването на утайките)“, но положението в действителност е различно. Затова най-голям акцент учените поставят върху допълнителните разходи.
Има две основни директиви в ЕС, пътеводни за това какво може да се прави с утайки. Първата е 86/278, която търпи промени. От 1986 година е въведена, за да насърчи използването на утайките. Още тогава са разбрали за множеството им ползи. Другата е 91/721, която регулира пречистването на градските води. Те са рамката в ЕС, а всяка страна има допълнителни наредби.
По статистика сме в челните места
по употреба на утайки в земеделието (52%), при средно за ЕС - 48%. „Но фермерите, с които говорим, всички казват - имаше, но се отказах“, обясни доц. Иванов.
Сравнителният му анализ между България и шест страни от ЕС, показва, че:
Спрямо водещите в ЕС – Франция и Германия, добиваните утайки от битовите води на глава на населението с годините у нас се покачват (подобряването на инфраструктурата също играе роля). Спрямо съседни и близки страни, пък статистиката е разнородна. Преди 2013 г. сме имали по-добра мрежа от пречиствателни станции спрямо румънците, и сме били по-големи „производители“, а те сега са ни надминали в добива на утайки. Днес сме на половина на тях. Не че ние тръгваме надолу, а другите са много по-бързи в канализационната инфраструктура. Вижда се, че Полша, Унгария, Чехия не отстъпват на Франция и Германия.
При влагането на утайки на глава на населението – картината е почти аналогична. Германия е водеща, ние сме на 20% от тях, по-близко сме до французите – почти наполовина. В първите години в ЕС, румънците почти не са използвали утайки в земеделието. А после – бум.
В най-добрия случай през последните 15 г. сме били на 50% от нивата на използване на утайките в Унгария. Това показва сравнението на хектар, но както по-рано видяхме, спрямо оползотворяването на утайки за земеделие сме в челните места.
Икономическа граница
Колко трябва да струват утайките, за да може фермерът да ги предпочете пред минералното торене, за да го редуцира (знаем, че няма как да го избегне напълно)?
Доц. Иванов е отговорил на този въпрос с културата царевица. С уговорката, че синтетичните торове поскъпнаха рязко в последните една-две години, с изчислението за всички разходи по тях, е 47 лева на декар. Ако утайката бъде по-скъпа от тази сума, фермерът ще се откаже от нея като алтернатива. При ниска цена на торовете няма да си струва.
Разходите обаче за алтернативата на конвенционалното торене са малко по-различни. Цената на самата утайка може да струва нещо, но няма да е много. Разходите за извозване обаче могат да я надуят, ако по-отдалечени стопанства търсят утайки. Съществен разход е и самото внасяне в полетата. Необходима е специализирана техника и методи. И най-вече транзакционните разходи. В Чехия те не растат с времето, затова вероятно там има увеличаване използването на утайки. За нас тези разходи са значителни, но са достъпни, въпреки, че за мнозина фермери изискванията са непреодолими. Оказва, че у нас пречиствателните станции поемат част от разхода за земеделеца, подготвят му документи, транспорта, само и само да се освободят от утайките. Ако той трябва да ги направи, картината ще бъде по-различна.
В Унгария разходите са едни от най-високите и продължават да растат, там използването на утайките в земеделието намалява. Показателно за Румъния е, че бързият скок на употребата на утайки в този сектор е почти пропорционално на намаляването на транзакционните разходи.
Доколко са заместител на минералното торене
У нас употребата на торове расте, така че утайките запълват празнини, няма видима асиметрия между двете. Най-висока е тя в Унгария и Румъния. Там когато използването на минералното торене в годините е високо, то е ниско с утайки и обратно.
Все повече Европа осъзнава, че утайките не трябва да са бреме за пречиствателните станции, отпадък и замърсител. А трябва да се даде възможност за тяхното рециклиране и да заменят необходимостта от торене, след като минералните торове ще трябва да намалим до 2030 г., апелира доц. Божидар Иванов.
Извън рамките на научния проект изводите и решенията искаме да бъдат предложени по-нататък в практиката. Това е същината, истинското призвание на науката – да помогне на икономиката, заключи той.
„Тук мирише на пари“
това казал французин-фермер, когато видял как утайка в наша пречиствателна станция се „пръска по шевовете“.
Утайките са богати на азот и фосфор, но пък не са така балансирани, както минералните торове. Минерализацията се извършва постепенно, затова се тори през 4-5 години, както е с оборски тор. След тези години, за да се внесе отново, трябва повторен анализ на почвите, за да се види как характеристиките са се изменили. Реакцията на почвата трябва да е неутрална, защото киселинността на утайката е по-голяма. Това уточни проф. д-р Светла Маринова от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията ( ИПАЗР) ”Никола Пушкаров” – най-добрият експерт у нас по темата, която е насреща с компетентни отговори на въпроси от земеделските стопани.
По думите ѝ една добре изсушена утайка не мирише на нищо! По време на 12-месечното съхранение, ако се прави както трябва, се случва естествено обезпаразитяване. Фермерите трябва да знаят още, че извозването не трябва да предизвиква неблагоприятни въздействия в населените места, което е причина за чести екосигнали. Също така трябва да внимават с наклонени терени.
Проф. Маринова е категорична, че утайките трябва да се използват съобразно законодателството, макар в него да има и пропуски. Каквато например е отговорността за почвената проба – ясно е, че анализът на утайките го прави ПСОВ, но не е разписано за почвите. Често тогава двете страни си поделят разхода. Кой плаща транспорта също не е регламентирано.
Оформя се нов бизнес
Извозване на утайки от пречиствателните станции. Това прави Тодор Чапаров от Бургас, който с интерес слушаше и взимаше участие в дискусиите. Той обясни пред медии, че транспортирането не е разход за фермерите. „Опитваме се да възстановим процеса на внедряването им в земеделието. Търсим варианти в оползотворяването им по други направления, едно от които е рекултивиране на слаби терени от собственици на земи. Когато транспортираме утайката до нивата, ние я изсипваме, но тя няма право да стои там. Трябва в момента веднага да я разпръснат с техника, което е трудната част за организиране. Не може да е когато сеят или жънат, а ПСОВ генерира утайки постоянно“.
Думата на фермера: Стоян Гюзелев е едър земеделец от района на Бургас. Доскоро той е бил единственият клиент на фирмата, превозваща утайки от пречиствателните станции в района. Отказал се, но мисли пак да започне да ги използва. Пред учените споделил: „Аз мога да се справя с това, но не виждам как ще успеят другите, особено по-малките, казва той. Необходимо е тороразпръскващо ремарке, с техниката за торове не става, многократното влизане на полето с камионите с утайка прекомерно утъпква нивата, има малък времеви диапазон за цялата процедура. Но най-тежкото са административните тежести – множество разрешителни, проверки и пр“.
Трикът на шопите
За разлика от Черноморието, в Софийско има силен интерес от страна на фермери да използват утайките. Правят го от 2004 г. насам. Столичното РИОСВ няма подписан договор с фермери, само със Софийска вода. Стана ясно, че вместо земеделците да събират 12-те документа и да се ангажират с почвени проби, за да могат да наторят с утайка, Софийска вода АД е проверяваното лице, която използва земята на фермери.
Дали Екосхемата за почвено плодородие
може да субсидира употребата
на утайки от отпадните води, предизвика дълга дискусия. Науката казва, че са почвен подобрител – да, несъмнено те подобряват почвата. Но ще трябват много промени по закони и наредби, за да придобият това определение там.
Защо е така? Първо, утайките не са продукт (на производител на торове и техни алтернативи), а са отпадък. Фермерите, като Стоян от Бургас, не са получавали фактури от страна на ПСОВ, а това като оправдателен документ ще се търси от страна на Фонд „Земеделие“ по екосхемата.
Ако обаче хипотетично станциите станат производители на утайки и се задвижат пазарен тип взаимоотношения, тогава утайките ще придобият цени. Освен това според правилата на екосхемата почвеният подобрител не трябва да е придобит по химичен път. Утайките са придобити по механичен, но се обработват и с вар и други химични продукти.
Не са вредни
Това доказват още веднъж и пробите на Веселка Георгиева от Националния център за обществено здраве и анализи, направени по проекта. Тя заключава, че утайката е богата на микроелементи, като повишава добивите на два типа почви – смолници и канелено-горски. И все пак, по-висок добив има при канелените, а смолниците показват по-висок добив с торене с оборски тор като алтернативен подобрител.
Добивът се дължи на първо място на норма на торене, на второ - вид подобрител, и трето - вид почва. Не се наблюдават съществени изменения, наличие на тежки метали и в двата типа са под максимално допустимите концентрации.
Заради наличието на колиформи, е. коли и клостридиум перфрингенс използването на утайките в практиката се ограничава, като най-опасни са клостридиите. Но пробите показват, че негасената вар ги убива, каквото обеззаразяване правят станциите по принцип.
Макар, че увеличават добивите, утайки от ПСОВ не могат да се влагат в стопанства с плодове и зеленчуци за пряка консумация, както и в пасища и люцерна за селскостопанските животни. За индустриални култури като лен и памук – няма ограничения.
Коментари