21° C, предимно облачно
ЗП „Петрови" изхранват децата си с добива, преработката и търговията на натурални суровини
Инес ЗЛАТАНОВА
Зеленчукопроизводителите Десислава и Петър Петрови, регистрирани като ЗП „Петрови", се занимават със земеделие от вече 8 години. Тяхната градина е малка, но действията, мотивите и отдадеността им са големи. Десислава е родом от Велинград, Петър е от Стара Загора. Висшисти са в друго направление, но агрономи по призвание. Имат 3 дечица, след чието раждане решават, че ще заживеят в село Гълъбинци, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Причината е желанието им
да изхранват семейството само
с качествена и истинска продукция,
в чийто произход са уверени. 8 години по-късно споделят, че децата с радост помагат в градината, влизат да си откъснат нещо за хапване от нея, обичат вкуса, който родителите им се стараят да набавят, и за много малко неща на семейството му се налага да посещава хранителния магазин. Нещо повече – самите Десислава и Петър преди броени дни отварят собствено заведение в Гълъбинци. Селото допреди тяхната поява било обезлюдяващо се. Благодарение на младата двойка то се оживява, като поетапно там се пренасят техни роднини и семейни приятели, също с градинарски намерения.
„Като се роди малкия ни син решихме, че не ни се живее в града, купихме си един имот в селото, после още два-три, оранжерии и т.н. Започна чисто като хоби, за да имат децата ни достъп до прясна храна. Освен полезно, семейното производство ни е по-изгодно финансово, правим си консерви, компоти и други видове зимнина. Продаваме, почти нищо не изхвърляме, а ако се наложи отива при животните ни. Доволни сме, че участваме на добре организирани пазари като този на Георги Събев в Ямбол и „КоренЯк" в Стара Загора. Хората ни чакат с нетърпение, имаме добро развитие. Тези пазари са жизненоважни за малките производители като нас, защото сме директно при клиентите си, те опознават качествата на продуктите и ни се доверяват повторно", разказва през своята гледна точка Десислава.
Семейство Петрови купили имот и градини, създали свой кооператив, преди около 5-6 години се регистрирали официално и до днес отглеждат богата палитра от зеленчуци и малко плодове, върху обща площ от 10 дка градини и 3 дка оранжерии. Всичко това постигат със собствени инвестиции и банкови кредити. За да изградят успешно стопанство семейството зеленчукопроизводители разчитат и на самообучение – Десислава дори е изкарала сертификат за агроном след двугодишен курс. Заявява, че са ориентирани към модерните практики по отглеждане, четат, взаимстват опит от колеги, от научни мероприятия, включително в чужбина.
Домати, краставици, няколко вида чушки и патладжани, тиквички, царевица, моркови, картофи, магданоз, лук, пъпеши, и праскови са част от разнообразните зеленчуци в лехите им. С мисълта да изхранват децата си със собствено произведена продукция, това разнообразие е наложително, но затруднява шансовете им за търговия на по-едро и получаване на държавно подпомагане, което на свой ред изисква определена минимална площ от всяка култура, например декар. Спрямо размерите на градината им, Петър казва, че не му трябва такова количество само краставици например, защото няма да се изкупи. Търговията за тях би била по-нерентабилна и трудоемка, ако разполагали само с два зеленчука например. Регулирайки количеството и вида култури спрямо търсенето, а не спрямо условията за подпомагане е част от икономическата им полза, защото така накрая им излиза по-добра сметка, отколкото ако вземат финансиране. Накратко, не получават субсидии от държавата, защото изискванията към които трябва да се впишат им идват в тежест и по техни сметки не си заслужава да ги покриват. С по-малко площи от дадена култура, но с повече култури привличат клиентите, така че спасението и
формулата им за постигане на пазарен
успех е богатото видово разнообразие.
Дългият списък с пресни продукти е тяхна запазена марка, като отглеждат целогодишно зеленчуците и някои видове плодове по методите на екологичното земеделие – изграждане на здрави растения, които нямат нужда от лечение, а дори да се наложи такова – използват само биопрепарати. Поради тази причина продукцията не издържа дълго време, след като е обрана, без съхранение в хладилник. Затова най-често останалата след фермерски пазар стока, която не е годна за консумация, Петрови дават на животните. Имат три прасенца, две телета и малко кокошки за собствена консумация на тяхната суровина и млечните продукти, които си правят от нея. При тях нищо не се изхвърля – или се изяжда, или се продава, или се консервира, или се компостира.
Себестойността е трудно да я изчислят, защото в земеделието всичко се случва и природните бедствия в последно време го доказват. Жегите и градушките са враг на целия сектор, и ако
добивите от оранжерия
достигат 10-12 т/дка,
то тази година Петрови предвиждат да реализират 6-7. Тази година в оранжериите е доста горещо, много цветове са изкарали, но и много неприятели, като памуковата нощенка, която се е появила по тях още през май. Трудна се очертава годината за зеленчукопроизводството, защото жегите и градушките връщат градинарите назад. Освен това, ЗП „Петрови" работят само с биопрепарати, чиито цени продължават да растат нагоре с всяка изминала година.
Специално за доматите и чушките
пазят семена от стари сортове,
които са от повече от половин век,
но садят също нови и модерни. По този начин всяка година подновяват насажденията. Краставиците им са стандартните сорт Гергана.
„Има си клиенти за всичко", твърди Петър. Определя старите селски сортове за по-популярни на фермерските пазари, докато новите са предпочитани от ресторанти и магазини, където продукцията е хубаво да е еднаква, симетрична и приятна на външен вид – без видими белези, които да трябва да се изрязват. Продават също на магазин в Ямбол, където са партньори.
„Ние продаваме грозна стока, нашите домати не са еднакви, не са перфектно оформени, но носят селския вкус на истински домат, и продавайки на дребно, залагаме на това, защото хората го оценяват. Хубавото и калиброваното се търси в търговските обекти. Във всеки случай, ние продаваме вкус", казва Десислава. Който опита, следващия път директно ги търси на място. Производителите са добре познати в околността – местните жители често идват за продукти пред дома им в Гълъбинци, техни познати и редовни клиенти минават специално да пазаруват от тях през уикенда, веднъж харесали натуралната продукция. Петрови с радост ги посрещат в градините си и дори ги пускат сами да си изберат и наберат плодове и зеленчуци. На новите посетители разказват за своята дейност и кауза да връщат младите хора на село, така че дните на отворени врати са факт, когато са си вкъщи. Така
потребителите виждат откъде идва стоката
По инициативата "На гости на Тунджа" на кмета Станчо Ставрев са ги посещавали ученически и туристически групи, например от Бургас, Стара Загора, Ямбол и дори Словения и Турция. Те с интерес разглеждат и слушат за фермата, берат си прясна продукция, включват се в демонстрираните работни процеси и т. н. Работата е трудна, но удоволствието, че отглеждат плод с труда на собствените си ръце е несравнима емоция за зеленчукопроизводителите.
Основният мотив на младото семейство е да върне хората към селския бит и производството на пресни, отгледани в България, зеленчуци.
„Вече няма български производители, затова се борим да отглеждаме чисти родни продукти и да насърчаваме другите също да го правят. Благодарение на нас в селото дойдоха още семейства, които също се препитават от земята в градините си. Стремим се да допринесем за изхранването на жителите на страната, предоставяйки им достъп до чист продукт с роден произход. Дотолкова няма вече българско производство, че ние сме толкова малки и сме едни от най-големите в региона", разказва за мотивите и притесненията си Десислава. Въпреки всичко вижда надежда и един вид
„завръщане" на младите
в малките населени места
Те самите спомагат за изграждането на общност от 6 фамилии в с. Гълъбинци, които наскоро отбелязаха още един повод за радост – създаването на още един начин за достъп до чистата храна на ЗП „Петрови", а именно ресторант „Тунджанска софра". Петър има дългогодишен готварски опит, а вече и място, където да го прилага в по-големи мащаби и в полза на обществото, а Деси прави връзката между посетителите и продуктите, със своя бизнес нюх. Децата също обичат да помагат навсякъде в семейната дейност – те виждат как се изкарва хляба, научават различните растения, които земята ражда, виждат какви грижи се изискват, и най-вече консумират с удоволствие. Възрастните го правят със спокойствие, уверени в качеството. Въпреки това, Петрови споделят, че имат приятели, които дотолкова са свикнали със замразените и вносни продукти по веригите, че предложат ли им прясно месо или домашно яйце, те не могат да възприемат вкуса, и на домакините им се налага да пазаруват от магазина, за да ги нагостят.
Коментари