1° C, мъгла
Наесен тя ще иска фосфор и калий, подгответе се
Есенното подхранване е много важно за лозите и асмите, след като са се изтощили от целия период на вегетация и на обилното плододаване.
Фосфорните и калиеви торове са тези, които трябва да се дадат на растенията, за да бъдат добре запасени за зимата, в която ще навлязат.
Добър избор за любителите са комбинираните торове с фосфор и калий, които могат да намерят във всяка специализирана аптека.
Азотът обаче не бива да се дава
на лозите в есенния период
Неговото внасяне трябва да става само напролет, така че, ако се купува комбиниран тор, той трябва да бъде без азотната съставка. Добре ще е да съдържа фосфор и калий.
Важно е и как ще се подадат торовете. Това трябва да стане чрез разхвърляне и непременно преди есенното окопаване. След което торовите съставки трябва много добре да се вкарат в почвата чрез обработката.
Дозите са важни и ще зависят от възрастта на растенията.
Например:
При лози, които са до 3-годишна възраст - около стъблото и за корените е достатъчно да се разпръснат около 100-120 грама тор.
Ако лозата или асмата е между 3 и 5 години - дозата на торовете трябва да е до 150 грама.
За лозите, които са по-възрастни от 5 години - за едно растение е редно да се използват 200-250 грама тор.
Някои стопани обичат да се презастраховат и обикновено завишават тези количества, но не е редно да се прави и да се прехранват растенията, защото това също може да им се отрази негативно.
При по-големите лози торовете трябва да се разхвърлят и в по-широк диаметър около стъблото, защото при тях кореновата система е голяма и в дълбочина и в диаметър обаче. След това този почвен слой, в които са торовете трябва много добре да се обърне с обработката.
Калият и фосфорът са от много съществено значение за узряването на летораслите на лозите, както и за узряването на качествено и здраво грозде.
Тези торове всъщност могат да се внасят през целия период на покой на лозите, но е най-добре това да става през есента, едновременно с дълбоката обработка, или в друг случай - рано напролет, за да имат време да се разградят.
Те са бавно подвижни, затова
трябва да попаднат в зоната
на най-активната част на корените
По тази причина е добре да бъдат внасяни на подходяща дълбочина.
Що се отнася до останалите торове, амониевата селитра е лесно разтворим и по-подвижен тор, затова е възможно да се разхвърля повърхностно, но веднага след това пак е задължително да се заоре.
А амониевият сулфат и карбамидът е редно да се внасят на дълбочина 10-15 см, за да се избегне загубата на азот.
Органичните торове винаги са добре дошли
И за тях е добре да използват през есента, защото през зимата ще има достатъчно време да стане тяхното разлагане.
Правила:
При плододаващите лозя есенното торене с минералните торове трябва да се прилага всяка година, а с органични торове - през 2-3 години при по-леките глинесто-песъчливи почви и през 3-4 години при по-тежките и глинестите почви.
При лози, които са в редове е добре органичните и минералните торове да се размесят с почва и да се поставят
на дъното на дълбок и тесен ров, който се
изкопава 50-60 см встрани от реда
В малки насаждения, които са по-гъсти това може да се прави и през два реда. По същия начин се подхранват и обработват засадените в редица лозници, които са край пътеки или стени в дворни пространства, и асмички.
При единичните лози методът е ефективен, когато канавката е пръстеновидна и е разположена на 50-60 см от стъблото.
Формула, която ще ви помогне
Количеството от даден тор, който се внася за един декар се нарича норма на торене.
Нормата на торене може да се определи по следния начин:
Х= К х 100/П
Х е количество тор на декар
К е активно вещество, което трябва да се внася на 1 дка
П е процентът на активното вещество в тора
Дълбочината на внасяне е важен фактор
Както казахме фосфорните, калиевите и органичните торове трябва да се внасят на 20-25-до 30 см, в зоната на хранещите корени.
Когато азотът се внася под формата на амониева селитра или натриева селитра, торът се разхвърля и след това веднага се заорава.
Амониевият сулфат и карбамидът се внасят на дълбочина 15-20 см, за да протече по-добре нитрафикацията и да се предотврати излитането на азота във въздуха.
Съвет: Ако наесен се засаждат лози, при операцията е хубаво да се направи наречено запасяващо торене, което догодина може да замести нуждата от есенното торене.
При засаждането, както е известно, се прави и припосадъчно торене. То се извършва при засаждането на лозите, като във всяка ямка се поставят 2-3 кг добре разложен оборски тор, 10-20 амониева селитра, 20-50 г суперфосфат и 10-20 г калиев тор. Торовете се разбъркват с рохкава почва и сместа се покрива със слой чиста почва, така че корените на засадената лоза да нямат пряко съприкосновение с минералните торове.
Коментари