Млякото намалява. Това е най-болезнената тенденция в момента не само в България, а и в Европейския съюз, с отделните изключения на Германия, Нидерландия, Полша, Италия и Ирландия. Липсата на мляко е цената, която Европа плаща за обезлюдяването на селските райони и непривлекателността на фермерския труд в съвременния ни свят. Нелицеприятната реалност в България, както и в Европа е, че все повече малки и средни млечни стопанства фалират, защото през последните години разходите за съществуването им нараснаха в пъти спрямо приходите. Стратегическият план за земеделието на България би могъл да даде възможност за изход от тежката криза в млечното животновъдство, но фермерите дори нямат време да дочакат осъществяването на стратегията. Фалитите вече са факт, а идва зима, след нея сухото време и, отгоре на това, завишените екоизисквания на ЕС. Способна ли е държавата да подкрепи фермерите и да работи заедно с тях, за да се справят ефективно с предизвикателствата и да можем всички ние да се храним с качествени продукти, е въпрос, който буди тревога предвид горчивия опит на фермерите и настоящата несигурна политическа обстановка у нас.
Важни нерешени проблеми в млечното направление на родното животновъдство имаше още преди войната в Украйна, но новите кризи на селскостопанските пазари доведоха до нетърпимо повишение със 70-90% на себестойността на млечните продукти. Цените на сиренето и кашкавала в търговската мрежа нараснаха с 40-50% през последната година.
Наредба на МС оскъпи допълнително
саламуреното сирене
Тази година влезе в сила наредба на Министерски съвет, която допълнително оскъпи сиренето в условията на икономическа криза, война в Украйна и рязко поскъпване на абсолютно всички консумативи, използвани в едно млекопреработвателно предприятие, коментира за „Български фермер“ Пламен Ангелов, член на Българска асоциацията на млекопреработвателите, който от 20 години е в този бизнес. С наредбата се дава дефиниция на продукта „бяло саламурено сирене“, който трябва да бъде с не по-малко от 40% съдържание на сухо вещество и масленост. Така се въвеждат изисквания за използване на означенията: високомаслено, пълномаслено, със средна масленост, частично обезмаслено и обезмаслено. Определя се и какво е „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, с цел да се намалят предпоставките за подвеждане на потребителя.
Цените на имитиращите продукти тази година скочиха до миналогодишната стойност на кравето сирене. Това повиши и потребителското търсене на имитациите, а кравето сирене поскъпна рязко, по думите на Пламен Ангелов. „Още миналата година млекопреработвателите предупредихме Министерство на земеделието за тези негативни последици от наредбата - никой не пожела да ни чуе, а това пряко ни засяга. И това не е само в млечната промишленост, но и в сектори като птицевъдството, гъбопроизводството и други“, разочарован е предприемачът. Хранително-вкусовата промишленост е единствената, за която няма възможности за подпомагане по Националния план за възстановяване и устойчивост, припомня той.
За да оцелеят, млекопреработвателите са принудени или да забавят плащанията към доставчиците си, или да увеличават кредитната си задлъжнялост.
Много мандри няма да издържат тази зима и масово ще има фалити, прогнозира Пламен Ангелов, който управлява млекопреработвателно предприятие в Търговище. Млякото в района намалява, защото все повече фермери не издържат финансово и се принуждават рязко да намаляват животните. „Оказва се, че българската държава не е направила необходимото, за да защити финансовите интереси на българските фермери. Проспала е възможността да осигури подпомагане, вследствие на което
подкрепата през новия програмен период е
предвидено да бъде 200 евро вместо 600 евро
на крава под селекционен контрол
Това за фермера е значителен удар при положение, че всички консумативи във фермата поскъпват“, отбелязва предприемачът. Държавата е в огромен дълг към животновъдите, категоричен е той.
Фермери масово се отказват
от млечното животновъдство
Масовите откази на фермерите от млечното животновъдство означават по-малко количества мляко на разположение за мандрите. За да оцелее, бизнесът се налага да внася суровина и да прави промени в рецептите на качествената млечна продукция. „Апелирахме към държавата с писма и в срещи с министри, животновъдите да бъдат подпомогнати, проблемите им да не бъдат пренебрегвани, защото те ако фалират, и преработвателите няма да имат суровина. До 2020 г. кризата в животновъдството не беше толкова осезаема, но оттогава ситуацията е нетърпима“, разказва Пламен Ангелов и допълва: „Плащаме осигуровки, заплати, ДДС – всичко отива в ръцете на държавата, а сега същата тази държава с поредица от груби грешки допуска всички по веригата да търпим огромни щети, и то не само заради войната и икономическата криза, а и заради липсата на адекватни възможности за субсидиране на животновъдството. Ние, фабриките, нищо не казваме, но апелираме държавата да помогне поне на фермерите. Обаче държавните служители не помагат и докъде ще стигне всичко това, не се знае. Вървим натам, българските преработватели масово да купуват чуждо мляко и да преработват на ишлеме в чужбина.“
„От тази година в България се плащат европейски изкупни цени на пресните млека – около 60-62 евроцента, само че нашите фермери не са ефективни, защото ако там малкият фермер произвежда около 20 т суровина на ден, тук малкият фермер произвежда по 100-200 л мляко. Техните крави имат млеконадой 40 л, в Германия достигат 50 л на ден, тук са 10-15 л. При нас и фермерите, и преработвателите сме неефективни, затова трябваше да имаме по-солидна подкрепа от държавата. На всичко отгоре тези фермери в чужбина получават силна финансова подкрепа от държавата,“ посочва млекопреработвателят. „Липсата на перспективно мислене през последните 10 години доведе животновъдството до фалит и след няколко години няма да има нито българско сирене, нито кисело мляко“, по думите на Пламен Ангелов.
Официалната статистика за производството на мляко в страната върви след проблемите в животновъдството, посочва предприемачът. „Намаляването на стадата сега ще се отрази година по-късно, когато вече ще е късно да се помага. 30% по-малко мляко вече се доставя в мандрите в района на Търговище“, посочва той и допълва, че търсенето на растителни мазнини се е увеличило неколкократно.
Дори новото увеличение на изкупната цена на кравето мляко не дава глътка въздух на животновъдите в Сливенско. Миналата година кравето мляко се изкупуваше на 75-80 ст., а сега за 1,20 лв., коментира пред „Български фермер“ говедовъд от сливенското село Гулфишево. Тази цена обаче не е достатъчна да покрие увеличените разходи за производство в неговата ферма.
Реалната изкупна цена би трябвало
да бъде 1.40-1.50 лв.,
според стопанина. Фермата е с около 500 млечни крави и 12 000 дка обработваема земеделска земя. Съществува от 20 години, но от 2020 г. насам млечното направление в нея е на загуба. „Смятаме да се откажем от говедовъдството, защото не е рентабилно, много по-трудоемко е в сравнение със зърнопроизводството, освен това ни натовари с кредити за 10 години напред“, казва стопанинът, който желае да остане анонимен.
Няма мляко
Цената на родното сирене вече доближава тази на вносното. Въпросът, на който трябва да се търси отговор, е, в кой от всички оператори във веригата отива печалбата, защото обществото плаща тази цена, посочи пред „Български фермер“ Михаил Михайлов, председател на Националната асоциация на говедовъдите. „В момента има една психологическа бариера – все още не можем да свикнем с цена над 20 лв. за килограм сирене. При изкупна цена на млякото 1,20–1,30 лв./кг стойността на кашкавала достига 30 лв., сиренето отива над 20 лв. По-големият проблем е, че няма мляко. Статистическите данни показват, че производството намалява с 2000 т на месец, но реално намалението е по-голямо. Ние като асоциация смятаме, че изкупната цена от 1,20–1,25 лв./кг е съвсем нормална, като важни са количествата и качеството, които предава фермерът,“ обясни опитният стопанин. Според анализ на организацията, 1,32 лв. е себестойността на млякото при малките и средните млечни ферми, а при по-големите достига 1,50 лв. Един от основните проблеми, които спират дейността във фермите, е липсата на работна ръка: „Работници няма, а ако има някакви, на тях не може да се разчита,“ посочва Михаил Михайлов.
Кой ще урежда правилата по екоизискванията у нас?
„Лошото е, че ние чакаме да отчетем големи загуби и тогава да започнем да действаме,“ отбелязва Михаил Михайлов и допълва, че сушата и горещините са проблеми, с които европейските фермери вече се справят. В Нидерландия, например, индустриалните ферми са с повдигнати покриви и отдушници, които намаляват температурата във фермите. Страната прие ангажимент да намали броя на животните си заради въглеродните емисии, но изпълнението на тези и други екологични изисквания на ЕС няма да има осезаем негативен ефект върху големите ферми. У нас не е ясно кой ще реши тези въпроси, посочва председателят на фермерската асоциация.
В момента България изпуска възможности за подпомагане поне с две важни субсидии, по думите на опитния фермер. Едната е за разплодните животни, които ще заместят женските животни - за тях не се дава никаква субсидия. В същото време цената на вносните животни от Германия и Нидерландия доближава 2000 евро, а разходите за отглеждане на юница, докато се отели, достигат 3 000 лв., което значи, че има опасност да останем без млади животни, а те са носител на генетика и производство.
Другата субсидия е за телетата за месо. Националният съюз на говедовъдите многократно е предлагал да се почерпи опит от Гърция, където дават субсидия от 100 евро за новородено теле, което е вписано в регистър, и до 200 евро за теле, което е излязло към кланицата на възраст до 12 месеца, както и 250 евро на теле, излязло от фермата на възраст над 16 месеца със съответните килограми. Плановете на гърците са тази година да заколят 80 000 телета, обясни опитният говедовъд.
Тенденциите в България и ЕС
“Съпоставяйки 2021 и 2022-а година се забелязва, че производството на мляко намалява, но се увеличава производството на месо. Това е следствие от развитието на селските райони, както в България, така и в Европа като цяло,“ коментира по БНТ зам.-министърът на земеделието Георги Събев. Той допълни: „Селските региони у нас се обезлюдяват, а населението застарява. Това означава, че възможностите за отглеждане на животни в млечното направление - говеда, овце, кози, се влошава, тъй като има по-малко хора, които да се занимават с това”, обясни Събев.
В Европейския съюз също има все по-малко мляко и млечни крави. Стадата намаляват последователно през последните 6 години и 2022 г. не е изключение. През първото полугодие на 2022 г. във фермите са регистрирани около 105 хиляди животни, или 0,7% по-малко в сравнение с година по-рано. В 11 страни от ЕС се отглеждат около 80% от всички млечни крави в Европа, според данни на Евростат.
Краткосрочните прогнози на Европейската комисия през 2022 г. сочат, че ще има лек спад в производството на мляко в резултат от неблагоприятни метеорологични условия като сушата, която може значително да ограничи наличностите на груб фураж за едър рогат добитък.
Производството ще спадне с приблизително 0,5% до 152,9 млн. тона през 2022 г., а през 2023 г. ще намалее до 152,6 млн. тона. Изкупените количества мляко през 2022 г. се очаква да бъдат около 144 милиона тона и приблизително 143,5 милиона през 2023 г. Този резултат ще бъде следствие и от намаляващото поголовие на едрия рогат добитък, който ще спадне с около 1% и вероятно това няма да бъде компенсирано от очакваното увеличение на млечността на кравите с около 0,4%.



Коментари