-9° C, ясно небе
Какви са изискванията и тенденциите
Време e за есенно засаждане на овощни дръвчета. Поради дългия живот на овощните култури, преди да засадите трябва да изберете перспективен сорт, съобразен с мястото на отглеждане.
При избора на място
за овощно насаждение се прави преценка на климатичните условия и особеностите на релефа и почвите, съобразно с изискванията на отделните видове и сортове.
Неподходящи за създаване на овощни насаждения са местата с колебливи зимни температури, повратни пролетни мразове (слани) и силно слънчево греене през пролетта и лятото. Все пак има сортове, които са студоустойчиви.
Големите водни басейни омекотяват климата през зимата, поради което намаляват повредите по овошките от ниски температури.
Всички листопадни овощни видове се повреждат при сравнително неголеми студове - силно изстудени въздушни маси от арктически произход, които могат да се случат преди да приключи закаляването и принудителния покой – януари и февруари.
През зимата отрицателно влияние оказва не само ниската температура, но и скоростта, с която тя се понижава, продължителността на студа, резките колебания на температурата и ветровете при безоблачно студено време.
Най-издръжливи на силни мразове по време на покоя са ябълката, мушмулата, сливата, трънкосливата, джанката и вишнята. По-малко мразоустойчиви са крушата, черешата, вишнапа. Най-податливи на зимни повреди са кайсията, прасковата, бадемът, дюлята и орехът.
В началото на пролетта повратните мразове са ежегоден бич за производителите, тъй като малко преди цъфтежа пъпките са доста по-чувствителни на студ.
Повредите са по-чести при отглеждане на овощните насаждения в ниски места или затворени котловини, където се задържа студен въздух.
Там, където се наблюдава силно слънчево греене през пролетта и лятото, растенията могат да получат слънчев пригор по листата и плодовете. Освен това така дърветата се развиват много рано през пролетта и често измръзват при повратен студ.
Кайсията, прасковата, дюлята, бадемът и лешникът се развиват добре на места с надморска височина до 600 м, ябълката, крушата, сливата, черешата, вишнята и орехът – до 800 м.
За създаване на овощни насаждения се предпочитат склонови повърхности със слаб наклон - не по-голям от 12°. На места с наклон от 12 до 22о се терасира. На склонове с наклон до 5° се засаждат семкови овощни видове, едроплодни сливови сортове, лешник, праскова, а на склонове с наклон от 5 до 12° - сливи, череши, вишни, кайсии, бадем и орех.
При топлия и сух климат на нашата страна за предпочитане са местата със северно, североизточно и северозападно изложение. Много добри са равнинните места в предпланините, приосновните склонове на планините и възвишенията, които нямат голям наклон.
Най-подходящи за влаголюбивите овощни видове са равнинните места в долините на големите реки, стига те да са проветриви и да не задържат студен въздух.
Овощни насаждения от влаголюбивите видове като ябълка, круша, дюля и праскова се създават на места, осигурени с вода за напояване, тъй като валежите в повечето райони на страната са недостатъчни за задоволяване нуждите на овощните растения.
На места със силни ветрове се създават ветрозащитни пояси.
Най-подходящи почви
са дълбоките – от 1,5 до 2 м, достатъчно влагоемни, с добър въздушен режим, с ниско ниво на подпочвени води - песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите с добро съдържание на хумус и дълбока пропусклива подпочва. Такива почви са алувиално-ливадни, сиви горски, канелени горски, черноземи. Костилковите овощни видове изискват почви с по-лек механичен състав в сравнение със семковите. Тежките глинести, непропускливи почви трябва да се избягват.
Ябълката, крушата, орехът, лешникът, прасковата, сливата виреят добре върху слабокисели до неутрални почви. Върху слабо алкална почва може да се отглежда кайсията, бадемът, черешата и прасковата.
Преди да се засадят овошките, ако не са били отглеждани дълго време култури на предназначения терен, се налага
подготовка на мястото
След семкови видове се засаждат костилкови или орехоплодни и обратно.
Състои се в подобрителни мероприятия, предпосадъчно торене, риголване, маркиране и изкопаване на посадъчните ямки.
Подобрителните дейности се изразяват в почистване на мястото от стари дървета, храсти, камъни, плевели и подравняване.
Ако имате смесено заплевеляване от широколистни и житни плевели може да използвате хербицид с активна база глифозат – Тайфун СЛ, Раундъп Енерджи, Ястреб плюс и други. Ако има широколистни плевели може да използвате Магнето Топ 464 СЛ, Хербоксон Топ и други, а при житни плевели – Флуент 500 СК, Арнолд, Атлас 7,5 ПВ и други.
Преди риголване се разхвърлят по около 40-50 кг (в активно вещество) фосфорни и калиеви торове, а след риголване – по 3-5 т оборски тор на декар, като след това се извършва оран.
Риголването се извършва на дълбочина 60-80 см, а където пластът под орницата не позволява това – на 40-50 см, като се използва продълбочител. Риголването е качествено, когато почвата е умерено влажна.
След риголване се извършва подравняване на мястото. След това мястото се маркира.
При правоъгълна и квадратна
форма на засаждане
най-напред се трасира първия ред от едната страна на парцела. С помощта на маркиран тел се нанася избраното разстояние между дърветата в реда, като на мястото на всяко дърво се поставя колче. От началото и края на първия ред се издигат перпендикуляри към другата страна на парцела, върху които се нанасят междуредовите разстояния. При съединяване на последните колчета на перпендикулярните линии се очертава крайният ред, върху който се нанася вътрередовото разстояние, както при първия ред. След затварянето на образувания по този начин четириъгълник, върху който са нанесени местата на крайните дървета по четирите страни на парцела, се очертават и няколко вътрешни реда. След това с помощта на маркираните телове се означават местата на всички дървета в парцела.
Ако е извършено торене и риголване ямките се изкопават толкова големи, колкото да се помести кореновата система на дръвчето. При пропуснато торене, ямките трябва да са дълбоки около 50 см, за да може торовете да се заровят по-дълбоко и широки 50-60 см, а при пропуснато риголване - 100х100 см.
Изкопаването им може да се извърши механизирано – със свредел или ръчно – с права лопата.
Ако не е извършено основно торене, във всяка посадъчна ямка се поставя смес от орния слой, 10-15 кг угнил оборски тор, 200-300 суперфосфат и 80-100 г калиев сулфат. Върху сместа се насипва 10 см орница за изолация на корените на дръвчетата от торовете.
При засаждане дръвчето се поставя в средния вряз на садилната дъска или до белега на маркирания тел, а корените му се разпределят така, че да не се преплитат или извиват нагоре. Дръвчетата се засаждат на такава дълбочина, че след слягане на почвата спойката в мястото на присаждане да остане на 3-5 см над почвената повърхност.
Корените се покриват с орница, ямката се запълва с почва, като се притъпква. Накрая около дръвчето се оформя чаша от почва, в която се сипват 10-15 л вода.
След засаждане стъблата на дръвчетата се обвиват с мрежа, за предпазване от зайци.
Какви овощни видове да изберете ?
Важно е да знаете, че ако сортът, който желаете да отгледате не е самофертилен - опрашва се сам, за да даде плод е нужен сорт опрашител.
- Тенденциите при черешата са към сортове с повишена транспортабилност, с по-висока устойчивост на напукване, самофертилни, тип хрущялки - едроплодни, плътномесести – Съмит, Регина, Кордия, Стакато, Стефания, обясни гл. ас. д-р Симеон Крумов от Институт по Земеделие (ИЗ) - Кюстендил. Още няколко такива перспективни сортове са Суитхарт, Феровия, Сънбърст, Васиника, Данелия.
- При сливите тендециите са към сортовете Стенлей, Чачанска Ранна, Чачанска Найболя и Чачанска Лепотица. Те са най-разпространените сортове в страната, допълни гл. ас. Крумов. Още няколко такива перспективни сортове са Анджелино, Алтанова Ренклода, Блек Стар, Санта Роса, Блек Даймънд.
- Тенденциите при ябълки са към устойчиви сортове, с равномерно зреене и изравнени плодове, с тегло около 180 грама и плътно месо. Такива сортове са Флорина, Златна Резистентна, Старкримсон, Пинова, Гала, Джонаголд, Прима, Приам, Бесапара, Марлена, разясни гл. ас. д-р Станислава Димитрова от ИЗ - Кюстендил.
- Други перспективни сортове, който също са застъпени и се търсят са Златна Превъзходна, Грени Смит, Червена Превъзходна, Ред Чиф, Супер Чиф, Молиз Делишъс, Пинк Лейди, Виста Бела, Муцу, Мелроуз, Фуджи, Глостер 69, Айдаред.
- Тенденциите при крушите са устойчиви на обикновена крушова бълха сортове - Сиси, Абат Фетел, Боскова Масловка, Юнска Хубава и други, допълни гл. ас. Димитрова. Перспективни сортове са и Жифардова, Вилямова и други масловки, Пас Красан, Конференция, Кармен, Д-р Жюл Гюйо, Пекъмс Триумф, Юбилеен дар, Елдорадо.
- Перспективни сортове праскови - Роял Глори, Спринг Беле, Редхейвън, Глоухейвън, Хале, Файет, Съмърсет, Симфония, Мейкрест, Сънкрест.
- Кайсии - Харкот, Харлейн, Роксана, Унгарска, Ърли Ориндж, Маркулещи, Делмаст, Караскал, Ориндж Ред, Пин Код, Аурора.
- Орехи - Извор 10, Шейново, Дряновски, Пловдивски, Чандлър, Франкет, Шебин, Биледжик, Фернор и Фернет – студоустойчиви сортове.
- Лешници - Тонда Франческана (изключително родовит нов, италиански сорт), Тонда Джентиле, Бадемовиден, Римски, Ата Баба, Тракийски.
- Бадеми - Никитски, Кримски, Приморски, Нонпарел, Аспарух, Ароматичен, Поморие.
Коментари