2° C, мъгла
Земеделците трябва да наблюдават полетата си, за да установят кои са проблемните участъци, а след това да предприемат мерки
В резултат на повече и по-продължителни валежи или вследствие на бързо разтопяване на голямо количество сняг може да се стигне до сериозно преовлажняване на почвата. В зависимост от сезона и от условията са обособени два основни типа вредно въздействие върху посевите. При първият се получава преовлажняването на почвата до пълна влагоемкост, при което има запълване на всички почвени пори. При вторият се стига до механично унищожаване или затлачване на посеви, което се причинява от стичащи се повърхностни води, като най-често се наблюдава при наклон на терените.
Преовлажняването води до насищане на почвените пори с вода, при което се създава
дефицит на кислород, необходим
за дейността на корените на растенията,
както и на микроорганизмите в почвата
При тези условия обменът на кислород между атмосферата и почвата е затруднен, а понякога и невъзможен.
Без кислород растенията не могат да поддържат основни жизнени функции, като усвояване на хранителни вещества и вода, фотосинтеза, растежът на корените и т.н. Освен това се образуват вредни за растенията газове, като въглероден диоксид и етилен.
Степента на поражения върху растенията се определя от няколко фактора: вида и свойствата на почвата, релефът на терените, вида и фазата на развитие на културата, продължителността на наводняване, температурата на въздуха и почвата и наличието на растежни пъпки на повредените растения, които биха могли да възстановят растежа. Съществуват видови различия по отношение нуждата от кислород. В допълнение, влияние оказва вида и възрастта на посевите.
Например тежките, глинести почви, с уплътнени и трудно водопропускливи почвени слоеве,
страдат най-много
от повърхностно преовлажняване
Такъв е случаят с глинестите черноземи в Северозападна България, където това явление е почти ежегодно. Равният релеф, който е без естествен повърхностен дренаж, съответно благоприятства вредите от преовлажняването.
Наводняването и преовлажняването влияят отрицателно и на почвеното плодородие по различен начин.
0 При наводняване е възможно изнасяне на почва с растения от връхните части и склонове на релефа и затлачване на посеви в ниските места.
0 Повърхностното уплътняване с образуване на почвена кора оказва неблагоприятно влияние върху поникването и ранното развитие на пролетните култури.
Вредите от преовлажняване и наводняване са
силно зависими от температурата на почвата,
тъй като изчерпването на кислород е температурно зависимо. Със затопляне на почвата се повишава опасността от загиване на посевите. При 10-15оС това става за 3-4 дни, а при 20-25оС за 1-2 дни. По-ниските и хладни температури удължават преживяването, тъй като метаболичната активност на растенията е по-слаба и нуждата от кислород е малка. Общо взето, относително ниските температури в ранна пролет са причина за относителната устойчивост на пшеницата към преовлажняване.
Забавеното развитие от хладното и влажно време благоприятства развитието на коренови болести, причинени от гъбите фузариум, фитофтора, питиум и др., причиняващи отслабване или загиване на растенията. В крайна сметка се получават по-късни, редки посеви, с по-малък добивен потенциал.
Освен кислородния дефицит
отрицателно въздействие върху
посевите оказват азотните загуби,
ставащи чрез различни механизми:
0 измиване на нитрати в дълбоките почвени хоризонти, предимно при леките по механичен състав (песъчливи) почви;
0 повърхностно отмиване до водните басейни;
0 денитрификация на нитратите до летливи азотни окиси в тежките глинести почви със силно изразени анаеробни условия.
Обратно на азота, създаването на анаеробни условия в прeовлажнените почви увеличава разтворимостта на почвените и торови фосфати. Размерът и типът на загубите се определя предимно от механичния състав на почвите – при леките почви преобладава измиването на нитрати, а при тежките глинести - денитрификацията (разлагане на нитрати с излитане на азотни окиси в атмосферата).
Отрицателното действие на преовлажняването върху крайния добив се дължи
на комбинираното действие на повреди
на кореновата система, както
и влошаване състоянието
на почвеното плодородие.
За да се предотврати и намалят негативните последствия от преовлажняването, е важно да се предприемат някои мерки:
0 Подобряване на естествения дренаж чрез подходяща организация на терените.
0 Специфична основна обработка на почвата, включваща дълбоко разрохкване на водонепропускливите подповърхностни почвени хоризонти.
0 Прилагане на правилен сеитбооборот, като се включват многогодишни култури, които развиват дълги корени.
0 Някои почвени обработки като култивиране, а и когато се налагане презасяване, то те трябва да се правят при достатъчно просъхнала и добре аерирана почва. Ако се извърши при мокра почва, има опасност от уплътняването ѝ, което пък ще ограничи растежа на растенията.
0 Извършване на допълнително азотно торене, когато се е сигнално до загуби на азот.
Коментари