Георги Милев: 2022 г. е най-добрата за всички времена при пшениците ни

05 септември 2022, 13:20

Радина Иванова

8068

Георги Първанов, управител на зърненото стопанство, прибира последната пшенична реколта в страната. С него дружно работи мъжката част от семейството му

В края на август последната жътва на есенници в страната бе в радомирското поле, четиримата му дългогодишни механизатори прибираха над 700 кг/дка

В голямата част от страната жътвата на пролетни култури започна - къде с по-добри, къде с по-слаби добиви. В радомирското поле обаче слънчогледът все още цъфти, а комбайните току-що са прибрали последната пшеница. Чак в последната седмица на август тук приключи жътвата при есенниците с неочаквано добри добиви.

2022 г. е най-добрата реколта от пшеница, която някога ни се е случвала, разказва домакинът на жътвата – Георги Милев. Той е най-големият арендатор в региона, бизнесмен в 3 аграрни подсектора (зърно, картофи и животновъдство), в преработка на храни и други, извън земеделието и храните.

Досега категорията земя – от пета до девета, високата надморска височина от над 750 метра и планинският климат са давали предпоставка за най-много 300, 400 кг от декар. А тази година изненадващите над 700 кг от декар са успели да получат от някои свои блокове. „Такива добиви не сме и сънували, че можем да направим тук“, казва Милев.

Причината за добрата реколта той отдава главно на валежите, които паднаха в точното време и в точни количества. „Като на тропиците – пада дъжд, изгрява слънце, растението върви, изсмуква от почвата влагата, расте. След някой друг ден, отново дъждец – необилен, нормален, по 15-20 литра на кв. м. И така се улучи една чудесна година“. А технологията, която са спазили сега, не е по-различна от преди.

Разбира се, че и грижата на добрия стопанин е задължителна за постигане на високи добиви. На първо място Милев поставя сеитбата и прецизната сеялка. След това идва комбайнът, за да хваща всяко едно зрънце. Семената също са много важни, а у нас сега се предлагат много добри… И Господ насреща.

В последните години стопанството се развива чрез

инвестиции в нови комбайни и сеялки

Пшеницата пък е нисък сорт, пригоден за високопланински терен, изисква се по-бърз растеж и зреене. И това, че са далеч от възможностите и условията в Добруджа и други плодородни райони у нас, а пазарът и цените са еднакви, никак не е повод за отказване. „Напротив, кара ни да търсим нови начини, нови технологии, нови хибриди, за да вдигаме добива“, смята Милев. А всичко се свежда до него – с малък добив няма как да реинвестираш и да подобряваш стопанството си.

Бизнесменът се надява изкупната цена на зърното да е по-висока и след вноса от Украйна да дойде и краят на дъмпинговите цени при маслодайните култури. Именно заради търсенето им през пролетта, той е заложил повече полета със слънчоглед.

Грижата за зърнопроизводството и свързаното с него стопанство Милев е поверил на управителя Георги Първанов, двамата му сина Митко и Иво и племенникът му Васил. Без тях нищо това не би било възможно.

Момчетата работят тук от 23-24-годишни, от самото начало са в стопанството, учели са се в движение и са вече едни умели механизатори. А Милев цени труда им и отдадеността им. Като председател на КРИБ – Перник и член на контролния съвет на КРИБ Милев е категоричен, че

работната сила е първата грижа

и капитал за всеки работодател

Общо в земеделската част на бизнеса му работят 13 души, а в преработвателното предприятие за салати (повече за него очаквайте в следващи броеве) – 70 души. И там средната възраст не надвишава 45 г.

Зърненото стопанство на Георги Милев е 10 хиляди декара, което за района е доста голямо на фона на фермери с по 500 до 1000 декара. Парцелите са малки, наследниците са много и трудно се комасират площи.

Стопанството е наследство на двете фалирали кооперации, бивши ТКЗС, в селата Долна Диканя и Владимир. Милев хич не се е чудил дали да се захваща за земеделие, или не. Кооперациите са плачели за нов живот. А зад подбудата да ги възстанови се корени любов към работата със земята и животните. „Защото съм от земеделски край, оттук са баща ми и майка ми“, отговаря той на въпроса защо изобщо се е захванал със земеделие, след като е разработил големи индустриални бизнеси (рудодобивен, строителен, петролен).

Бизнесменът има и 500 дка площи с картофи и поддържа единственото стадо с овце в района – около 300 броя.

„Животновъдството е губещо, всеки един може да го разбере като пътува. Преди 20 години накъдето и да се обърнеш, ще видиш овце и кози. Сега наследниците на жителите на Владимир водят децата си тук да видят що е то агне. Гърция ни изпревари, където има обект на наклон - това е ферма, обективно защото така по-лесно се чистят оборите. Те имат 15 млн. овце, ние сега нямаме и един милион, а бяхме три пъти повече от тях – имахме 40 милиона овце“, коментира Милев.

Какво направи 0% ДДС за хляба?

„Преди време, когато по веригата се начисляваше ДДС за зърното, зърнопроизводителите криеха какво са произвели. Министър Дянков въведе обратното начисляване и стопаните спряха да го крият. Сега премахнаха ДДС на хляба. Но хлябът не поевтиня. Ефектът беше друг, сега легалните хлебозаводи не се борят с нелегалните. Последните досега спестяваха едни 20%, с които бяха с едни гърди пред официалния производител. Сега тези мелничари отпадат, защото онзи, големият също не начислява 20% и го надминава. Първият днес е направил 200-300 хляба, но другият 2-3 хиляди“. Така Георги Милев, обяснява какво се случва в момента с хляба.

„Ние от КРИБ прекрасно разбираме, че без ДДС държавата не може да функционира, въпреки че премахването на ДДС е един от начините за изсветляване на бизнеси. Решението срещу сивата икономика е много строг данъчен контрол. И то към фирмите без адрес“, предлага председателят на КРИБ – Перник. И дава пример със съседна Гърция. Докато у нас санкционират фирмата, чиято дейност лесно се прехвърля от един човек в друг, то там запечатват обекта.